Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЯКОИ ВИДОВЕ ЕЗИКОВИ ГРЕШКИ (ЛАПСУС ЛИНГВЕ), ДОПУСКАНИ ОТ "СЪЩИНСКИТЕ МЕДИЙНИ ЛИЧНОСТИ" В ПРЕДАВАНИЯТА НА 11 КАБЕЛНИ ТЕЛЕВИЗИИ

Мариян Петров

web

В последно време от тясно профилиран термин фразата "телевизионен гаф" добива все по-голяма гражданственост у нас. Понятието не се среща в нито един български езиков справочник. Вярно, "Съвременен тълковен речник на българския език" и "Речник на чуждите думи в българския език" поясняват и двете лексеми "телевизионен" и "гаф"1, но поотделно. С малки разлики френската дума "гаф" е дефинирана като "неуместна, нетактична глупава постъпка" [5: 190]. А прилагателното име "телевизионен", пояснено като "който се отнася до телевизия" [5: 843], е съчетано с "предавател", "приемник", "ретранслатор", "камера" и "канали" [5: 843-844], но не и със словоформата "гаф". Въпреки това не е необходимо да се задава любимият въпрос на руските филолози: "Что это и чем его едят?"2 относно словосъчетанието "телевизионен гаф". Явлението отдавна е познато по света и е обект на немалко забавни телевизионни предавания3. Освен това семантичното съдържание на двата лексикални компонента на понятието и проведения подробен едномесечен мониторинг на 139 информационни, публицистични, забавни и научно-популярни предавания и блокове, излъчени по 11 кабелни телевизии4, ни позволяват логически да изведем дефиницията му, която включва две подзначения:

  1. Неуместна, нетактична, глупава постъпка или държане на телевизионни водещи, на участници в телевизионно предаване или на персонажи в телевизионен материал.

  2. Неуместно, необичайно, нелогично представяне на елементи от телевизионен материал.

Същото аналитично наблюдение ни дава възможност да поставим началото на класификацията на "телевизионните гафове". Като цяло тя трябва да следва основните компоненти на телевизионното излъчване, а именно "визия и звук", чрез които се осъществява комуникативната връзка между медийната личност (адресанта) и зрителя (адресата)5. Следователно може да се твърди, че от гледна точка на реципиента (в случая - зрителя) двете основни парадигми "телевизионни гафове" са: "видеогафовете" и "аудиогафовете". Би могло да се субстантивира и трета парадигма на "комбинираните телевизионни гафове", но типовете и видовете "телевизионни гафове" в нея могат да бъдат разглеждани и като компоненти на двете основни групи в зависимост от преобладаващия визуален или звуков експонент в тях6.

Основни компоненти на парадигмата на "видеогафовете" са "техническите видеогафове", "организационните видеогафове", "актовите видеогафове" и "орфографичните видеогафове". Към "аудиогафовете" могат да бъдат причислени "техническите аудиогафове", "лингвистичните аудиогафове" и "семантичните аудиогафове". Съвсем условно "комбинираните телевизионни гафове" могат да бъдат разделени на "технически комбинирани телевизионни гафове" и "семантични комбинирани телевизионни гафове". (Виж Приложение № 1)

Както е видно от тази класификация, обект на социолингвистично изследване могат да бъдат компоненти и на трите парадигми, като основно внимание заслужават "лингвистичните аудиогафове" с техните подвидове: "лапсус лингве", "логопедични аудиогафове" и "тавтологии". (Виж Приложение № 2) Някои от "комбинираните телевизионни гафове" също могат "да предложат" материал за размисъл на социолингвистите, а "орфографичните видеогафове" не са за пренебрегване от страна на орфографията.

От гледна точка на основната функция на телевизията, а именно чрез специфични методи да отразява различни аспекти от реалния живот, може да бъде изведена още една класификация, съдържаща две основни групи "телевизионни гафове", които условно могат да бъдат наречени "собствени телевизионни гафове" и "външни телевизионни гафове". Изброените вече парадигми "телевизионни гафове" са цялостно представени и в двете групи.

"Външни телевизионни гафове" са тези, които битуват във видеоматериалите, онагледяващи репортажите. Спорен е въпросът, доколко те са гафове на самите персонажи или на телевизионните редактори - при положение, че в дадената телевизия има такива - допуснали тези материали в ефир. Това важи с особена сила за "лингвистичните гафове", понеже езикът на адресанта е обусловен от социалната му принадлежност; степента му на образование; диалектната зона, в която живее; ангажираността му към изказа и от ред други трудноизброими фактори. Така например употребата на диалектизма "облекани" (За всички цитирани "телевизионни гафове" виж Приложение № 3) трудно би могла да бъде наречена "телевизионен гаф", защото е обусловена от диалектната среда, обкръжаваща интервюирания7. В случая там не е била извършена асимилационната палатизация [к] ~ [ч] в някои прилагателни имена, образувани от основи, завършващи на веларни съгласни, поради факта, че вместо суфикса -ен- [2: 245] се употребява суфиксът -ан-. Персонажът със сигурност познава нормативната словоформа "облечени", среща я ежедневно в медийното пространство, но диалектната лексема е по-често проявяваща се в обичайното му общуване още от раждането му и той автоматично я избира при изказ, без да осъзнава грешката си.

"Собствени телевизионни гафове" са всички останали извън определените като "външни телевизионни гафове".

Приведеният пример (репрезентант) ни води към още два вида класификации на "телевизионния гаф". Едната е свързана с честотата на телевизионните изяви на "гафоносителите". Условно последните могат да бъдат разпределени в три групи: "същински медийни личности" (СМЛ); "актуални медийни личности" (АМЛ), които могат да бъдат наречени още "временни медийни личности" (ВМЛ); и "инцидентни медийни личности" (ИМЛ). Към първата група можем да причислим водещите на предавания, репортерите, дикторите зад кадър и всички останали, които - образно казано - си изкарват хляба с телевизия. Към втората група спадат VIP-персоните, включващи политиците и изявените представители на културата, изкуството, спорта и бизнеса; говорителите, изразяващи официалната позиция на държавни институции и обществено значими организации; както и консултантите по различни аспекти на обществения живот, ползвани често от медиите. Подобно на предишните две групи "инцидентните медийни личности" се изявяват във вътрешни визии на различните телевизии или в техни репортажни материали. Първите са инцидентно поканени гости в студио, публика в предаване и случайно попаднали персонажи в кадър, а към вторите се числят инцидентно интервюирани, анкетирани и отново случайно попаднали персонажи в кадър.

Другата класификация се основава на причините, довели до "телевизионния гаф". Той може да бъде: допуснат поради незнание "илитератен гаф", допуснат поради небрежност "фриволен гаф", допуснат поради необоснован стремеж към оригиналност "преекспонатен гаф" и - изхождайки от самото понятие за "лапсус" като "грешка, неволно опущение" [5: 473] - "същински гаф". (Виж Приложение № 4) Всяка една от групите медийни личности допуска грешки, базирани на всяка една от изброените четири причини, макар че е доста трудно съответният "телевизионен гаф" да бъде обоснован само с една от тях. Например от социолингвистична гледна точка определянето на експозето или анонса на водещия от зрител като "Вашето интервю" може да бъде класифицирано както като "илитерация" на лексемите "експозе" и "анонс", така и като "фриволност" или "преекспонация".

Преди да се спрем по-подробно на "лапсусите", както напоследък неправилно се тиражира в електронното медийно пространство понятието "лапсус лингве"8, определени от социолингвистичната насоченост на настоящото изследване като основен негов обект, трябва да споменем, че класифицирането на "телевизионни гафове" може да протече и в още едно направление - по локален признак. При условно разделяне на телевизионната визия се обуславят две възможни места, в които може да бъде регистриран "телевизионният гаф" - "на преден план" и "на заден план". Това деление важи предимно за "видеогафовете", докато локалният признак, по който могат да бъдат разделени "аудиогафовете", е свързан с визуалното представяне на адресанта, т.е. с корелацията "в кадър"/"зад кадър". Разбира се, тези приоритети на разделение са представени твърде схематично, защото "инцидентните медийни личности", а и не само те, във видеоматериали или в студио като публика могат да допуснат "телевизионен аудиогаф" и "на заден план".

Както вече бе споменато, настоящото изследване се базира на проведения подробен едномесечен мониторинг на 139 информационни, публицистични, забавни и научно-популярни предавания и блокове, излъчени по 11 кабелни телевизии. От регистрираните през времетраенето му общо 1395 "телевизионни гафове" 528 са от вида "лапсус лингве". Според допуснатите грешки в тях те могат да бъдат разделени на "лексикални", "фонемни" и "акцентни". (Виж Приложение № 4)

1. Под "лексикални лапсус лингве", които имат и най-голям относителен дял - 70 %, разбираме замяната (комутацията) на една лексема с друга, което често води до промяна на смисъла на изказа, до обезсмисляне на същия или до появата на двусмислица (амфиболия). Най-много такива гафове - 209 от общо 371 - са допуснати от "същинските медийни личности", което важи и за останалите видове "лапсус лингве" и е съвсем закономерно с оглед на ефирното време, заемано от СМЛ. (Виж приложение № 5) Откъм причини за допускането им както и всички останали "телевизионни гафове", така и "лексикалните лапсус лингве" се делят на следните видове:

1.1. Интересна "илитерация" при "лексикалните лапсус лингве" е опитът на "същинска медийна личност" да наложи като понятие несъществуващата част на изречението "обстоятелствено допълнение" или употребата на английското "дабъл декери" вместо множественото число на отдавна придобилата гражданственост у нас - благодарение предимно на кръстословиците - чуждица "ротел". Твърде често "илитерацията" се среща и при произнасянето на имена - в повечето случаи чуждестранни - макар че е възможно някои от тези грешки да са "същински", "фриволни" или "преекспонатни": "Руди Фльолер"вместо "Фьолер"; "Старополския" вместо "Ставрополския"; "Данчо Донев" вместо "Дончо"; "Виш Ванатан" като две думи вместо една; "Иван Рибкит" вместо "Рибкин"; "Клин Истуид" вместо "Клинт Истууд"; "Джеймс Неру" вместо "Джавахарлал Неру" при предполагаемо изписване "Дж. Неру" в текста, от който чете "същинската медийна личност"; представяне на песента "Сто пъти" на дует "Ритон" като "Сто години" и много други. Някои от тези лексеми са типични примери за припокриване между видовете "лапсус лингве". Така например лексемите "Фльолер", "Старополския", "Данчо", "Рибкит", "Клин" и "Истуид" могат да бъдат разглеждани като "фонемни лапсус лингве" със следните фонемни замени: [Ø] ~ [л], [в] ~ [Ø], [о] ~ [а], [н] ~ [т], [т] ~ [Ø] и [у] ~ [и].

1.2. "Преекспонация", водеща до "лексикални лапсус лингве", допускани от "същинските медийни личности", се среща доста по-рядко - и то предимно в предаванията, излъчвани на живо9. Например комутацията на българския предлог "след" с английския "бай" или на българското - макар и с чужд произход - прилагателно "шикозен" с русизма, непридобил гражданственост у нас, "шикарен". Или замяната на "клипа" с "видеото", което се е превърнало почти в норма при отделни водещи на музикално-забавни предавания. Някои "същински медийни личности" стигат дори до там, че ни предлагат английското прилагателно "милитари", след което го превеждат като "военна".

1.3. "Фриволността", допускана от "същинските медийни личности" при "лексикалните лапсус лингве", трудно може да бъде разграничена от "същинските лексикални лапсус лингве" само със социолингвистичен анализ. Този вид гаф битува предимно в развлекателни предавания на живо, но се среща и в други видове излъчвания. Например: "артистичност" вместо "аристократичност"; "европейския въпрос" вместо "европейския съюз"; "семирианки" вместо "самарянки"; "особенен" вместо "особен"; "Заплатите на учителите трябва да бъдат увеличени с двадесет процента всяка година" вместо "увеличавани" или "повишавани"; "предстоят квалификации" вместо "контроли" и много други. Най-ясно "фриволността" проличава при замяната на имена - собствени, географски, числителни и др: "Белгия" вместо "България"; "Естония" вместо "Андора"; отново "Белгия" вместо "България"; подмяната на субекта и обекта в "Лара Крофт в ролята на Анжелина Жули"; невъзможното "Триста седемдесет и един процента за "Левски" срещу двадесет и девет процента за ЦСКА." и невъзможността "...ще бъде изпълнена до края на 2001 година", експонирана в информационно предаване, излъчено на 10.11.2003 година.

1.4. Най-често в речта на "същинските медийни личности" - а и на всички останали - се срещат "същинските лексикални лапсус лингве". Преди да се заемем с представянето им, е необходимо да споменем, че при тези изкази съществува възможността нормативната лексема да бъде заменена от диалектна, което е обусловено от средата и социализирането на адресанта. Такава, например, е комутацията на нормативната словоформа "смрачаването" с диалектния й аналог "смъркването", битуващ в говорите, в които не протича метатезата [ър, ъл] ~ [ръ, лъ] и се срещат само съчетанията [ър] и [ъл] [4: 132]. От гледна точка на "същинската медийна личност" в този и други подобни случаи не е допуснат гаф, понеже диалектният й речник не й позволява да осъзнае употребата на диалектизма като неправилна. Остава открит въпросът дали електронните медии, които в своята същност са призвани да насаждат езиковите норми у зрителите си, са в правото си да ни заливат от екрана с такива думи и дали самите "същински медийни личности" не са длъжни да се погрижат за езиковата си култура.

1.4.1. Самите "същински лексикални лапсус лингве" са следствие от различни видове причини, една от които е паронимията. "Паронимните същински лапсус лингве" при "лексикалните телевизионни гафове" условно може да се сведат до три вида:

1.4.1.1. "Речевите паронимни същински лапсус лингве" са следствие от външно най-общо звуково сходство, водещо до замяната на една лексема с друга, при анонс, коментар, експозе и други, поднесени от "същинска медийна личност" без помощта на текстов материал. Например: "апартамента" вместо "парламента"; "както искате го премерете" вместо "приемете"; "прокуратор" вместо "прокурор"; "огради" вместо "награди"; "Людмил Георгиев" вместо "Емил" и други. Този вид "лапсус лингве" се среща предимно в предавания на живо.

1.4.1.2. "Орфографичните паронимни същински лапсус лингве" са следствие от замяната на лексема с друга, сходна на нея в орфографично отношение. Допускат се при четене на текст от "същинска медийна личност" с възможност за неправилно изписване в самия текст: "упражнение" вместо "обращение"; "политолози" при изписано в титрите: "социолози"; "Броят на превозните пътници и товари..." вместо "превозваните"; "Плевенска и Обласка..." вместо "Ловешка", където четящата "същинска медийна личност" е с готовност да каже: "Плевенска област", но в този момент погледът й стига до "Ловешка" и изговаря несъществуващ пароним на "област". Този вид "лексикални лапсус лингве" битува предимно в предавания с информационна насоченост.

1.4.1.3. "Граматични паронимни същински лапсус лингве" условно може да бъдат наречени лексемите, получени при замяната словоформа от една парадигма с друга словоформа от същата парадигма. Например: 3 л., мн. ч., сег. вр. на глагола от свършен вид "предизвикат" - с 3 л., ед. ч., сег. вр. на несвършения глагол "предизвиква" в "Актуалните кадри за посещението на "Бийтълс" в Америка предизвиква...". Или 3 л., мн. ч., бъд. вр. на глагола "ще се въведат" - с 3 л., ед. ч., бъд. вр. "ще се въведе" в "Ще се въведе и две форми...". Към тази група може да бъде причислена неправилната употреба на служебни части на речта, най-често предлози: "за" вместо "от" в цитирания по-горе пример; "на" вместо "при" в "Месото се обработва на висока температура."; "между" вместо "сред" във "В анкетата между спортните журналисти..." и други.

1.4.2. Особен вид "същински лапсус лингве" са "лично асоциативните неволни лапсус лингве". Това са езикови грешки, възникнали от асоциативни връзки, съществуващи в съзнанието на отделен индивид. Ето някои примери (репрезентанти): "валута" вместо "банкнота" в "От днес България осъмна с нова валута. Отпечатани са сто лева."; "сили" вместо "училище"; "главният щаб" вместо "генералният щаб" и т. н.

2. "Фонемните лапсус лингве" най-общо могат да бъдат определени като замяна на една фонема с друга, отпадане или прибавяне на фонема. Понякога това води до друга лексема. Например: "взривоопасни предметни", където в "предмети" е добавен съгласният звук [н], при което съществителното се трансформира в прилагателно; "преведе", където гласният звук [о] в "проведе" е заменен с гласен звук [е] и се променя семантиката. По-често обаче новообразуваната словоформа е, меко казано, асемантизъм, например: при замените [ъ] ~ [а] в "крав" вместо "кръв"; [и] ~ [е] в "презна" вместо "призна" и т.п. Независимо от резултата - причините, поради които "същинските медийни личности" допускат "фонемни лапсус лингве", са същите, както и тези за допускането на "лексикални лапсус лингве".

2.1. Допускането на "фонемни лапсус лингве" поради "илитерация" от страна на "същинските медийни личности" се среща предимно при словоформи от чужд произход: замените [е] ~ [а] при "Байбъл" вместо "Бейбъл"; [а] ~ [ъ] при "стюърди" вместо "стюарди"; [о] ~ [а] или [о] ~ [ъ] при "Уискансин" и "Уискънсин" вместо "Уисконсин"; колебание между [й] и [Ø] при "импийчмънт" и "импичмънт" и т.н. И тук съществува възможност тези грешки да са "същински", "фриволни" или "преекспонатни".

2.2. От всичките 80 "фонемни лапсус лингве", допуснати от "същинските медийни личности" през времетраенето на мониторинга, само един е следствие на откровена "преекспонация", а именно: "Пажете швоите жъби!" със замяна на алвеоденталните фрикативни съгласни [з] и [с] с посталвеолните фрикативни съгласни [ж] и [ш] в "Пазете своите зъби!". Оскъдицата на репрезентанти в случая показва рядкостта на допускането на такъв вид грешки.

2.3. Разграничението между допусканите от "същинските медийни личности" "фриволни фонемни лапсус лингве" и "същински фонемни лапсус лингве" е доста по-трудно и от това между същите два подвида при "лексикалните лапсус лингве". Затова е по-удачно двете подгрупи "фонемни лапсус лингве" да бъдат обединени в една, което е видно и от следните примери: комутации [а] ~ [о] в "милиорд" вместо "милиард"; [ж] ~ [Ø] в "заблудават" вместо "заблуждават"; [с] ~ [Ø] в "татуетки" вместо "статуетки"; [Ø] ~ [н] в "рандио" вместо "радио"; [е] ~ [и] в "либерал-димократите" вместо "либерал-демократите"; [Ø] ~ [йу] в "съюд" вместо "съд" и други.

3. "Акцентните лапсус лингве" са най-рядко срещания "телевизионен гаф" и при трите групи "медийни личности". През времетраенето на мониторинга бяха отчетени само 17 такива, допуснати от "същинските медийни личности". Причинна класификация при този вид "лапсус лингве" е почти невъзможно да се направи, поради размиването на границите между отделните причини, породили езиковата грешка. Изявяването на ударението само в устната форма на езика, в речта на всеки носител на даден език още повече усложнява задачата [3: 151].

3.1. Така например неправилното акцентуване в чужди и български съществителни собствени имена и в думи от чужд произход може да е следствие както на "илитерация", така и на "преекспонация". Например: ударение на първа и на втора сричка в "Нàоми" и "Наòми", и в "Джèрмански" и "Джермàнски". Или "Бèнфика" вместо "Бенфùка", "Гончàров" вместо "Гончарòв", "домèнното" вместо "дòменното".

3.2. По същите причини допуснатите "същински" и "фриволни акцентни лапсус лингве" могат да се обединят в една група: "трафùка" вместо "трàфика", "àлбуми" вместо "албỳми", "приèмът" вместо "прùемът". Някои от тези лексеми обаче могат да бъдат разглеждани и като дублетни диалектизми в речта на "същинските медийни личности". Например: "езерòто" вместо "èзерото" с ударение на последната сричка в съществителните имена от среден род, както е в повечето западни и рупски говори [4: 134]; "дòйде" вместо "дойдè" с отметнато ударение, както е в югозападните и рупските говори [4: 134].

4. Доказателство за възможността за комбиниране на различните видове "лапсус лингве" е представянето на лексемата "обсадùха"като "обс̀ъдиха" с едновременно допуснати "фонемен лапсус лингве" и "акцентен лапсус лингве", което изцяло променя семантиката на словоформата, а и на израза: "Феновете обс̀ъдиха касите...".

Приведените примери показват, че в медийното пространство на изследваните 11 кабелни телевизии сериозно е нарушен третият основен принцип на книжовния език, а именно нормативизма [103-141], и то от "същинските медийни личности", които по презумпция са носители на висока езикова култура и са длъжни да налагат узуса в съзнанието на българския зрител.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Gaffe (фр.) [обратно]

2. "Какво е това и с какво се яде?" (рус.) [обратно]

3. Например предаването "Стриша" (непреводимо), което разсмива от доста години италианските зрители, обсъждайки грешките на местните и международните "медийни личности". [обратно]

4. "Ринг ТВ", "Канал 8", "ММ", "ТВ Европа", "Диема +", "ТВ Ден", "Диема 2", "М САТ", "ББТ", "Херос ТВ" и "Евроком - София". [обратно]

5. Функционалното определяне на това "кой от комуникантите кой е" е съвсем релативистично, понеже в много от телевизионните предавания (игри, ток шоута, студия, че дори и в някои информационни емисии като "Център" на "Ринг ТВ") зрителят вече може да бъде адресант, макар и само посредством аудиовръзка. [обратно]

6. Дали извеждането на трета парадигма е удачно, ще покажат бъдещите изследвания, защото е доста трудно да бъде поставена границата между двата основни признака, а и повечето "комбинирани телевизионни гафове" носят семантична и семиотична натовареност на по-високо ниво от съставящите ги компоненти. [обратно]

7. Поради изследователския характер на написаното, не изискващ критична конкретика, е спестено персонифицирането на "гафопроизводителите". [обратно]

8. Понятията "лапсус" и "лапсус лингве" са в родово-видово корелативно съотношение, което личи и от дефинициите им в РЧДБЕ. [обратно]

9. Извършен мониторинг на 56 предавания на живо. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Буров, Ст. и колектив. Съвременен тълковен речник на българския език. Велико Търново: ЕЛПИС, 1995.

  2. Граматика на съвременния български книжовен език. Том I. Фонетика. София: БАН, 1982.

  3. Петрова, Ст. Езикова норма и акцентни дублети. // Проблеми на социолингвистиката. Т. 2. София: ЦМК, 1990.

  4. Стойков, Ст. Българска диалектология. София: НИ, 1962.

  5. Филипова-Байрова, М. и колектив. Речник на чуждите думи в българския език. София: ИБАН, 1982.

  6. Havranek, B. Die Aufgaben der Literatursprache und die Sprachkultur. // Scharnhorst, J., Jsing, E. (eds.). Grundlagen der Sprachkultur. 1. Berlin, 1976.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

СПИСЪК

на описаните "телевизионни гафове"

Дата

Телевизия

Предаване

Гаф

29.11.2003

ТВ Европа

На фокус

Интервюиран: "облекани" вместо "облечени".

04.12.2003

М СAT

БГ шоу

1. Зрител: "във вашето интервю" за експозето на водещия.

2. Водещият: "Ще ме чакате!"

04.12.2003

М СAT

БГ шоу

Водещ: "Обстоятелствено допълнение" вместо "пояснение".

10.2.2004

Евроком - София

Новини

Водещ и дикторка: "дабъл декери" вместо "ротели".

03.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

Водещият: "Руди Фльорер" вместо "Фьолер".

05.12.2003

М СAT

Новините на М СAT

Водеща: "Старополския" вместо "Ставрополския".

22.12.2003

М СAT

Спорт

Дикторка: "Данчо Донев от "Локомотив", София" вместо "Дончо".

29.1.2004

ББT

Спорт

Дикторка: "Виш Ванатан" като две думи.

09.2.2004

Евроком - София

Новини

Водещ: "Иван Рибкит", диктор: "Иван Рибкин".

14.2.2004

М СAT

Стрип Шами шоу

Водещ: "Клин Истуид".

02.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

1. Двамата водещи почват заедно.

2. Водещ: "булевард "Джеймс Неру" вместо "Двахарлал Неру".

15.2.2004

Евроком - София

Закуска в леглото

Водещата анонсира песента "Сто пъти" на дует "Ритон" като "Сто години".

14.2.2004

М СAT

Стрип Шами шоу

Водещ: "циц бай циц".

15.2.2004

Евроком - София

Закуска в леглото

Водеща: "шикарен бял тоалет", може би "шикозен".

16.1.2004

ББT

Телеутро

Водеща (зад кадър): "режисьор на видеото".

27.1.2004

ББT

Телеутро

Водеща: "видеото" вместо "клипа".

27.1.2004

ББT

Телеутро

Водещ: "милитари тема".

Водеща: "Благодаря, че го преведе."

Водещ: "...военна тема. Ето преведох го."

27.1.2004

ББT

Телеутро

Водещата се измъква брилянтно от гаф: "артистичност... аристократичност също..."

28.1.2004

ББT

Телеутро

Водещ: "европейския въпрос... европейския съюз..."

10.2.2004

Херос ТВ

Вратата

Водеща: "семирианки" вместо "самарянки".

15.2.2004

Евроком - София

Закуска в леглото

Водеща: "а-а-а... особенен... особен ритуал..."

16.2.2004

Евроком - София

Новини

Водеща: "Заплатите на учителите трябва да бъдат увеличени с 20 % всяка година." После оправено на "повишавани".

06.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещ: "предстоят квалификации" вместо "контроли".

06.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещ: "Хърватска - Белгия" вместо "България".

06.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещ: "Белгия ще победи Естония." вместо "Андора".

12.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещ: "От Хърватия и Белгия..." вместо "България".

11.10.2003

ММ

ММ ТОП 20

"Лара Крофт в ролята на Анджелина Жули."

29.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещ: "371 % за "Левски" срещу 29 % за ЦСКА".

10.11.2003

ТВ Европа

Вечерни новини

Дикторка зад кадър: "...ще бъде изпълнена до края на 2001 година".

11.12.2003

М СAT

БГ шоу

Водещ: "След смъркването..." вместо "смрачаването".

04.12.2003

М СAT

БГ шоу

Водещият: 1. "апартамента" вместо "парламента".

2. "Стига с това", придружено с жест.

29.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещият: "...както искате го премерете..." вместо "приемете".

15.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

Водеща: "прокуратор" вместо "прокурор".

14.2.2004

М СAT

Стрип Шами шоу

Водещ: "На колко огради... награди...?"

30.1.2004

ББT

Жорж в действие

Водещ: "Людмил Георгиев".

Александър Бръзицов (гост): "Емил Георгиев".

05.12.2003

М СAT

Новините на М СAT

Водеща: "упражнение" вместо "обращение".

10.11.2003

ТВ Европа

Вечерни новини

Дикторка: "политолози", в титрите: "социолози".

05.12.2003

М СAT

Бизнес компас

Дикторка: "Броя на превозните пътници и товари..."

08.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

1. Заставка "Събеседник". Почва преглед на печата.

2. Водещ: "Плевенска и Обласка... Ловешка област..."

29.2.2004

Евроком - София

Ултра спорт

Диктор: "Актуалните кадри за посещението на "Бийтълс" в Америка предизвиква..." вместо "предизвикват".

14.11.2003

ТВ Европа

Новини

Водеща: "Ще се въведе и две форми..."

29.2.2004

Евроком - София

Ултра спорт

Диктор: "Актуалните кадри за посещението на "Бийтълс" в Америка предизвиква..." вместо "предизвикват".

05.2.2004

Евроком - София

Новини

Дикторка: "Месото се обработва на висока температура."

09.2.2004

Евроком - София

Спорт

Водеща: "В анкетата между спортните журналисти..."

08.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

Водещ: "От днес България осъмна с нова валута. Отпечатани са 100 лева."

08.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

Водещ: "сили" вместо "училище".

16.1.2004

ББT

Телеутро

Водещ: "Главният щаб".

31.12.2003

М СAT

Новините на М СAT

Дикторка: "взривоопасни предметни".

27.2.2004

Евроком - София

Новини

Водеща: "...което се преведе... проведе..."

18.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещият: "Байбъл" вместо "Бейбъл".

29.10.2003

Ринг ТВ

Център

Водещият: "стюърди".

10.12.2003

М СAT

БГ шоу

Водещ: 1. "крав" вместо "кръв".

2. "на майната си".

3. Исторически личности, мислели за американските бази.

4. "чукаме".

5. "Кинов, не се хили!"

6. "Да се изфукам".

16.1.2004

ББT

Телеутро

Водещ: 1. "Е, аджиба, каква е...?"

2. "стандартския".

3. "презна... призна..."

28.1.2004

ББT

Новините

Дикторка: "Уискансин".

15.2.2004

М СAT

Новините на М СAT

Дикторка: "щата Уискънсин".

20.2.2004

Евроком - София

Новини

Водеща: "импийчмънт". Дикторка и в титрите: "импичмънт".

28.1.2004

ББT

Телеутро

Водещ: "Пажете швоите жъби!"

22.11.2003

ТВ Европа

10000 минути

Водещият: "милиорд" вместо "милиард".

22.11.2003

ТВ Европа

10000 минути

Водещият: "заблудават" вместо "заблуждават".

28.11.2003

ТВ Европа

Вечерни новини

Диктор: "татуетки" вместо "статуетки".

09.1.2004

ББT

Телеутро

Водещ: "рандио" вместо "радио".

08.12.2003

М СAT

Утро с М СAT

1. Водещ: "либерал-димократите".

2. Водещ: "с-с-със".

06.1.2004

ББT

Икономика

Водеща: "съюд" вместо "съд".

17.11.2003

ТВ Европа

Вечерни новини

Ударението на "Нàòми" - различно от водеща и дикторка.

23.12.2003

М СAT

Новините на М СAT

Водеща и дикторка с различно ударение: "Джèрмàнски".

04.2.2004

Евроком - София

Спорт

Диктор - ударението на "Бèнфика".

04.2.2004

Евроком - София

Спорт

Диктор - ударението на "Гончàров".

11.1.2004

ББT

Новините

Дикторка: "домèнното".

22.11.2003

ТВ Европа

На чисто

Водещият: "трафùка".

17.12.2003

М СAT

БГ шоу

Водещ: "àлбуми".

22.1.2004

ББT

Телеутро

Водеща: "приèмът".

16.11.2003

Диема 2

Седем

Диктор: "езерòто"

30.1.2004

ББT

Жорж в действие

Водещ: "дòйде".

10.2.2004

Евроком - София

Спорт

Диктор: "Феновете обс̀ъдиха касите..." вместо "обсадùха"

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

 

ПРИЛОЖЕНИЕ № 5

 

 

© Мариян Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.12.2005, № 12 (73)

Други публикации:
Годишник на департамента за езиково обучение - ИЧС при Софийския университет "Св. Климент Охридски". Т. 12. София, 2004.