КНИГАТА В ПРОЕКТА НА "АСИМЕТРИЧНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"

Милена Цветкова

web

"Читателите на книги са оптимисти. Имаме ли обаче основателни причини да заявяваме все още, че хората трябва да четат?" Така е открит преди 31 години (1974 г.) Франкфуртският панаир на книгата.

Днес и аз бих могла да започна така. Защото масовото усещане е, че пак сме пред риска да затрием книгите и четенето. Но друго ще кажа: да упорстваш за каузата на книгата и четенето е по силите на победителите, кауза на успяващите и на късметлиите.

Дори един читател да остане на земята, Животът ще го повика на помощ.

Имаше такава метафора в двукратно излъчения по bTV филм "Поток на съзнанието" (от сериала "До краен предел" - 1997, излъчен на 6 ноември 2002 г. и на 23 март 2003 г.). Хората живеят включени в Информационен поток, създаден преди 50 г. за достъп на всички до световната мрежа. В това наглед симетрично общество от работещи индивиди с имплантирани в мозъка чипове съществува един "инвалид", по-точно "дефектен". Райън, който създава асиметрията в този свят, е единственият, който е затрупан с книги около себе си, защото е без чип - поради травма в детството. Всички наоколо му съчувстват, защото "се мъчи", защото е остатък от времето, когато четенето е било белег на интелигентност. Тези - с чиповете, четат без очи, директно от Потока, и ако хванат някоя от книгите на Райън, го питат: "Как действа това?" Понеже всички книги от библиотеките при създаването на Потока са вкарани в него, излишните вече книжни тела са унищожени, за да не заемат място. Впрочем, имало е и "опасни" книги, които били унищожени, без да бъдат "уважени" с дигитализация. В един злощастен миг обаче Информационният поток се препълва, предизвиква в главите на хората "мозъчно цунами" и един по един започват да умират, бомбардирани от данни. По естествен за нас начин - чрез препратки в познатите му книги, чрез картотеки и каталози, Райън започва да търси книгата, в която е програмата на Потока - в изоставения квартал "Нищото". Там, в руините на къщата на Джеси Кол, директор на банка и най-умният човек на света, живял преди Потока, Райън намира "опасната" книга, която Кол е забравил да върне в библиотеката и в която е схемата за прекъсване на Потока - и го изключва. Докато цивилизацията се нормализира, т.е. докато пълнят училищата пак с книги, главният герой формулира новите принципи на оцеляването: "По-лошо от горенето на книги е да не ги прочетеш".

Ако днес е допустимо да говорим за променяща се реалност, която далеч не е като тази от сюжета на филма, но пак се очертава да е асиметрична, в какво се изразява тя? Какво може да означава асиметричност в цивилизацията ни?

За изходно понятие ще вземем феномена "асиметрична информация". Научният интерес към него носи вече три пъти Нобелова награда по икономика - през 1996, 2001 и 2005 г. Единият от нобелистите - проф. Джоузеф Стиглиц¹ обяснява "асиметричната информация" така: това е ситуация на неравна, нееднаква информираност между двама или повече "играчи" и победител е "правилно информираният", който знае повече, по-добре от другите и най-важната за момента информация. Според Стиглиц нашето общество е подвластно на „икономиката на информацията". Съгласно тази тенденция обществото се преструктурира по показателя „знание" и от отворено и хармонично се превръща в асиметрично. Преразпределението на силата и влиянието в социално-икономическата среда се осъществява чрез неотчуждаемия ресурс - знанието. Тези, които знаят много и имат нужната информация, придобиват по-висок статус от „невежите" си колеги и съграждани.

В други случаи първенство има този, който се е подсигурил с максимум предварително знание - когато знае какво става наоколо преди другите. Примерите за фаталния изход от "играта" за онзи, който няма информационно превъзходство, са не само от актуалната "асиметрична война" с тероризма, а ни отвеждат до победите на Атила (през периода 441-451 г. срещу Византия и срещу Западната римска империя) или още по-назад - до "изкуството на войната" в Древен Китай. Стратегията на военачалника от държавата Чи (400 г. пр.н.е.) например е предварителната информация: "Ако просветеният владетел и мъдрият генерал побеждават врага и постиженията им надминават тези на обикновените мъже, причината е в предварителното знание". Има още едно правило - да имаш точните канали за информация: "Предварителната информираност не се извлича от духове, нито от божества, аналогии с минали събития или изчисления. Тя трябва да бъде получена от хора, запознати с положението на врага."² Или, в днешните условия, от екстензиите на тези хора - писмените документи.

Съвременните последствия от "асиметричната информация" изобщо не могат да се тушират с нечия капитулация. Просто защото рефлектират върху цялата цивилизация. А битките се водят на "тихия фронт" на образованието и грамотността. Към днешна дата по сведения на Статистическия институт на ЮНЕСКО в света има 771 млн. неграмотни³, а само в България са около 200 хил. (по данни на Медиана - януари 2005). И като имаме предвид, че неграмотността вече се дефинира като неумение да използваш четенето в трудовата си дейност, макар и да имаш формално образование. Нещо повече, неграмотността вече се води за "лека умствена изостаналост". У нас неграмотността за пръв стана причина за негодност и за отпадане от казармата (с Наредба № Н-4 от 11 март 2005 г. за военномедицинска експертиза на годността за военна служба в мирно време). В "Медицинските стандарти" на военните неумението за четене, писане и българска реч са включени в графа "Нервни и психични разстройства", защото създават сериозни проблеми при изпълнението на задачите в казармата. В допълнение към актуализацията на разбирането за неграмотността през ХХІ век ЮНЕСКО легитимира дефиниция и за информационна неграмотност: "Отсъствие на умения и способности за критическо възприемане, преценяване и използване на информация в професионалния и личния живот".⁴

Новата неграмотност⁵ е не просто да не знаеш нищо, а: 1) да знаеш лошо това, което всички знаят, 2) да знаеш не това, което трябва да знаеш и 3) да не желаеш да експлоатираш старите и новите форми на поднасяне на писмена информация. А това са достатъчни поводи за нови ситуации на асиметричност.

Доколко обаче книгата и четенето се вместват в проекта на "асиметричната цивилизация"? Работата е там, че книгата по природа е политически активна, поради факта, че заедно с много други й е присъща и преобразувателна функция. Често има невидима, но категорична роля в персоналните, в публичните и в глобалните проекти.

В глобален план например се оказа, че именно четенето ще поднася всеобщите изненади. И това се случи с най-мащабното до сега проучване на Европейския съюз (грандиозният политически проект на стария континент) за "културата на четене", проведено през 2003 г.⁶ То регистрира изумителна асиметрия - ЕС се дели на едно четящо мнозинство на Север и на едно нечетящо мнозинство на Юг. Северните страни (Швеция, Финландия, Англия) бият по силно изразени читателски наклонности Южните (Гърция, Испания, Португалия) и не поради високи доходи или по-евтини книги. Оказва се, че читателското въздържание на европейския Юг има корени в историята. Страните, които четат най-много, са страните с протестантска традиция. Тоест, там, където ограмотяването на населението идва най-рано - в резултат на Реформацията и на Просвещението. Драмата на южните и югоизточните страни (сред които е и България) е, че процесът на ограмотяване идва със забавяне от около 100 години, а спрямо Швеция (зачеркнала неграмотността още през 18. век) с цели 200 години. И причината е, че на юг нито католическата, нито православната църква е била сериозно застрашена от Реформацията. Масите да четат Библията? Би било политически некоректно.

Ако днес се самобичуваме в трайно пасивен читателски манталитет, правим грешка. Просто на нас - народите от европейския Юг, ни е по-трудно да бъдем читатели. Пред ЕС обаче е назрял сериозен исторически проблем и той се оказва от асиметрично естество: вместо да се сраства, Европа се раздалечава.

Поредната изненада поднесе в началото на лятото (15 юни 2005) маркетинговата агенция NOP World след като съобщи резултатите от изследването си върху "читателския рейтинг" на 30 страни.⁷

Налице е нова асиметрия и нова интрига. Най-четящата страна в света се оказа Индия - страната с най-висок дял в световната неграмотност (34 %)⁸. С най-нисък читателски рейтинг бяха белязани САЩ (23 място), Великобритания (26 място) и Япония (29 място). Въпросът е как най-развитите народи попаднаха в дъното на класацията по отделяно време за четене? Отговорът е отново в полето на асиметрията.

Хората от "четящата тройка" - Индия, Китай и Тайланд са политически мотивирани да казват, че четат, тъй като там сега е пикът на ограмотителните интервенции. Един индиец, мечтаещ да влезе в колеж, на въпроса колко време отделя за четене моментално ще отговори с максимума. Просто защото и колежът, и четенето са социално престижни и отразяват високата му самооценка.

Точно обратното е валидно за Запада и за модерните държави. Тук с грамотност никого няма да впечатлиш. Едва ли човекът в развития свят ще си придава важност с времето, което е употребил в рутинно четене на технически текстове, на справочници, учебници и наръчници. Трудно ще калкулира като специално отделяно време това, което получава чрез печатните медии, което поглъща целодневно и мълчаливо. Западният гражданин дори не брои четенето от монитора, уеб-сърфирането, за които все още се твърди, че не са четене. Подсъзнателно модерният човек изхвърля всичко изброено като "текстови шум", а по въпроса за четенето отсява само времето, което целево е откъснал за четене на "престижни жанрове", за наложените му от традицията или от класациите с бестселъри четива.

С други думи, спадът в рейтинга на традиционно четящите нации, сред които е и Русия, съвсем не е повод за тревога. Точно обратното. Движението надолу по стълбицата на подобни проучвания - върху количеството четене, е всъщност "издигане" до нивото на клуба на избраните, където четенето не е куртоазия, а има културно и икономическо покритие.

Макар че България не е включена в това най-актуално проучване, мисля, че тази тенденция важи и за нас. Колкото по-"нормална" държава ставаме, толкова по-рутинно и инструментално ще гледаме на книгите и четенето. Ако отчитаме ниски показатели във времето си за четене или в купуването на книги, това може да опечали статистиците, книгоиздателите и книготърговците, но като цяло не е песимистично.

Пълнолетният българин е все по-ангажиран и сякаш повече се дразни, отколкото се радва, когато някой любопитства колко чете, какво чете, кога чете и защо чете. Проучването на АССА-М⁹, което доби широк отзвук през настоящата година, всъщност показа, че може и да не ни се чете много художествена литература, но пък бележим ръст в целевото четене, в четенето по необходимост, в четенето за кариера.

Накратко казано - и ние, както и човекът от Запада, вече "употребяваме" книгите, докато в изоставащите страни все още се учат да ги дешифрират. И това е поредният парадокс на асиметричната цивилизация.

За да проявим най-разумната реакция спрямо този нов каприз на цивилизацията, е нужно да се отърсим от няколко клишета и да си признаем няколко грешки: относно визията ни за бъдещето на книгата, относно бъдещето на четенето и относно страховете ни за двете.

На първо място трябва да признаем, че по отношение на тревожността сякаш сме се поддали на някаква автосугестия. С рефрени като "края на книгата", "срива на четенето" и "смъртта на читателя" нагнетяваме психическото си пространство с катастрофичност, гибелност, ентропичност и безпомощност. Вярно - работата на бъдещето е да бъде опасно. Но страховете понижават прага ни на чувствителност, причиняват рационална слепота за позитивните сигнали на оздравяването на обществото.

Трябва да признаем, на второ място, че сами създадохме "книжен негативизъм" у младите и така изпаднахме в ретроградна позиция. Някои ангажирани в сферата на книгата вероятно се чувстват по-добре в лукса на отчаянието, но това на практика е луксът на поредния конфликт между поколенията. Нашето вайкане за съдбата на книгата е в режим на "окопна война" срещу поколението, което чете не непременно хартиена книга и не непременно книгите от "канона".

Настъпила е сериозна промяна и в представите за книгата, и в практиките на четенето, и в профила на читателя.

За да не се озовем откъм губещата, невежата страна на асиметричната ни реалност, сме длъжни за заявим, че бъдещето на книгата вече се е случило, само някои от нас не са стигнали до него.

Книгата преживява своята нова материална "реинкарнация", модифицира се, адаптира се към подадената й нова дигитална среда. По същество електронната книга си остава просто книга, чиито форми никога няма да спрат да се усъвършенстват. Техническата революция не променя нито смисъла, нито мисията на "вещите" от първа необходимост. Книгата, подобно на символите на масонството "ъгъла" и "пергела", днес чисто физически си имат технически аналози. Но тези аналози продължават да уважават оригиналната форма, като просто помагат на човека да действа, да притежава и да чете по-добре.

По-мъдрите вече сложиха край на реквиемите и дитирамбите за съдбата на книгата¹⁰. Остана им любопитството за думата, с която тя ще бъде наричана, пък било и с израза "следващото голямо нещо в предаването на идеи". По-зряло е да кажем, че "Има ли бъдеще книгата?" е нискоконвертируем въпрос. Когато например го зададоха на Астрид Линдгрен, тя възкликна: "А има ли бъдеще хлябът? Има ли бъдеще розата? Има ли бъдеще детската песничка?"

По-трезво би било да се концентрираме върху въпроса какво е бъдещето на четенето. Той е болезнен и неудобен за мнозина в очертаващата се асиметрична цивилизация.

Ще припомня прогнозите на две имена с биография на "ангажирани световни читатели" - Юлия Кръстева и Умберто Еко. Според Юлия Кръстева¹¹ вече имаме две неравномерно пръснати по планетата класи - едните, малцината, са четящи и създават благини за другите, а тези другите - зависимите, едва четат и все недовиждат.

Умберто Еко също очерта асиметричното ни настояще, дебалансирано и сегментирано на три сектора¹². В единия е "пролетарското мнозинство", подобно на Оруеловите "пролове" - пасивните маси, захранвани само от телевизията. Те или нямат достъп до Мрежата, или имат, но не знаят как да я използват (нали все пак без четене в Интернет си загубен). Във втория сектор е "дребната буржоазия" - потребител на новата медия, но също пасивен (като счетоводител). Малцинството в този асиметричен триъгълник са "господарите на играта" - както вътрешните хакери от ситито, така и богатите им шефове. Общото помежду им е познанието, добивано с усърдно, селективно и непублично четене - познанието, което носи контрол¹³.

Мисля, че не са нужни кой знае колко емпирични доказателства, че в "обществото на асиметричната информация" една от страните в "играта" знае повече, по-добре и по-първа от другите, защото е по-четяща.

Защото, какво принципно различно формира у нас четенето? Четенето е процес на редуциране на възможности (тезата е на Франк Смит). Причината за това е, че колкото повече неща знаем, толкова по-лесно можем да вземем решение. Информацията от "успокоено" писмено изложение редуцира в максимална степен колебанията и несигурността. Когато например децата се учат да четат, те трудно различават отделните букви. В напрегната ситуация колкото повече букви знае детето, толкова по-лесно то ще може да се ориентира при разпознаването на съответната дума.

Освен това, информацията е равносилна на броя на алтернативите, които трябва да бъдат елиминирани. Ако този, който взема решението, може да елиминира всички възможни отговори освен един, тогава количеството на информация е еквивалентно на стeпeнта на несигурност, която е съществувала. Информацията намалява несигурността чрез елиминацията на алтернативи. Без разбиране обаче не може да има редуциране на алтернативи. В този смисъл една от най-важните особености на четенето като умение е присъствието на „критерий". Критерият е термин, който показва количеството информация, която е необходима, за да бъде взето съответното решение. По тази причина колкото повече информация притежава читателят, толкова по-малък ще е обемът на т.нар. критерий, който е необходим за вземането на решение или възприемането на текста. При вземането на решение се извършва селекция на използваните критерии. Всяко следващо „решение" зависи от предходните и активира аналитичните центрове на мозъка.

Четенето е мислене, което е отчасти фокусирано върху визуалната информация по листа; то е мислене, което е стимулирано и насочвано от писмения език. Като огромно предимство на четенето спрямо ефективното мислене при екстремни и стресови обстоятелства е контролът, който то предлага върху ситуациите.

Добър пример от практиката ни поднася отново Умберто Еко. "Поведе се полемика по повод последния крах на Уолстрийт - разказва той - и най-вече защо "младите борсови лъвове" така глупаво попаднаха в клопката. Как е възможно да не знаят, че вече е имало подобен крах, че борсата притежава своя динамика и не може да се надхвърля определен праг? Един от отговорите бе: Но те не четат! Явно не четат. Не знаеха факта за "черния четвъртък" на Уолстрийт от 1929 г. Въпросните юпита - коментира Умберто Еко - тези нахакани преуспяващи градски професионалисти, се ограмотяват разсеяно, имат слаба памет и лоша дисциплина на знанието само защото не четат, не четат точно и достатъчно."¹⁴

Косвени доказателства за "вината" на четенето в разгръщането на асиметричната реалност има във всяка сфера на нашето "общество на знанието". Едната страна в бизнеса, в сделката, в диспутите, в обучението знае повече от другата и това не е непременно страната на силата, на парите или на по-високия статус. Дихотомията "информиран-неинформиран", "чел-не чел" мултиплицира изненадите и абсурдите.

Примерно, арт-критик, който не знае нищо за визуалните възприятия; интелектуалец, който се е вкопчил само в историята и тъне в невежество за последните научни и технически постижения; преподавател, който по актуални въпроси на специалността си е по-неинформиран от своите студенти и т.н. Това са все неволите на самодоволния в своята априорна начетеност.

За формирането на ядро от вечно недоволни от своята начетеност, на групи от високо образовани и успели личности, които оказват съществено влияние върху обществените, икономическите и политическите процеси, ни убеждава изследване на компанията за социологически проучвания Roper ASW от 2003 г. Около 10% от населението на САЩ оказват влияние върху мнението на останалите 90%. Сред тези 10% са политици, журналисти, големи бизнесмени, преподаватели във висши учебни заведения, експерти в различни области, лидери на големи обществени организации и т.н. Компанията Roper ASW откри, че "групата, която оказва влияние", предпочита да получава своята информация чрез четене в интернет, а не чрез традиционните средства за масова информация¹⁵. Тази социологическа новина ни дава възможност да направим следните заключения. Първо, че в аналитичното пространство вече спокойно се свързват двете понятия групи на влияние и информация. Второ, че влиятелните личности се въздържат от информиране чрез медиите на масите. Все пак интернет, като среда за осведомяване и четене, е синоним на бързина, разнообразие и възможност за подбор.

Можем да търсим чужди и местни примери как статусът на четящия все повече се слива със статуса на успяващия, на печелившия. Или поне в плановете му за успех. Да си припомним предизборния телевизионен клип на един от потенциалните печеливши в кандидат-кметската надпревара за София - Милен Велчев, излъчен от партия НДСВ. С разтворена книга в ръка и с множество книги зад гърба си кандидатът внушаваше: "Знам повече от другите" или поне "Знам как да знам повече от другите".

Имаме и реален пример за проект от типа "как да се измъкна от лошата страна на асиметрията чрез книгите". Става въпрос за практиката "четене за повишение в службата" сред мексиканските полицаи, за която съобщи Би Би Си тази пролет (март 2005)¹⁶. Във всички полицейски служби на мексиканската столица е в сила заповед: всеки служител трябва да прочете поне една книга в месеца, за да се надява на повишение. Факт е, че нивото на престъпността в Мексико е най-високото от всички други столици, а местните полицаи са обвинявани не само в корупция, а и в некомпетентност, в неграмотност и мързел. Според кмета, по чиято идея е издадена заповедта, един начетен пазител на реда ще бъде и по-добър професионалист, и по-добър човек.

Ако трябва решително да се намесим в ориентацията на младите българи към "повишение", към "победа в двубоя", към "по-високи доходи" или изобщо - към печелившия сектор в "обществото на асиметричната информация", е наложително да излъчим нов образ на книгата и четенето и да произведем по-адекватни послания към модерно живеещите. Нещо като: "Четете, хора - иначе сте загубени" (каквото беше мотото на приключилия преди седмица Франкфуртски панаир на книгата). Или нещо по-семпло като: Четете заради успеха в живота! Книгите са за лидерите! Четенето е за шампионите! и т.н.

Трудно ще ни бъде с онези, които ще ни се присмеят: "В паричния кръговрат няма място за читатели!" Значи няма място и за писатели, за поети, за учени и учители, за лекари и инженери. Да, само че без тях няма и кръговрат.

Подобни сблъсъци - производни на асиметрията в ежедневието ни, ще се множат. Само преди дни дойде поредното доказателство за сполетялата ни асиметрична реалност. Новият световен шампион по шахмат - българинът Веселин Топалов се сблъска с лица от подозрително неинформиран тип, от онези, които, като хванат книга, питат как действа. Любопитството им и сега беше искрено: "Ползвате ли стимуланти? Защо в шахмата няма допинг-контрол?" Топалов отговори не без ирония: "За мозъка допинг все още не е измислен." Така е, шампионите си пазят секретите. Но ние, ако пожелаем чрез този най-мъдър спорт да направим реклама на четенето, е добре да изчакаме финала на мача между Топалов и компютъра, в който тайната на победата над "чиповия" гений ще се разбере, че е "за книги вързана".

Уважаеми привърженици на книгата! Ако светът трябва да остане такъв, какъвто е, то читателите са опасни. Ако искаме обаче повече родни шампиони, там, където други са се настанили удобно, трябва, както казват тийнейджърите, яко четене.

Желая на всички един градивен ден, който си струва и да бъде четен.

БЕЛЕЖКИ

1. Joseph E. Stiglitz е роден през 1943 г., преподавател във Факултета по икономика на Колумбийския университет в САЩ. Избран е за професор на Масачузетския технологичен институт (MIT) на 26-годишна възраст, но при условие че започне да носи обувки и престане да спи в университета. Председател на Комитета на икономическите съветници на президента Бил Клинтън и икономически съветник на президента Георги Първанов, вицепрезидент на Световната банка (1997-1999). Автор на книгите "Глобализацията и недоволствата от нея" (2002), "Ревящите 90: нова история на най-проспериращото десетилетие на света" (2004) и др. През 2001 г. Шведската централна банка му присъжда Нобеловата награда за икономика заедно с Джордж Акерлоф и Майкъл Спенсър за "Анализ на функционирането на пазарите в условията на асиметрична информация". Изследванията им показват, че на практика участниците на пазара не притежават еднаква информация, което изключва възможността за справедливо разпределение и използване на ресурсите. Този факт променя радикално изводите на теорията за равновесието. Асиметричността на информацията - кандидатът за работа знае по-добре от работодателя какви са активите и пасивите му, заемополучателят знае по-добре от заемодателя какви са перспективите за връщане на заема, мениджърът знае по-добре от собственика или акционерите какво е истинското състояние на фирмата и т.н. - води до неизбежни провали на пазара (market failure) и до влошаващ подбор (adverse selection), което налага намесата на държавата за коригиране на положението. [обратно]

2. Сун-Дзъ. Изкуството на войната. София: Фама, 2003. [обратно]

3. Indicators on illiteracy:Social indicators. United Nations Statistics Division - Demographic and Social Statistics. // The United Nations Statistics Division. 28.01.2005 <http://unstats.un.org/unsd/demographic/products/socind/illiteracy.htm> (28.11.2005); United Nations <http://www.un.org> (28.11.2005); Department of Economic and Social Affairs <http://www.un.org/esa/desa.htm> (28.11.2005). Economic and Social Development Home <http://www.un.org/esa> (28.11.2005); UNESCO Institute for Statistics <http://www.uis.unesco.org> (28.11.2005). [обратно]

4. Information Literacy: UNESCO-CI <http://portal.unesco.org/ci/en/ev.php-URL_ID=1657&URL_DO=DO_TOPIC&URL_SECTION=201.html> (28.11.2005). [обратно]

5. Lasch, Christopher. The New Illiteracy. // The School of Cooperative Individualism. <http://www.cooperativeindividualism.org/lasch_new_illiteracy.html> (28.11.2005); New Illiteracy. // Bearcastle Blog. 29.08.2005, 19.21 h <http://bearcastle.com/blog/?p=436/oPermanent Link: New Illiteracy> (28.11.2005); Stephen's Web. 01.09.2002 <http://www.downes.ca/cgi-bin/page.cgi?post=72> (28.11.2005); Bad Example. Posted by Harvey, 19.06.2004, 11:03 h <http://badexample.mu.nu/archives/032790.php> (28.11.2005). [обратно]

6. Гяуров, Стоян. Европейците и четенето. // D-Welle, 13.01.2003; Също: Media Times Review, януари 2003 <http://www.mediatimesreview.com/january03/EU_Readers.htm> (28.11.2005). [обратно]

7. NOP World Culture Score(TM) Index Examines Global Media Habits... Uncovers Who’s Tuning In, Logging On and Hitting the Books. June 15, 2005, New York <http://www.nopworld.com/about.asp?go=europe> (28.11.2005). Вж и Indians "world's biggest readers". Story from BBC NEWS. Published: 27.06.2005, 13:52:37 GMT <http://news.bbc.co.uk/go/pr/fr/-/2/hi/south_asia/4626857.stm> (28.11.2005). [обратно]

8. International Literacy Day 2005. // UNESCO Institute for Statistics: Fact Sheet, № 6, September 2005 <http://www.uis.unesco.org> (28.11.2005). [обратно]

9. Вж. Книгата като интерес. Разговор на Ани Гергова, Владимир Трендафилов и Марин Бодаков. // Култура, № 7, 25.02.2005, с. 5 <http://www.online.bg/kultura/my_html/2357/knigaraz.htm> (28.11.2005); Василева, Райна [Кристин Димитрова]. Четете ли книги? 41 % не. // Арт Труд, № 31, 28 ноем. 2004, с. 1. [обратно]

10. Darnton, Robert. The New Age of the Book. // The New York Review of Books, Vol. 46, № 5, 18.03.1999 <http://www.nybooks.com/articles/546> (28.11.2005). [обратно]

11. Кръстева, Юлия. Влюбената в четенето: Интервю. // Le Figaro des Grandes Ecoles et Universites, 23.03.1994. [обратно]

12. Еко, Умберто. Киберчиталището на Еко: Интервю. // Култура, № 43, 31.10.1997, с. 9 <http://www.onlinebg.com/kultura/my_html/2002/eco.htm> (28.11.2005) (прев. от сп. Wired, 1997, № 3). [обратно]

13. По аналогичен начин се наложиха и дихотомиите "информационно бедни и информационно богати" (на ООН), "бързите и бавните" (на Алвин Тофлър) и др. [обратно]

14. Еко, Умберто. Идеалната книжарница. // ЛИК, 1989, № 10, с. 5-10. [обратно]

15. Мрежата засилва своето влияние. // Пари, 14.08.2003, с. 19. [обратно]

16. Факты. // Library.ru (Мир библиотек: События, факты, личности) <http://www.library.ru/3/event/fact> (28.11.2005); Също: Задължават мексиканските полицаи да четат "Малкия принц" // Новинар, № 56, 10.03.2005, с. 24. [обратно]

© Милена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.11.2005, № 11 (72)

Текстът е четен като пленарен доклад на Третата национална научна конференция "Книгата и "безкнижната" цивилизация", 01.11.2005 г., Национален дворец на културата, София.