КРАЯТ

Твоите любовни пеперуди
се превърнаха в черни гарвани,
които изпиха сърцето ми,
които отнеха душата ми...

Полумъртъв лежа на брега,
неспособен да се надигна.
Солени пръски обливат лицето ми,
сияело нявга по теб.
Чайки заглушават думите,
които никога не изрекох
и вятър мързеливо разхвърля
миражи пред мойте очи:

Къде... къде изчезна отново?
Пак ли вятъра те прогони
или миражите вече бледнеят?
Нямам сърце да те почувствам
и душа, с която да те обгърна,
само глас, който остава във спомена...

© Любомир Пашов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.06.2001, № 6 (19)