ЕЛЕКТРОННАТА КНИГА: СЪЩНОСТ, ПРИЛОЖЕНИЯ, ПРОБЛЕМИ

Людмила Кирова

web

Книгата е обединение от текст и материално (книжно) тяло. В традиционната книга те винаги се осъществяват като едно цяло и едновременно. При електронната книга текстът може да съществува на някакъв носител в дигитален вид, без да е достъпен за четене. За да бъде възпроизведен в читаем вид, е нужен хардуерен технологичен продукт, снабден със софтуерен технологичен продукт. Те съвместно осъществяват "превода" на цифровите данни в графичен вид, който човекът може да разбира.

Видоизмененията в електронната книга спрямо печатната са по отношение на структурата на текста (вж. 2, 3) или на книжното тяло (вж. 1, 2, 3, 4). Новата материална форма се реализира чрез технологична среда, която осигурява функционирането на даден текст в електронен формат (файл). Тя може да се предоставя от:

• компютър;

• CD (DVD) устройство и диск;

• определен сайт в електронното пространство;

• функция в mp3/mp4 плеър;

• мобилно електронно устройство - четец.

По-долу се разглеждат различните значения, които се влагат в понятието електронна книга, разграничени по отношение на промяната на формата (материалното тяло) и/или на съдържимото (текста).

1. Представянето на книга в електронен формат я превръща в електронна книга, т.е. традиционният материален носител се променя. Оттук идва по-широкото разбиране на е-книгата като ‘електронен еквивалент на печатна книга, т.е. текстово произведение в дигитален формат’. При форматите за обработка на текстови документи всеки графичен знак, напр. буква, е записан като цифров код, който се възпроизвежда обратно с помощта на таблица (ASCII) в достъпния за човека вид - като текст. В този смисъл, когато печатна книга започне да съществува под формата на своя електронна версия, говорим за тази версия като за електронна книга (е-книга).

2. Същинската електронна книга обаче е структурирана като мрежа от отделни, но свързани помежду си текстове, която представлява т.нар. хипертекст. Конструиран по този начин, хипертекстът не е статично и обективно единство, а "метод за създаване на мрежи от информации" (1: 264). Той не се изгражда само линейно, както този в устното и писменото изказване, а линейният порядък на речта може да се прекъсне и да се направи отпратка, която по един или друг начин е свързана с комуникативната ситуация. За целта определени думи или изрази са хипервръзки. Съдържанието на всяка е-книга и всяко нейно тематично единство също е изградено от хипервръзки, незабавно отпращащи към обозначените подразделения. По този начин се постига отлична ориентация в структурата на книгата и моментална навигация. В процеса на четене могат да се изясняват подтеми, данни или термини, чието детайлно разглеждане е извън нишката на изложението на основния текст. Те подпомагат читателя да попълва знанията си според личната си необходимост и да възприеме текста на нивото на детайлност, която е най-подходяща за неговите познания и интереси. Тази нова структура се отразява на начина на създаването на писмени произведения и на начина на четенето им. Чрез своя избор възприемащият всеки път може да структурира текста по различен начин в зависимост от потребностите си. Четенето от своя страна еволюира в четене със сърфиране. Новост е и възможността за търсене на думи в самия текст, което улеснява читателя да открива информация по дадена тема, автор, определени цитати - според актуалната необходимост за извличане на информация.

3. Хипервръзки са възможни не само в същинската част на текста, но също така в перитекста и в епитекстовите рамки. Чрез тях се осъществява интерактивност, която излиза на преден план, а не само или не толкова информативността. С посредничеството на технологията читателят вече може да изпълнява определени действия или да реагира на представеното от автора/издателя. Такива "интерактивни книги" има на CD, а също така се съдържат в различни интернет сайтове, предлагащи услуги, които преди са се осъществявали чрез печатни издания. Съществуват например книжки за оцветяване, чрез които децата ви могат да направят нови дрешки на героя/героинята или да ги накарат да извършват различни действия (2). Потребителите могат също да подреждат виртуална къща, да се учат да броят и смятат и пр. В интернет пък интерактивността позволява комуникация между ползвателите на е-книгата и нейните автори. Така например община Сливен (3) е публикувала "Електронна книга за въпроси, свързани с евроинтеграцията", която предлага електронни формуляри за обратна връзка. Предимството на "интерактивните книги", публикувани в интернет, е, че има възможност те непрекъснато да бъдат обновявани и видоизменяни според актуалните нужди на аудиторията и намеренията на авторите.

4. Смяната на книжното тяло от хартиен носител с напечатан текст към технологичен носител, обработващ текстови документи, води до появата на четвърто значение на термина електронна книга - ‘хардуерно устройство за четене на книги в дигитален формат’ - handheld electronic book reader/viewer, т.е. електронен четец. Той представлява джобен компютър, чийто дисплей заема основната част на предния панел, тъй като е предназначен за визуализиране на текст и картинки. На практика е-четецът е мобилна библиотека. Това е едно от най-разработваните направления на електронната книга в момента. Стремежът е да се преодолее проблемът с умората на очите, която настъпва при използването на компютърни устройства, които не са предназначени изключително за четене.

Създаването на специални устройства за четене позволява да се въвеждат нови технологии, като напр. "електронната хартия", използвана в Sony reader, пуснат на пазара от пролетта на 2006 г. Продуктът на технологията, наречена "E-Ink", е гъвкав пластмасов лист с миниатюрни двуцветни топчета в него, които се завъртат в положение "бяло" или "черно" чрез електростатични заряди (4). Има изключително ниско потребление на енергия и се доближава максимално до усещането от традиционните книги. Дисплеят не се осветява допълнително и очите не се уморяват; има висок контраст, перфектна четимост под слънчева светлина и ъгъл на видимост от 180 градуса. Sony reader съхранява около 80 книги в електронен формат. Обемът може да се разшири чрез поставянето на външни карти за памет. Поддръжа pdf, jpeg и mp3 файлове. Четецът на Sony се справя и с показването на rss потоци, блогове и уебстраници, предварително конвертирани в собствения формат BBeB чрез специален PC софтуер. Заедно с четеца SONY стартира и онлайн книжарница, където като начало се предлагат над 10 000 заглавия (5).

Компанията iRex Technologies пък e създала първата в света е-книга с възможност за редактиране, мрежови и аудио възможности. Устройството "Iliad E-reader" показва текста с илюстрации, като дори позволява да се правят бележки и поправки (6). Евтини модели е-четци вече има в Китай и в Русия, като последните са и кирилизирани.

Може да се обобщи, че електронната книга е технология и това определение обединява всички значения, които се явяват аспекти на разглеждане на тази технология. Като бързо развиваща се технология е-книгите проявяват тенденция да се разклоняват, включвайки други формати като електронни списания, аудио книги и пр.

Сравнението с печатната книга очертава следните предимства за електронната книга, основните от които са посочени и в Уикипедия (7).

• икономисва място (приблизително 500 e-книги могат да бъдат съхранявани на едно CD);

• има по-ниска цена;

• спомага за опазване на околната среда - няма нужда от хартия, нито от мастило;

• не се износва, нито съществува риск от повреждане на страниците;

• дава възможност за неограничен тираж;

• незабавно се доставя независимо от мястото (ако се разпространява чрез интернет);

• не е обвързана с определено издание - постъпленията от авторско право и възможността за достъп до книгата са постоянни;

• има йерархична структура на темите, която може да се управлява чрез дървовиден изглед;

• текстът може да бъде претърсван, освен когато е представен под формата на образи;

• може да се избира размерът на буквите и техният изглед (с изключение на формата PDF);

• има възможност към нея да се прилага технология за озвучаване на текста;

• в някои формати се дава възможност за добавяне на собствени бележки и рисунки в полетата върху вмъкнати листове;

• грешките могат лесно да бъдат коригирани посредством списъци, доставяни чрез даунлоудване;

• изключително подходяща е за издания, сържащи много илюстрации;

• може да се чете при ниска осветеност или пълна тъмнина;

• дава голяма свобода (различни степени на лицензиране) за автора и издателя, както и възможности за експериментиране.

Като недостатъци могат да бъдат посочени следните факти:

• технологията може да е несъвместима с нов хард- или софтуер;

• изисква се грижа по поддръжка и складиране на файловете, както и за да се избегне повреда или загуба;

• четенето може де бъде трудно (и дори вредно) за очите;

• лесното възпроизвеждане в някои случаи може да доведе до разпространение на копия без разрешение (простите формати .doc и .txt напр., са лесно податливи на плагиатство);

• разпространения в World Wide Web .pdf формат е труден за разглеждане на екрани с ограничени размери или резолюция.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕХНОЛОГИЯТА "ЕЛЕКТРОННА КНИГА"

Като се имат предвид посочените предимства и недостатъци на електронната книга, би могло да се направят заключения за нейното приложение. Със сигурност бъдещето на обществените библиотеки е свързано с електронизацията на фондовете, за да станат те компактни, общодостъпни, с перфектни възможности за търсене и да се отстрани проблемът с амортизацията. С личните библиотеки въпросът стои по друг начин поради носталгията по "самото усещане за книгата...". Следното мнение е много показателно за това какво липсва на читателите и от какво те не биха се лишили: "С електронните книги се губи връзката между теб и книгата - твоята хартиена си носи някакви индивидуални неща - похабено ръбче, подгъната страница, мастилена точица, производствен дефект. Разбираш ли - ти можеш да познаеш коя е твоята книга. Докато дигиталните - те всички са еднакви." (8).

При всички случаи книгите с изтекли авторски права ще се появяват изключително в електронен вид. За съжаление съвременните автори на художествена литература трудно се решават да преминат към този тип публикуване и разпространение. Но, ако е осъществено и защитено добре, електронното издание по-бързо и по-нашироко стига до читателите, печелейки от обем на продажби на много ниска цена.

Икономиката на материалното притежание до голяма степен не е адекватна на информационното общество, при което основното средство за производство - знанието, се основава на нещо толкова нематериално като информацията, която потребителите биха искали да имат - лесно и веднага. Те съзнават, че за продуктите, въплъщение на високо специализирано, експертно знание, трябва да се заплаща, но все още производителите не осигуряват гъвкав начин, по който да задоволят техните нужди и същевременно да получат заплащането, което заслужават. Да не говорим за множеството посредници по пътя до ползвателя, заради които той плаща висока цена от собствения си джоб. В резултат на това производителите (въоръжени със законите, защитаващи техните права) и потребителите (въоръжени с технологичните си знания) се надлъгват в изтощителна, безплодна битка. В статията си "По-добро от безплатното" (9) един от основателите и бивш главен редактор на известното американско списание Wired, Кевин Кели посочва "осем категории на неща с недосегаема ценност, които купуваме, когато плащаме за нещо, което може да се намери безплатно". По този начин той очертава предимствата на мрежовата икономика като алтернатива на съвременното състояние, доказвайки, че си заслужава да платиш известна сума, за да получиш незабавно, лесно и на разумна цена, нещо персонално, безтелесно (а затова и мобилно), с платена поддръжка за безплатен софтуер, с гаранция за автентичност, с осигурената грижа от страна на някой друг за "притежанията", за които само си се абонирал. Същевременно да си доволен, че награждаваш авторите и че ти се помага да откриваш произведения, които биха ти харесали. Всичко това те кара да се чувстваш свързан с авторите/производителите.

Сериозно бъдеще има публикуването на научна литература в интернет. Това е начинът достиженията на науката незабавно да бъдат използвани от други учени, както и да бъдат на разположение на всеки потребител, интересуващ се от даден въпрос. Множество национални и международни специализирани списания вече се предлагат онлайн срещу абонамент. Около тях се формират научни мрежи със свои форуми, където се обсъждат съществени за общността теми. Така подобни издания играят ролята на центрове, които обединяват учените от цял свят, работещи в една област. Електронното публикуване е бърза и евтина алтернатива, особено подходяща за България, където издаването на сборници с научни статии се бави с години или не се осъществява изобщо. Би трябвало да се преодолеят предубежденията към интернет като несериозен източник на информация. Когато е организирано от авторитетен издател, с необходимия международен стандартен книжен номер (ISBN), електронното издание ще бъде много по-търсено и четено от печатното, особено ако се предлага безплатно (научната литература не е комерсиална, особено в България). Това е така, защото в интернет много повече читатели случайно попадат на дадена статия, издирвайки чрез ключови думи информация по даден въпрос. Този факт има и други последствия - необходимо е да се пише по-достъпно именно с оглед потенциално по-широката аудитория. Предимство на електронното публикуване е и това, че се улеснява използването на точни цитати и може да се проследяват библиографските връзки по дадена тема и цитирането (напр. колко често и къде има позовавания на даден автор). Колкото лесно може да се плагиатства, толкова лесно е и да се установи това плагиатство: чрез ключови думи може да се издири, кой е използвал даден текст и дали е посочил източника.

Истинското разгръщане на електронната книга е в областта на справочниците, където най-пълно могат да се използват възможностите за откриване на информация по заявка. Популярни са CD-та с такива продукти, но безспорно интернет е идеалното място за подобни издания, защото могат да бъдат непрестанно обновявани. Набират сила и мобилните варианти, които са предназначени за персонални четци: напр. е-книга за спешна помощ, фармакологичен наръчник, всевъзможни справочници, каталози, пътни карти, енциклопедии, ръководства, самоучители и пр.

ПРОБЛЕМИ НА СЪЗДАВАНЕТО, ПУБЛИКУВАНЕТО, ПОДЪРЖАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА Е-КНИГИТЕ

Е-книгите, изградени като хипертекст и особено "интерактивните книги", изискват използването на специални софтуерни продукти, предназначени за създаването на електронни книги (съдържащи текст, аудио или видео файлове). С тях могат да се компилират дори цели уебсайтове: фирмени каталози, help файлове, електронни списания или вестници, ръководства, учебници, други инфо продукти, с цел разпространяване по интернет или на CD. Изключително предимство е, че използвайки такъв софтуер, всеки би могъл самостоятелно да създаде първата си електронна книга, избирайки собствени настройки, което е идеална функция за електронни книги на всякакви езици (2).

Проблемите по публикуването на книги като електронни текстове са свързани преди всичко с авторските права, които не съответстват на съвременните начини за разпространение на информацията (10), (11).

От друга страна, успехът на което и да е устройство или технология ще зависи от това, дали то ще поддържа електронни книги в популярни и общодостъпни формати (PDF, DOC, HTML, TXT и др.) или ще поддържа само електронни книги в някакъв защитен формат на определена фирма.

ЛИТЕРАТУРА

(1) Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията. Велико Търново: ПИК, 2000.

(2) Софтуер за електронни книги. // Soft-knigi, 2005-2006 <http://soft-knigi.hit.bg> (06.04.2008).

(3) Електронна книга за въпроси, свързани с евроинтеграцията. // Официален сайт на община Сливен, 04.12.2004 <http://www.sliven.bg/index.csp?f=announ0003> (06.04.2008).

(4) Sohn, Emily. Electronic paper turns a page. // Science news for kids, 03.12.2003 <http://www.sciencenewsforkids.org/articles/20031203/Feature1.asp> (06.04.2008).

(5) Sony Reader ли е книгата на бъдещето? // Idg.bg, 30.09.2006 <http://news.idg.bg/?call=USE~newsmsg;&msgid=31167&t=idgbg> (07.04.2008)

(6) Първата електронна "книга" с възможност за редактиране. // Kaldata.com, 22.12.2005, <http://www.kaldata.com/comments.php?catid=2&shownews=10725> (07.04.2008).

(7) E-book. // En.wikipedia.org <http://en.wikipedia.org/wiki/E-book> (07.04.2008). По-подробно виж [6].

(8) Даниел Панев. Коментар от 23.01.2006 към: Sony reader - истинската електронна книга. // Digtl.now (блог), 09.01.2006 <http://chilko.blogspot.com/2006/01/sony-reader.html> (07.04.2008).

(9) Кели, Кевин. По-добро от безплатното. // Либерален преглед, 12.02.2008 <http://librev.com/content/view/161/5/lang,bg/> (07.04.2008).

(10) Дмитрий Ватолин. Электронная книга - противоборство мнений. // Московский Либертариум, май 1999 <http://www.libertarium.ru/libertarium/6216> (07.04.2008).

(11) Mandor. Електронни библиотеки и авторско право. // Форум на Моята библиотека, 24.09.2006 <http://borislav.free.fr/phpBB2/viewtopic.php?t=135> (07.04.2008).

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.04.2008, № 4 (101)

Текстът е четен на Национално честване "200 години българска печатна книга", 7-9.12.2006, София, БАН.