ЕЗИКЪТ НА ПОКОЛЕНИЯТА

Людмила Кирова

web

Видовете подсистеми или варианти на езика могат да се обединят в три групи (Шлибен-Ланге 1991: 89, цит. по Домашнев 2001: 127): диатопически варианти, образуващи йерархична съвкупност от наддиалектни формации на езика - региолекти; диастратически, формиращи разнообразни социални варианти на езика - социолекти; и диафазически групи, създаващи вертикална йерархия от стилистични слоеве (последните Дитмар нарича диаситуативни групи лексика или ситуолекти - Дитмар 1997: 206, цит. по Домашнев 2001: 127). Тези групи всъщност се разполагат по осите, изграждащи пространството, в което се развиват езиковите формации - териториална ос, социална ос и стилистична ос. Представителите на Пражката школа (Утешени 1988: 204), добавят и генетична ос, свързана с измерението на времето. Те разглеждат поколенията като различни в езиково отношение социални общности.

Контактът в "пространството на споделената съдба" - определение на немския социолог Фрайер (1930: 241), формира общност. Тя съществува и се обновява чрез смяната на поколенията. Като цяло, с течение на времето картината на общностите, групирани по всяка една от осите, характеризиращи езиковите формации, и се запазва в някаква степен, и се променя. Съществените изменения са свързани със сериозни обществени събития, процеси и трансформации. Те отразяват сериозни промени в ценностите, начина на живот, социалните връзки и нагласи. Тъй като, в който и да е период, няколко поколения съсъществуват, бихме имали насложени „поколенчески” картини, при това в динамика. Следователно за отделните поколения, съществуващи в един и същ исторически срез, обозначението в конструкцията на „езиковото” пространство би показало различия.

Настоящата работа цели да очертае различията в езиковия репертоар и дискурсните практики на едновременно съществуващите понастоящем български езикови поколения с акцент върху иновациите.

В социологията поколението се определя като съвкупност от хора, приблизително на една и съща възраст, които в отделни периоди от живота си са били свидетели или участници в определени обществени събития, притежават обединяващи ги биографични обстоятелства, специфични елементи в ценностната система и във формата на поведението си.

Понятието поколение е свързано с нормативните цикли на смяна на човешки материал и обусловените от това различия в социалния опит. Редуването във времето на поколения, свидетели на различни исторически процеси и поради това носители на опит и култура с различна природа, е фактор за социална промяна. Емпиричните данни показват, че жизненият цикъл на едно поколение (периодът на активната му дейност) е около 25 години.

Тук разглеждаме категорията поколение като форма (тип) социална връзка и фокус на символическа солидарност, основани до голяма степен на демографския показател възраст. Тази социална връзка се осъществява чрез съотнасяне с другите индивиди, притежаващи същата норма на социална реализация и разграничаване от други индивиди с различна норма на социална реализация. Тя ще бъде обект на внимание с оглед езиковото си изражение.

Поколението донякъде е изследователски конструкт - оперативен инструмент и въображаем еталон на просто и понятно социално сравнение. Той работи като рамка за идентификация на действащи субекти - набор от тяхната ориентация и структура на опита. Дефинирането на поколението излиза извън чисто възрастови, социални и фазови феномени, а обозначава характер на взаимодействие и взаимоотношения вътре в групата и с други групи, определени според същите критерии като поколение (Дубин 2002). С оглед на това предмет на изследване са главните особености на езика, формиран от всяко поколение в резултат на вътрешните взаимодействия, както и спецификата на взаимоотношенията с останалите поколения.

Портретът на дадено поколение фиксира нормите на социалния и културния опит, типовите реакции, символите, като очертава границите на това поколение. Отделните представители на едно поколение обаче имат твърде разнородни демографски характеристики (напр. раса, пол, местоживеене, а сходната възраст е относителна), както и социални (напр. различна професия, образование, сексуална ориентация), но се търси общото в социалното поведение, въз основа на което те се различават от индивиди, определяни като друго поколение. Индивидите, принадлежащи към едно поколение могат да имат общи характеристики на прототипична (поколенческа) идентичност, но не всички¹. Това означава, че нормата на социална реализация е твърде общо зададена. Крайните граници на нейното пространство условно се фиксират с възраст, но съществуват параметри на адаптация, които са социални и могат да прекрачват възрастовите ограничения. От друга страна, поколението не е единствено самоопределение, а и квалификация, която правят другите. Следователно, колко е обхватът на едно поколение зависи не от годините, а от трайно изменените нагласи на обществото.

Нещо повече, реалната размитост на феномена поколение, липсата на единство и солидарност, такива, каквито съществуват в един социален колектив и социална или териториална общност, изискват да приемем, че поколението съществува, ако се осъзнава като такова. Тогава се развива усещане за поколенческа идентичност и чувство за единство и солидарност. Тогава дадено поколение се реализира в сблъсъка от социални практики, като се стреми да наложи своя модел.

Пренесено в областта на езика, ще търсим репрезентацията на съществуващите поколения в публичното пространство и ще характеризираме техните речеви практики и езикови атитюди. Съществен тук е въпросът за доминиращото в речевата обществена среда, т.е. за активното в езиково отношение поколение, което задава тона и с което в най-висока степен се съобразяват медиите - най-важните обществени езикови институции. В този смисъл смяната на поколенията е възвестено от институционална промяна. Отбелязва историческа граница. Употребата на нов език, противопоставящ се на съществуващото наследство, е следствие от преустройството на ценности и от градежа на нови символи.

Традиционният образ на поколенията е йерархически и той е в термините на семейството: бащи, синове и внуци. Модерното виждане предпочита да очертава в обществото масата и елита, търсейки активните групи като негово въплъщение. Така или иначе, границите между отделните поколения трябва да отразяват проблематичността на отношенията, насочени навън (Дубин 2002). Те са обусловени от идентичността².

Споделянето на обща култура, понятийни растери, типови реакции, критерии за оценка, символи и начини на изразяване са определящи за самоидентифицирането с дадено поколение. Типичният езиков репертоар и дискурсна реализация са важен показател как се изразява груповата самоидентификация и дискурсната стабилност на дадено поколение. Т.е. те са езикови маркери на „идеологията” на дадено поколение. Както изтъква Коен (1994:28), "винаги има вътрешно напрежение и противоречия между различните идентичности и групови членства на физическите лица." Затова се наблюдава известно пресичане на езиковите граници в идиолектите и е необходимо да се отчита този индивидуализъм.

В поколенческата идентичност търсим устойчивостта на предаваните образци и смяната на нормата, механизма на трансмисия и разграничаване. Т.е. от една страна, точките и способите на преход, и от друга, точките на разлома в социалния и културен порядък. Това изисква да се изследват напреженията в системите за мобилност и признание, както и напреженията по осите ориентация/идентификация, достижения/възпроизводство.

Маргарет Мид (1953) разглежда понятието “национален характер” като “културен модел на поведение”, в който един от главните аспекти на изучаване са културните модели на междуличностните отношения, основно място между които заема отношението между поколенията и отношенията между индивидите от едно поколение. Следователно изследването на езиковите поколения се свежда изключително до описание на разпределението и регулирането на ценностите и поведенческите модели, които тук ще погледнем през призмата на езика.

Какви поколения са представени в днешното общество?  Бихме могли да идентифицираме три групи (посочената възраст е твърде условна):

Старо поколение - „поколение на традицията”, което включва индивиди, чиято основна част от живота е преминала при историческите условия на социализма и в настоящия момент са с нисък достъп до обществените функции и минимална власт над тях и институциите, които ги управляват³. Това са хората над 55-годишна възраст.

Средно поколение - „поколение на прехода”, което включва индивиди, започнали формирането си като личности при историческите условия на социализма, но реализиращи се в условията на демократичните промени. В настоящия момент владеят институционалния достъп до обществените функции и осъществяват управлението на официалните институции. Това са хората между 35-55-годишна възраст.

Младо поколение - „информационно поколение”, което включва индивиди, формирали се като личности при историческите условия на демократичните промени, глобализацията и информационното общество. В настоящия момент владеят неинституционалния достъп до обществените функции и чрез интензивна комуникация имат висока степен на информираност и солидарност и до голяма степен управляват неофициалните комуникационни канали, превръщайки ги в собствени институции, като влияят и върху официалните. Основно това са хората между 16 - 35-годишна възраст, като тук трябва да причислим и тези под 16 години, доколкото говорим за езикови поколения, а най-младите споделят основните характеристики на информационното поколение.

Прави впечатление, че границите на едно поколение са по-тесни - около 20 години вместо посочените 25. Това се обяснява с наблюдаваното днес скъсяване на жизнения цикъл на поколенията, което учените отбелязват. Освен това индивидите, попадащи в граничните зони обикновено притежават характеристики, които в различна степен ги приближават и към едната, и към другата група.

Традиционалистите имат наследено от времената на колективизма чувство на обществен дълг и отговорност, уважение към официалните институции, структури и авторитети, развили са подчинение, послушание, дори безинициативност и придържане към статуквото. Свикнали са да функционират в условия на обществен порядък и формален протокол, на насадени квалификации, които в настоящето във висока степен се проектират като пристрастия, предразсъдъци и липса на адаптивност и емпатия.

Поколението на прехода като цяло е адаптивно, макар че множество от неговите представители, които са към горната възрастова граница, не е успяла да се приспособи напълно към съвременните условия. Тези хора обаче не определят облика на поколението, тъй като не са сред движещите му сили, по-скоро се родеят с по-възрастното поколение. Поколението на прехода е много по-разнородно от останалите две поколения, тъй като индивидуалните избори за адаптация са били твърде различни. Ето защо, възпитани в атеизъм и материализъм, не всички негови представители остават такива (каквито са повечето от родителите им), но от друга страна, не попиват напълно и силно консуматорско отношение като младото поколение. При всички случаи обаче развиват прагматизъм. Средното поколение е свикнало с постоянната промяна, съревнованието и оцеляването. Поради смяната на едни правила с други или липсата на такива, то няма доверие в институциите. То е твърде зависимо от системата и доколкото отправя предизвикателства към нея, използва предимно легални средства, за да защитава каузи, които имат шанс да успеят. Търпеливо е по начин, различен от този на старото поколение - вижда ценността на упоритата работа, защото е необходима за преминаване към следващото ниво на успех, докато традиционалистите работят, защото това е правилното нещо. За разлика от традиционалистите у средното поколение се развива гъвкавост в мисленето и екипен подход към дейностите, който се реализира главно на семейното и професионалното поле. Това поколение приема хората на равноправна основа, доколкото те изпълняват неговите стандарти.

Информационното поколение израства в обстановка на свобода на словото и инициатива на отделната личност - основни стълбове на гражданското общество. Това е причина като цяло да е оптимистично в очакванията си за живота. То е пристрастено към своята независимост и я отстоява с фанатизъм. Представителите му вярват в инвестирането в собственото си развитие, а не в това на организациите, към които принадлежат. Имат ясни цели и предпочитат да управляват собственото си време и да решават собствените си проблеми, вместо да ги управлява надзорен орган. Работят усилено, когато са убедени в личния си интерес или за каузи, които сами са избрали. Биха предпочели обаче да намерят по-бързо по-ефективни методи на работа, така че да имат повече време за забавления. Правят пари, за да ги харчат. Поемат рискове и нарушават правилата, търсят нови начини за обучение и постигане на целите си. Тази група отдава огромно значение на начина, по който се учи и работи - да бъде творчески и да осигурява независимостта и свободата всяко нещо да бъде направено съобразно личния избор.

За това поколение „глобалното село” и киберпространството са даденост, позволяваща индивидът да се осъзнава в потенциалните мащаби на света, а не на своята локалност. Неограниченият достъп до информация и комуникация и скоростта им са водещи ценности за развитието и реализацията на личността. Това поколение е гъвкаво. Неговите представители се нуждаят от непрекъсната обратна информация и използват обратната връзка, за да се адаптират към нови ситуации.  Възможностите им да разпределят вниманието си са невероятно големи (напр. слуша музика, разговаря по ICQ с пет-шест души едновременно, гледа мач по телевизията и прави записи). Технологиите се оценяват и се използват като лична информационна лаборатория, като инструмент за многозадачност и постоянна връзка с действителността и хората. Тази група израства с повече разнообразие, отколкото техните предшественици. Чрез медиите, които ползват непрекъснато, са въведени в контакт с различни хора и култури и по тази причина са с широк хоризонт и по-толерантни.

Видени през призмата на комуникацията и езика, характеристиките на поколенията биха могли да се опишат така:

Представителите на поколението на традицията използват предимно общуването лице в лице и предпочитат традиционните информационни и комуникационни канали (напр. радио и ТВ, съответно - телефон). С оглед на тези комуникационни характеристики те са затворено и мълчаливо поколение, защото възможностите им да се изразяват в общественото пространство са ограничени. Контактите на хората от това поколение не са обилни и разнообразни. Те са предимно междуличностни, като са свързани изключително с бита. Преобладават тези с представители на същото поколение, донякъде със средното, а с най-младото са основно докато гледат внуците. Със социализирали се представители на младото поколение контактите са редки. От друга страна, възрастните хора не са „таргет” група в комерсиализираната и силно консуматорска икономическа среда. По тази причина те рядко са и в ролята на адресати. Като цяло може да се каже, че към тях самите като поколение нито останалите поколения, нито медиите отправят послания, а по-скоро присъстват като тема. Свое място намират в няколко вестника и предавания със здравна и социална насоченост или други теми, интересуващи хората от „третата възраст”. С тяхната езикова норма се съобразяват най-вече изданията от споменатия тип, националните държавни медии и донякъде най-популярните ежедневници.

Стилът на общуване не е динамичен, нито лаконичен. Разграничават се формалния от неформалния стил, а правилата за учтивост се спазват и във вертикалната йерархия и в хоризонтално поставените отношения. Типичният дискурс е директен или телефонен разговор. SMS-ът и имейлът се използват рядко. Интернет комуникация от рода на форум или незабавни съобщения (IM) е по-скоро изключение. Репертоарът е като цяло в рамките на стандарта, въпреки наличието на отклонения с оглед на териториалните говори. Характерна е тенденцията към "вкаменяване" на езика, т.е. той се обновява в ниска степен.

Поколението на прехода заема основния дял в икономическото развитие и политическия живот на страната. Голяма част от комуникацията на това поколение се осъществява на професионалното поле и в ситуации на публично общуване. Това изисква по-формален език. Правилата за учтивост се спазват и във вертикалната йерархия и в хоризонтално поставените отношения. Придържането към стандарта обаче варира в широки граници в резултат от индивидуалната езикова култура. Някои от представителите на това поколение следват книжовната норма дори в ситуации на неформално общуване, други превключват, вмъквайки и нестандартни елементи, трети, невладеещи добре книжовната норма, почти не променят своя идеолект независимо при какви обстоятелства го използват. От значение са нагласите на тези, които имат социална власт поради обществения си статус и авторитет. За езика обаче от съществена важност е поведението и на тези, които формират обширна мрежа от връзки. Те имат амбицията или са принудени да използват актуалните комуникационни средства и канали. По тази причина притежават по-гъвкав език и превключват в зависимост от ситуацията и събеседника. Като гранично поколение те познават наследството на по-възрастното поколение и в движение овладяват по необходимост тази част от променящия се език, която попада в сферите им на задължения, интерес или контакт. Тази междинност им осигурява възможност да си взаимодействат по-добре с останалите поколения.

Стилът на общуване също е твърде разнороден и е функция от социалната адаптивност и активност. При различните индивиди споделя белези, доближаващи го повече към старото или към младото поколение. Авангардът на средното поколение (главно представителите, намиращи се на долната възрастова граница) всъщност споделя множество от чертите, присъщи и на информационното поколение. Като цяло това поколение още не е развило напълно директния стил, в редица случаи посланията му са обстоятелствени.

Както и останалите параметри на характеристиката типичните жанрове варират силно в диапазон, ограничен от полюсите на останалите поколения. Общуването лице в лице и чрез телефон са най-разпространени. Традиционното писмо е в упадък, изместено от мобилните телефони и електронната поща. От електронните жанрове най-употребявани са SMS и имейлът. Последният се използва под формата на делово писмо и тогава носи характеристиките на официална комуникация⁴. В личната кореспонденция стилът е неформален, но като цяло в рамките на стандарта.

По отношение на репертоара средното поколение отново показва широк спектър на проявите. Независимо от това, то осъществява прехода не само в социално-политическата и икономическата сфера, а и на езиковото поле. Запазвайки една основа, подчинена на традицията, неговата най-активна част обновява езика си съобразно актуалните потребности на обществената среда. Това поколение едновременно доразвива наследената култура и в същото време проектира общите културни модели на микроравнището на семейството. И по двете линии то моделира своите следходници. Както подчертава МаргаретМид (1953), отношенията между поколенията показват зависимост от темповете на научно-техническото и социалното развитие. Междупоколенческата трансмисия на културата включва не толкова информационния поток от родителите към децата, но и интерпретацията на съвременната ситуации от страна на младежта, която влияе на по-възрастното поколение. В този смисъл средното поколение в България би могло да бъде определено и като префигуративно⁵, доколкото възрастните се учат също така и от своите деца. Това важи с особена сила за високотехнологичните начини на комуникация и техния език. Въвеждайки част от езика на новото поколение в своя репертоар, то съдейства за неговото "легализиране". Като резултат средното поколение пренася достиженията на предходниците и ги обогатява с опита си в текущата обществена ситуация и контактите в семейството, поддържайки баланса при функционирането на езика в общественото пространство. По този начин то предотвратява евентуалния разрив в комуникацията между поколенията като цяло. Подобна опасност е видна, ако се сравнят дискурсните практики и езикът на двете полюсни поколения. Между тях съществува бездна поради драстичните разлики в социално-икономическата и технологична среда, в която са се формирали езиковите им навици.

За представителите на информационното поколение общуването тече по всички възможни комуникационни канали. Междуличностният обмен на информация, основно с представители на същото поколение, е редовен и обилен, а за посланията на останалите поколения се стремят да са в течение. ако е нарушена равнопоставеността на отношенията и им се говори от позицията на формална йерархия, представителите на това поколение негодуват. Самите те използват стил на неформална комуникация. В изказванията си говорят с кратки блокове и с действени думи и експресивен език, за да запазят вниманието и да осъществят солидарност. Обичат предизвикателствата и предизвикват при всяка възможност. Хуморът и оригиналността са издигнати в култ, като те самите не се вземат прекалено на сериозно. Това е поколение на визуалната култура - в комуникацията в много по-висока степен боравят с образи.

Типично е дублирането на директната комуникация с индиректна. Ето защо голяма част от общуването протича чрез средствата на съвременните технологии: мобилни разговори и електронни жанрове като SMS, имейл, форум, чат, блог. Писмената комуникация има място колкото и устната. Но тя е видоизменение на писмената реч в познатите й форми. Това води до промяна в стила на писменото изказване. То е кратко и сегментирано. В редица случаи съдържа множество абревиатури, съкращения, реализирани с езикови, графични, числови знаци, емотикони, цитати и препратки към други източници. Когато комуникационната среда позволява това, изказването може да включва образи, анимация, звуци. Може да бъде допълвано от цели аудио и видео файлове, играещи ролята на илюстрации. Тъй като до голяма степен младежите се социализират в интернет, този динамичен, кратък и визуален стил се прехвърля към други жанрове и форми и става характерен за цялостното им езиково поведение.

Типичните дискурси се осъществяват чрез електронните жанрове, които еволюират. След появата на програмите за обмен на съобщения в реално време (IM) имейлът се оказа по-официалната и „консервативна“ форма на електронна комуникация (Капитал 2002). Асинхронните жанрове, където има време изложението да бъде обмисляно и обработвано, вече поставят по-високи изисквания към изказа. Редовно във форумите напр. част от изказванията са свързани със забележки относно некоректния правопис и пунктуация на някои от участниците. От друга страна, когато се използва синхронен жанр, говорещите нямат възможност да редактират съобщенията си, както биха постъпили например с официално писмо. Поради необходимостта от незабавна реакция и разговорния характер на общуването съобщенията в реално време автоматично добиват статут на реплики от устен разговор. Фразата е накъсана, изобилстват недовършените или многозначни изречения, възклицания, междуметия и други спонтанни реакции, „изрисувани“ графично. Ето защо типични за писмената комуникация изисквания, напр. за коректна пунктуация, употреба на пълен член и др., отнесени към синхронните жанрове биха били пресилени. Властва принципът за минимално усилие и максимална бързина при оптимално разбиране, който допуска съкращения, сведени до няколко букви и цифри, думи на английски, които като по-кратки пестят време и усилия. Такива употреби отразяват и речевите навици на говорещите, изградени в една информационна и комуникационна среда, доминирана тотално от английския език. Към употребата на латиница отношението също е диференцирано. То е неутрално там, където използването на кирилицата е невъзможно или затруднява (напр. повечето от мобилните телефони дори да могат да изпращат съобщения на кирилица, нямат клавиатура с кирилски букви). Във форумите обаче самите участници много често поставят изискване да се използва българската азбука. В много случаи нейното пренебрегване е въпрос единствено на навик.

Една от характерните особености е хетерогенността на дискурса. В текста на текущия дискурс се включва вметнат или метадискурс или такъв присъства имплицитно в резултат от интерпретирането му чрез ирония, породиране и пр. (Менгьоно 2000: 99-100). Някои електронни жанрове, като форума и блога напр., задават такава рамка в самия си формат. Хетерогенността се проявява и в обвързаността на дискурса с интердискурс. Това е типично за електронните жанрове поради интердискурсивното им функциониране - почти всички изказвания са част от поредица, която формира цяло, което е отворено. В рамките на жанра биха могли да се отделят структури със свои собствени правила и специфика. От друга страна, някои такива структури се явяват в няколко жанра - напр. коментар (към статия, блог, изказване във форум) и в този смисъл са самостоятелни микрожанрове, видоизмени спрямо традиционните, поради факта, че функционират в ново дискурсивно образувание⁶.

Характерна черта на езиковото поведение на информационното поколение е частичния билингвизъм, който се изразява както в превключване между английски и български според комуникативната ситуация, така и в тяхната съвместна употреба в едно съобщение. Заедно с родния език английският език се явява част от интегриран комуникативен репертоар, който се използва в общност, споделяща „глобална” речева норма. 

В съвременното общество съществува положителна корелация между владеенето на английски език и социалната и ситуативна реализация на личността. Знаенето на български език се приема за признак единствено на етническата принадлежност, затова неговото усъвършенстване се подценява. В същото време владеенето на универсалния езиков медиатор осигурява по-висок социален статут (а оттук и престиж), възможности за мобилност, по-добра информираност и комуникативност. Високата степен, в която се използва английският език в собственото ежедневие неминуемо се отразява на употребата на родния език. Появяват са феномени, докладвани от лингвистите при описанието на езиковото поведение на второ и трето емигрантско поколение или на децата, усвояващи няколко езикови кода едновременно. Става дума преди всичко за закрепването на реалии в съзнанието заедно с названието на езиковия код, чрез който се усвояват. Цели области, свързани със съвременния „глобализиран” стил на живот - икономиката, технологиите, масовата култура, спорта, рекламата, музиката, филмопроизводството - непрестанно произвеждат нови артефакти и свързаните с тях названия, които стават интернационализми поради това, че са възприети от общ източник. Дори да не са английски по произход (напр. аниме, манга - японски анимационни жанрове), подобни названия стават популярни изключително чрез английския език, който доминира в информационните канали, или чрез друг език, осъществил вече заемане на думата. В това отношение българското информационно поколение е в предните редици по заемане. Едно, че пуристичната традиция тук никога не е била силна (като се изключи чистенето на турските думи през Възраждането), второ, в технологичната среда и до ден-днешен явлението локализация на продукт е изключение. В допълнение няма и съзнателен стремеж за мяра в употребата на чужд език и графика в интонационната и визуалната среда (количеството на музиката на български език, реклами, надписи и пр.). Главните особености (лексикални, морфологични, синтактични, дискурсни), с които се отличава езикът на това поколение, са резултат от езикова интерференция. Някои от тях се превръщат в стереотипи.

Много силно е изразен стремежът към минимизация на езика и текста. Създавайки нови думи, изрази и дискурси (особено писмени), за да изрази собствения си опит, това поколение го кодира в самата им форма. Тя е кратка (интро вм. интродукция, Лека вм. Лека нощ, БГ), сегментирана - за да подчертава връзките и границите (аудио запис, разделянето на текста на рубрики и блокове), като често самата графика е знак (CD, R&B, foreword-вам, Phun, КВООО?О_О).

Иновации се наблюдават и като резултат от подхода игра с езика. Постмодерното преклонение пред оригиналността и хумора е игра заради самата игра, чиято рожба са думи кръстоски между български и английски, невероятни метафори, новоизковани названия, стари думи, върнати към живот в нова употреба. Креативността се проявява и в нови правила за произнасянето и писането на английските и българските думи, в съкращаването, в търсенето на нови знакове за изразяване на експресия и оформянето на текста. Създадената лексика е ненормативна спрямо книжовния език, но е напълно адекватна на нормата на информационното поколение като дискурсна общност в глобален мащаб.

Разкрепостеното отношение към езика се проявява и като отказ да се следват стиловите граници и да се прилагат кодифицираните норми. Стига се до хибридизация на стила или до неформална реч в неподходящи ситуации. Пренасят се пунктуационни и правописни правила от английски. Чести са проявите на клиширан изказ и лоша грамотност.

Как се реализират и самоопределят поколенията в общественото пространство?

Средното поколение - чрез икономическа власт, младото - чрез изземане на социални функции, за да наложи новите си модели, а старото - чрез реакции. Активните групи, които въплъщават модерното общество и глобализиращите се професионални елити се разполагат на границата между средното и информационното поколение - те притежават и силата на статута и предприемчивостта на промяната. По отношение на езика тяхното влияние се отразява като задаване на тона за употреба на езика в медиите и като образец за езиково престижно поведение. Младото поколение обаче доминира в комуникационните канали, които зависят от личната активност. Така то популяризира своя език и стил на общуване и после той прониква и в официалните канали. Наред с това, младите хора днес рано започват да работят и чрез достъпа си до официални институции и особено медии разпространяват езиковото си въздействие върху обществото. Така техният репертоар, създаден за междуличностното общуване в общност с коренно различна норма от стандартната, осъществява експанзия. „Героите на деня” превръщат останалата част от обществото в „свидетели” на реализирането на своя език.

Макар да се възприема като изхвърлено от институциите и от стандартния език, информационното поколение в България в не малка степен неформално въздейства на медиите. Това поражда отглас, който може да се сведе до типови реакции.

Нагласите на поколенията едно спрямо друго най-често са стереотипни и се ръководят по най-контрастните маркери на речевото поведение без вникване в обективните и субективните му детерминатори, както и в тяхната динамика. Те се определят от собствената ценностна ориентация и комуникативна култура на дадено поколение. Така най-старото поколение, което цени традиционното, локалното, асиметричните отношения, възприема нахлуването на глобална норма, разчупваща каноните и заличаваща разликите между формалното и неформалното общуване, като езиков тероризъм. Дали става въпрос за убийство на езика, както едната страна твърди, или това е неговото нормално развитие, каквато е другата теза? 

Непознаването на функционалната семантика на елементите и модалните форми на връзките в изказването на човека от друго поколение води до неспособност да го разбереш и създава пропаст между два свята. Затова в настоящия момент границата свое/ чуждо не следва етническите или националните различия, а минава вътрешно, между поколенията на един и същ народ. Тя дори минава в рамките на едно поколение (в смисъла на физическо поколение) - средното, което в този смисъл е амбивалентно.

Идентификацията на младото поколение с неговите собствени връстници по света е много по-висока, отколкото с по-старите поколения в собствената му страна. Те споделят общо пространство и историческа съдба, които обаче са твърде различни в детайлите на бита и функционирането. Дали говорят един и същ език? Безспорно имат обща основа в системата на българския език, но едните са изнесени извън границите на родния език и ограниченията да експеримантират с всичко, което познават като знак.

Може да се заключи, че в световен мащаб се е формирало специфично дискурсивно образувание, чийто основен носител е информационното поколение. Става въпрос за уникален интернационален дискурс, подчинен на глобална норма с общи черти: хетерогенност на дискурса, динамика, краткост и простота, неформално и творческо изразяване в съдържанието и формата, визуалност, билингвизъм и интерференция от английски. Членовете на „информационната” дискурсна общност споделят комуникативни практики и характеристики на речевия репертоар независимо от националната си принадлежност.

БЕЛЕЖКИ

1. Махмуд и Амстронг (1992) правят подобно изказване за етническата идентичност. [обратно]

2. Теорията за социалната идентичност се опитва да обясни защо хората се идентифицират със социални и групи, приемайки общи нагласи към другите, и доколко поведението им се определя от това. Всеки индивид притежава репертоар от идентичности (социални и лични), самостоятелно изграден от физическите лица чрез личен избор относно това с кого и с какво да се асоциират. Актуализирането на една или друга идентичност варира в зависимост от социалния контекст. Когато общуването се ръководи преди всичко от характерните черти на събеседниците и личните отношения, на преден е личната идентичност. Когато социалната идентичност е по-характерна в концепцията на Аза и когато тя надделее в общуването, поведението е групово предопределено (Тайфел, Търнър 1979: 94-109). [обратно]

3. Тук трябва да се отбележи, че редица социално активни личности, особено политически, икономически и културно значими фигури, макар да са хора надхвърлящи условната граница от 55 години, се идентифицират със средното поколение. [обратно]

4. Тъй като имейлите в българската практика в началото най-често бяха на латиница поради множество софтуерни проблеми с кирилицата и операционните системи, „първите български имейли автоматично бяха освободени от официалния си характер, дори и да имаха статут на служебни писма. Условният правопис повлече след себе си пренебрегването и на други правила по оформянето на едно писмо, като например обръщението и заключението в него, подредбата на изреченията, пунктуацията и т.н.” Днес „към електронната поща вече се връщат изискванията за правилно оформяне и изписване на писмата”, тъй като имейлът обслужва представителни функции и понякога има ранга на документ. „Разговорният дух и лековатото отношение към езика вече са приоритет на чата” (Капитал 2002). [обратно]

5. Мид различава три типа култури: постфигуративни (децата се учат от своите предци); конфигуративни (децата и възрастните се учат от връстниците си); префигуративни (възрастните се учат също така и от своите деца). [обратно]

6. „Дискурсивно образувание е всяка система от правила, която обосновава единството на определена група от изкази, обединени от единни социално-исторически обстоятелства”. Признатите изкази, които му принадлежат, представляват дискурсивната повърхност (Менгьоно 2000: 53). Дискурсивното образувание винаги е неотделимо от дискурсивните общности, които го произвеждат и от начина на появата и разпространението му. То “се мисли едновременно като съдържание, като начин на човешка организация и като специфична мрежа за движение на изказите”. Като се изследва дискурсивната практика на дадено дискурсивно образувание, то се очертава като социално действие и прагматична перспектива (Менгьоно 1984: 154, цит. по Менгьоно 2000: 69). [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Домашнев 2001: Домашнев, А. И. Проблемы класификации немецких социолектов. // Вопросы языкознания, 2001, № 2, с. 127-39.

Дубин 2002: Дубин, Б. Поколение: социологические границы понятия. // Мониторинг общественного мнения (Экономика. Социология. Менеджмент), 2002, № 2 (58) <http://www.ecsocman.edu.ru/images/pubs/2006/11/19/0000295416/03dubin-11-15.pdf>

Капитал 2002: Т-пок - текстово поколение. Правописни грешки или нов език поражда комуникацията в мрежата. // Капитал, 28 септ. 2002 <http://www.capital.bg/vestnikut/kapital_net/2002/09/28/217691_t-pok_-_tekstovo_pokolenie>

Коен 1998: Cohen, A. P. Boundaries and Boundary-Consciousness: Politicising Cultural Identity. // The Frontiers of Europe. M. Anderson and E. Bort (eds.). London: Printer Press, 1998, pp. 22-35.

Махмуд, Армстронг 1992: Mahmood, C. K., S. L., Armstrong. Do Ethnic Groups Exist? A Cognitive Perspective on the Concept of Cultures. // Ethnology, 1992, № 31, pp. 1-14.

Менгьоно 2000: Менгьоно, Д. Ключови термини в дискурс анализа. София: УИ “Св. Кл. Охридски”, 2000.

Менгьоно 1996: Mainqueneau, D. Les termes clés l’analise du discours. Éditions du Seuil, 1996.

Мид 1953: Mead, M. National Character. // Anthropology Today. Kroeber A.K. (ed.). Chicago: The University of Chicago Press, 1953, pp. 642-667.

Тайфел, Търнър 1979: Tajfel, H., Turner, J.  An Integrative Theory of Intergroup Conflict. // Austin, William G., Stephen, Worchel. The Social Psychology of Intergroup Relations. Monterey, CA: Brooks-Cole, 1979.

Утешени 1988: Утешены, Сл. О расслоении чешкого национального языка. // Новое в зарубежной лингвистике. ХХ: Теория литературного языка в работах ученых ЧССР. Москва: Прогресс, 1988, с. 199-211.

Фрейър 1930: Freyer, H. Soziologie als Wirklichkeitswissenschaft. Leipzig und Berlin, 1930. 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.03.2012, № 3 (148)