Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМАЛ ЛИ Е МОЦАРТ ПРИЯТЕЛ АСТРОНОМ?

Мариян Петров

web

на Валентина Николаевна Журавльова

Телефонът звънеше упорито. Раздразнен от педагогическия съвет, от който току-що се връщах - затова още бях с палто - нямах никакво желание да вдигна слушалката. Освен това се и досещах кой може да е. Поредната разгневена майка-закрилница на поредния полуидиот - мой ученик - с поредния тъп въпрос относно поредната ниска оценка по история на последния. Въобще не ми се слушаха тъпи традиционни фрази от типа на: “Ама знаете ли, той си избоде очите от четене на таз` пуста история?” Или: “Ама ние с баща му всяка вечер го препитваме.” Като че ли всеки професионален шофьор и медицинска сестра в тази страна са стопроцентови спецове в областта на която и да е научна дисциплина. Да не говорим пък за заплахите от типа: “А знаете ли къде работи баща му?”, на които постоянен любим отговор ми бе станал изразът: “Ако ме интересува, ще проверя в канцеларията на училището.”

Телефонът упорито продължаваше да звъни. Дългогодишният цивилизационен навик, който с още хиляди подобни, допринасяше за ширещия се все повече и повече стрес у хората, ме накара да вдигна слушалката.

- Ало! Къде се губиш бе, човек? - прозвуча отсреща гласът на моя бивш съученик и все още приятел Андрей.

- Дела, дела и пак дела! - отвърнах му в традициите на отминалото безвъзвратно - според някои тоталитарно, а според други добро старо - време.

- Ти нали си историк? - попита Андрей.

- Предполагам - смънках, вместо да задам подразбиращия се от само себе си въпрос: “Аз пък си мислех, че ми се обаждаш, за да ме питаш как съм.”

- Отговори ми тогава, моля ти се, на следния въпрос! - продължи в същия дух Андрей. - Имал ли е Моцарт приятел астроном?

Ново двайсет!

- Виж какво, Андрей! - започнах с традиционния си начин на измъкване от неудобни въпроси. - Както знаеш, случайно, съм специалист по обща история, а не по история на музиката.

- Че общата история не включва ли и история на музиката? - учуди се той.

- Включва, разбира се - поясних. - Но не чак до такава степен, че да съм запознат в подробности с живота на всеки един музикант, пък бил той и Моцарт.

- А може ли да се провери? - попита Андрей.

- Кое? - не схванах аз веднага.

- Братче, ти да не си нещо болен? - прояви закъсняла приятелска загриженост Андрей. - Имал ли е Моцарт приятел астроном, разбира се?

- Може и да може - отвърнах неуверено. - Но защо ти е всичко това?

- Как защо? - учуди се той. - На прага сме на страхотно научно откритие. Мини утре вечер на гости, а? С Галя ще ти се зарадваме. А и ще ти разясним за какво по-точно става въпрос.

И затвори слушалката. Множественото число, което употреби относно научното откритие ме накара да се замисля - какво, като изключим безоблачния семеен живот, могат да открият заедно един астроном и една корепетиторка в музикалното училище? - но само докато започна “Шоуто на Слави”.

На следващия ден ме емнаха ежедневните проблеми на българското даскалство - работа с полуидиоти-ученици в час и обсъждане на напълно идиотските нареждания, идващи от министерството, с колегите в междучасието. За малко щях да забравя, че съм канен на гости, да не говорим пък за тъпия въпрос: “Какви по професия са били приятелите на Моцарт?”

* * *

- Влизай! - опита се да надвика шума от раздрънканото пиано в хола им Андрей. - Ела да пием по едно в кухнята, докато Галя свърши!

Както всички що-годе интелигенти хора в тази страна, които си изкарваха прехраната, предлагайки знанията си на други, които пък от своя страна смятаха, че нямат нужда от тях, и Галя допълваше доколкото може вечно отрицателния домашен бюджет с частни уроци. Дори наскоро в един столичен вестник оприличиха усилията на тези труженици на умствения труд с незаконните търговски афери на някои световно известни престъпни организации. Не бих казал, естествено, че е едно и също да продаваш дрога и да продаваш знания на подрастващите. Да не говорим, че в повечето случаи подрастващите предпочитаха първото, въпреки по-високата му цена и отрицателния му ефект върху здравето им. Но както и да е. Новият министър на вътрешните работи обеща, че ще срази организираната престъпност. Не че и старият не само че обеща същото, ами и отчете, че го е постигнал.

- Сядай! - безапелационно заповяда Андрей, изваждайки бутилката с водка от хладилника. - Какво ново при теб?

- Всичко ново, както знаеш, е добре забравено старо - отговорих му с афоризъм. - А иначе се връщаме към времето на Софроний, когато трудът на говедаря се е оценявал по-добре и по-достойно от този на даскала.

- Не се оплаквай! - скастри ме на шега Андрей. - Идва новото време.

- Че то вече колко пъти идва? - отвърнах. - С всеки нов управляващ и за всеки нов управляващ. А ние - овцете му с овце - продължаваме да си живеем в старото, само дето в кое точно старо време живеем, не знаем.

- Че ти си бил готов за пиар на някоя опозиционна партия, бе? - учуди се моят съученик. - Що се не пробваш?

- Че кой ще ме вземе, като нямам вуйчо владика? А и бедрата ми не стигат до сливиците - попитах. - Зарежи я тая! Ами по-добре кажи за какъв дявол ти е притрябвало да знаеш с кого си е пил ракията Моцарт?

- Дойдохме си на думата - усмихна ми се Андрей и отпи от чашата си. - Нали знаеш, че аз работя в обсерваторията...

- Моля те, само не започвай от Адам и Ева! - прекъснах го аз. - Че утре трябва да ходя и на работа.

- Добре де! - понамуси се той. - Напоследък се занимаваме със спектрограмен анализ на звездата Алфа Кентавър.

- ?!?

- Да ти обясня ли какво означава спектрограмен анализ? - попита загрижено Андрей.

- И да ми обясниш, едва ли ще те разбера - отвърнах му аз. - По-добре аз да ти кажа какво си представям като чуя този израз. Не че го чувам всеки ден, де.

- Обяснявай, Кеплер! - ухили ми се Андрей.

- Ами-и... - проточих неуверено. - Спектрограма е излъчването на определени цветове от различни химически елементи, най-общо казано.

- И най-неточно и ненаучно казано - допълни ме астрономът. - Но за нуждите ни в момента върши работа. Та нафотографирахме значи ние цял куп такива спектрограми. И почнахме да ги прехвърляме от ръце на ръце, както абитуриенти си показват снимките от бала. “Ей, знаете ли, че тук има нещо?” - възкликна Ния, доста умна наша стажантка. - “Не ви ли прилича на петолиние? Само, че без последната линия.” И ни показа това.

Приятелят ми дръпна един ксерографиран лист, закачен с магнит на хладилника. На него бе начертано нотно петолиние, но без една от линиите. Върху него небрежно бяха надраскани нотни знаци.

- И какво е това? - попитах.

- Не, не. Чакай малко! - каза Андрей и дръпна чашите и бутилката от масата, за да подреди няколко от спектрограмите над листа с нотите. - Виждаш ли приликата? Цветните линии на спектрограмите са на лития, тантала, галия... А между тях, приличащите на ноти цветни петна са на останалите елементи. Натрий, индий и други. Виждаш ли?

Вгледах се по внимателно. Вярно, имаше някакво сходство.

- Е и? - попитах.

- Какво “е и”? - разгорещи се внезапно приятелят ми. - Какво “е и”? Аз му показвам епохално откритие, той само едно “е и” казва!

- Ти да не искаш да падна по гръб и да размахам лапи във въздуха? Или да почна да те гледам влюбено? - амбицирах се и аз. - Е и какво общо има това с Моцарт и неговия евентуален приятел-астроном?

- Здравствуйте, ребята! - прекъсна още в зародиш кавгата ни Галя, влизайки в кухнята. Забравих да спомена, че тя бе рускиня и въпреки, че от десетина години живееше в България - от толкова бе и омъжена за Андрей - и перфектно говореше езика ни, пред “свои” си позволяваше да говори на родния си език, просто ей така, за да не го забрави, както обичаше да се шегува. - Извиняюсь, что вам пришлось немножко подождать! Я сейчас - пусть выкурю одну папиросу, ведь перед подростками не надо - и приготовлю вам что-то вкусное. Ведь водку натощак - тоже не надо?

- Не, Галочка! - обърна се към нея все още разпаленият Андрей. Според правилата й “своите” имахме право да й говорим на български. - Зарежи засега вкусотиите! Виж го само, моля те!

- Кого? Митя? - учуди се Галя, дръпна от цигарата си и отпи от чашата с водка на Андрей. - Что-ж ему смотреть? Мы с ним давно знакомы.

- Не! Не! Ти не ме разбра - продължаваше да се горещи Андрей. - Аз му разказвам за най-епохалното откритие в наши дни, а той ми отговаря само с едно “е и”!!!

- Е чак пък с едно! - възмутих се и аз. - Цели два звука са - при това гласни.

- Ну, почему ты мужика мучишь? - скара му се Галя. - Он услышал самое главное доказательство? Нет! Ну, что-ж. Пошли!

- Къде? - попитахме в един глас с Андрей.

- К роялу - невъзмутимо ни съобщи Галя и вземайки листа с нотите величествено се отправи към хола.

Седна пред старинния музикален инструмент и протегна ръцете си над него. За секунда сякаш те се поколебаха и след това се разнесе дивната мелодия на “Малка нощна музика”.

- Вие какво? - огледах двамата си приятели подозрително. - Някаква шега ли си правите с мен?

- Идиот! Пълен идиот! - разкрещя се Андрей. - Каква шега бе, дебил нещастен! Истина е. Самата истина. Поредицата от спектрограми от Алфа Кентавър, превърнати в музика ни предоставят едно от най-гениалните музикални произведения на Земята. Разбра ли бе, идиотино?

Гледах го и не вярвах на ушите си.

- Все верна - потвърди тихо Галя.

* * *

През следващите няколко месеца изцяло се посветих на разрешаването на загадката. Ровех се непрекъснато в най-различни енциклопедии и справочници. Изгледах няколко пъти филма “Амадеус” на видео. Прочетох де що имаше издадени и неиздадени литературни произведения, посветени на гениалния музикант. Сърфирах с часове из Интернет. Обърнах се към няколко светила в тази област на науката - наши и чужди - макар че уклончивите им отговори ме наведоха на доста съмнения, доколко присърце са приели задачата. И нищо! И да е имало връзка между именития музикант и не по-малко именитите му съвременници-астрономи, никъде не се споменаваше за това в иначе подробно - до случайни сексуални връзки и всякакви клюки - описаното му житие. Затова моля, ако някой от четящите тези редове има някаква информация по въпроса, нека ми се обади! Имейлът ми е... Момент, звъни телефонът.

* * *

- Зарежи! - крещи гласът на Андрей отсреща. - Вече не е актуално.

- Що? Да не са те съкратили? - задавам един от най-актуалните въпроси на времето.

- Опазил ме Бог! - отвръща приятелят ми, който - между другото - не бе религиозен. - Просто сега изследваме Денеб от съзвездието Лебед.

- И какво? - любопитствам. - Пак ли класика?

- Да - потвърждава Андрей.

- Отново Моцарт ли?

- Не. Болеро! От Равел!

София,
20 август 2001 г.

 

 

© Мариян Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2001, № 12 (25)