Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕЛЕКТРОННИЯТ ФОРУМ КАТО ЖАНР НА КОМПЮТЪРНО ОПОСРЕДСТВАНАТА КОМУНИКАЦИЯ

Людмила Кирова

web

Появата на интернет наложи въвеждането на понятието компютърно опосредстваната комуникация (КОК). Тя протича във виртуална среда, която се осъществява чрез технически средства, а общуването се подчинява на специфични социални норми. Това променя, "форматира" езика, който се използва съобразно речеви норми, модифицирани спрямо традиционните. КОК се явява множество от нови форми на езиков дискурс, разположени в континуума между устната и писмената реч, които в различна степен хибридизират техните черти и развиват свои собствени речник, синтаксис и прагматика (1: 22)

При текстово базираната КОК цялата комуникативна ситуация се изгражда и съществува посредством текста. Ето защо разнообразието от комуникативни ситуации може да се сведе до типовата организация на текста, каквато представлява жанрът. Като изхождат от социалната цел на общуването, която е обвързана с определен участник или с повече на брой участници, комуникантите избират жанра, който да използват - определен тип КОК. Формирали са се множество жанрове, които се различават по социална функция и брой на участниците. Стъпвайки в полето на дадения жанр, чрез представите си за речевото събитие говорещите започват да съизграждат текста, а по този начин и комуникативната ситуация. Като следват гъвкав сценарий, събеседниците дават конкретна форма на реализация на жанровата рамка. Освен това при КОК изборът на канал и на конкретен жанр се определя и от прагматични причини като:

  • бързината на изпращане и отговор;

  • обема на информацията;

  • необходимостта (или не) от добре обмислено изложение;

  • уменията за боравене с програмата, осигуряваща определен вид комуникация;

  • наличието на тази програма у изпращача и получателя;

  • с каква друга дейност е ангажирано говорещото лице;

  • трябва ли да прилага и допълнителни файлове с информация към основното съобщение и пр.

Всички форми на КОК притежават общи черти (2), но съществуват и специфични за всяка от тях. Ето защо комуникацията лице в лице трябва да се сравнява не с КОК като цяло, а с отделните й жанрове. Специфичният характер на определен жанр на КОК зависи от броя на участниците (един-към-един, един-към-много, много-към-много), вида на канала - синхронна (онлайн) или асинхронна (офлайн) комуникация, а също така и от формите на КОК (текстово базирана, графична, мултимедийна) (3:45-54). Всички показатели съвместяват действието си и определят стилистичните характеристики на избрания жанр. Именно жанрът става комплексен представител на разнообразието от начини за общуване чрез КОК.

Към първичния избор - на текстово базирана КОК, където езикът е основно средство за комуникация - се прилага деление на:

  • жанрове за междуличностна комуникация: e-mail, ICQ, прайвит чат;

  • групови жанрове: чат, форум (дискусионна група, нюзгрупа, бюлетин борд - BBS);

  • масови жанрове: електронно публикуване (статия, книга и пр.).

Проучването на жанрове, които имат твърде различни функционални и стилистични характеристики, изявява специфичното значение на всеки от критериите, по които се извършва класификацията. В този смисъл синхронността/асинхронността на комуникацията се оказва фактор с огромно значение за различието между жанровете дори в рамките на една и съща група, формирана по останалите критерии. И накрая, най-подходящи за изследване са популярните представители от различните групи, получени след кръстосаното деление: от синхронните жанрове - чат и прайвит чат, а от асинхронните жанрове - статия, имейл и електронен форум. По този начин се обхващат различните противопоставяния, значими при КОК.

Названието "електронен форум" представя жанр на КОК, познат под различни имена: дискусионен форум, онлайн форум, дискусионна група, дъска за съобщения. Посоченото име е избрано като най-популярно в България. Всъщност главното название на жанра е discussion board, тъй като за първи път възниква върху т.нар. bulletin board systems. Електронният форум представлява виртуална "дъска", където могат да се оставят съобщения (постинги) и да се очакват отговори по поставени теми. Възможно е те само да се четат (4). Днес в интернет съществуват хиляди форуми, подържани от различни сайтове и портали чрез специален софтуер. Това прави съвременните форуми до голяма степен специализирани - потребителите с определени интереси имат възможност да споделят и обсъждат информация и мнения.

За разлика от традиционните жанрове структурата на текста на всички електронни жанрове съдържа и "метод за създаване на мрежи от информации", т.е. има същност на хипертекст (5: 264). Определени думи или изрази са хипервръзки, които дават възможност за отклоняване от основната тема в посока към обозначена странична тема. Например искате да изясните странични за нишката на изложението данни, термини и др. или да узнаете нещо повече за автора, за други негови изказвания и под. Хипертекстът не е изграден само линейно, както този в устно и писмено изказване. Там, където съществуват хипервръзки, е възможно да се прекъсне линейния порядък на речта и да се направи отпратка, която по един или друг начин е свързана със ситуацията на общуване, но не е задължително продължение на текущия текст. Чрез своя избор възприемащият всеки път може да структурира текста по различен начин според потребностите си. Така всеки използва хипертекста по свой собствен начин, като избира броя, вида на връзките, тяхната последователност, дълбочината на разклоняването, количеството текст, който да възприеме, връщанията назад и пр. В този смисъл хипертекстът е потенциална съвкупност от множество възможни реализации, тъй като наличните разклонения се проследяват ненапълно, невинаги и нееднакво. Четенето, от своя страна, еволюира в четене със сърфиране. Иновативността на хипертекста е потенцията за неповторимост на комбинацията от текстови отрязъци към всяка хипервръзка при всеки прочит, която варира в зависимост от индивидуалните предпочитания и реакции на възприетото. Хипертекстът е вариантен, нелинеен и интерактивен.

Чрез хипервръзките се осъществява и интерактивността на електронните жанрове. Например бихте желали да изпратите мнение за прочетеното, да се регистрирате като член на общността, в която е сътворен текста, да видите аудио- или видео илюстрации и пр. Това е възможно чрез хипервръзките. Хипервръзки са възможни не само в същинската част на текста, но също така в перитекста и в епитекстовите рамки.

Оценката на форума като жанр засяга противопоставянето между писмен и устен дискурс, което върви по линията на зависимостта/независимостта от невербалния контекст. Независимият тип дискурс "клони повече да се затвори в себе си и може да изгради определена система от вътрешни по отношение на текста ориентири" (6: 59-60). За да осъществи тази независимост, форумът облича същинския текст на едни спонтанни по същество изказвания в обща организационна структура, в която огромна роля има паратекстът, оформящ ситуацията на разговора.

Авторските и издателските изкази, като заглавие, подзаглавие, име на автора, епиграф, съдържание и пр., формират перитекст - част, която е неотделима от текста. Вън от текста съществуват съпровождащи го елементи, повечето от които са вербални рамки, част от епитекста (6: 58-59). Тези елементи окръжават текста, улесняват неговото възприемане и употреба в една непряка комуникация Заедно перитекстът и епитекстът представляват паратекст, чиято цел е да постави изложението в среда и да структурира текста съобразно интереса на потребителите, като ги ориентира и мотивира за комуникация.

Паратекстът вгражда в комуникативната ситуация допълнителна информация, която се извежда чрез съществуващия в съзнанието на слушащия прагматичен контекст. Според Т. А. ван Дайк цялата налична информация от контекста, комуникативната ситуация, социокултурната ситуация и общокултурните знания на участниците в дадено речево събитие се съдържа във фреймове. Това са "единици, организирани около някакъв концепт", т.е. концептуални системи, включващи категории, правила и стратегии (7: 14-15). Фреймовете отразяват характерното и типичното за дадено общество. Затова речевите актове се интерпретират правилно чрез знанието, съдържащо се във фреймовете и познанията за необходимото, допустимото и възможното в света, познат на комуникантите. Тъй като отделните общества се различават по съдържанието на феймовете, общите условия за извършване на успешни действия, т.нар. метафреймове, също са различни. Метафреймовете оценяват като действия "само контролираните, съзнателните и съобразяващите се с определена цел форми на поведение" (8: 72). В интернет комуникацията се осъществява в среда, изискваща специфични знания за това какво представлява тя самата, как е организирана и достъпна за управление. Виртуалната среда структурира общуването по нов начин и има други прагматични изисквания. Множество от традиционните перцептивно-предавателни канали на информация са орязани. Допълнително речта се модифицира съобразно изискванията за бърза и икономична комуникация - самото съобщение се съкращава, а се натоварват фреймовете. В резултат на този факт характерът на метафреймовете при КОК е иновативен.

Повърхностната организация на текста при разговорни в същността си жанрове на КОК - форум и чат - е йерархизирана (Фиг. 1, 2, 3). Текстовата схема е надструктура от вписани рамки, които конвенционализират необходими елементи на ситуацията при този вид КОК и така дават определен формат на жанра. В този формат всяка рамка има определена функция, композиция и позиция като текстова последователност и като разположение върху екрана. Това е начин да се рационализира произвеждането и да се улесни разбирането на текстова информация, която е твърде разнородна по характер и предназначение. Липсата на многоканална комуникация се компенсира чрез вербализиране на съдържание, което в комуникацията лице в лице се изразява с помощта на знакове, принадлежащи към различни кодови системи и възприемани с различни сетива.

 

1. Рамка на средата

Първата рамка въвежда и ориентира участниците за средата, обектите, възможните действия и начините за извършването им. Тя ги поставя във виртуалното пространство и изисква от тях да изберат какво точно ще правят там. Ако ще осъществяват вербална комуникация, следва нов избор, който зависи от това, дали ще четат, ще пишат или ще разговарят, синхронно или асинхронно, в диалог или монолог, с каква приоритетна цел - за информация, за социалното общуване или за забавление (Фиг.1). На практика съобразно намеренията си интернет потребителите избират къде, по какъв начин и с какви хора ще се срещнат и ще разговарят (или ще правят нещо друго). Ситуирането в първата рамка е задължително за всички виртуални обекти, включително за местата, където са публикувани статии или се общува чрез форум или чат.

Фиг. 1. Рамка на средата

 

2. Рамка на комуникативната ситуация

Втората рамка формира мястото и типа на комуникацията, като задава параметрите на комуникативната ситуация. Тя указва темата, събеседниците, датата и часа, когато е направено конкретното изказване на всеки говорещ (Фиг.2). Тук започват различията между форматите на отделните жанрове на КОК, които се съобразяват със специфичната изява на елементите на комуникативната ситуация. Докато в асинхронните жанрове тези показатели са фиксирани, при синхронните те се променят в динамичната среда. Така напр. в чат събеседниците са представени единствено от ник (прозвище), който съпровожда всяка реплика. Никът обаче може да бъде променян от собственика си в процеса на разговора като израз на действие или отношение. Във форумите участниците са представени допълнително чрез социален профил, който е твърде условен и най-често е свързан със стажа в съответната виртуална група, напр. джуниър, тук-таме, приятел, фен, зарибен, купонджия, пристрастен, маниак, лудория, покровител и пр. (в примера по-долу: лудория) новак, старо куче, мръсница, homeless, неориентиран, силно ориентиран, почетен член и пр. (в примера по-долу: Sea Bonite). Профилът може да бъде променян, но обикновено се запазва постоянен. По този начин се поддръжа идентичността на участниците.

Фиг. 2. Рамка на комуникативната ситуация и рамка на действията на участниците

 

3. Рамка на действията на участниците

Третата рамка създава представа за действията на хората, присъстващи във виртуалното място за разговор. Във форумите тази рамка е слята с втората в общо композиционно пространство. В примера от Фиг.2 тя включва лентите, разположени горе и долу в дясното каре. Тази рамка показва, че даден участник изпраща съобщение (Пуснато) и указва насоката (Заглавие: Yu-Gi-Oh) на изказването на всеки събеседник по темата, по която той взема отношение. Тази рамка съдържа и опциите за речеви и неречеви действия. В случая те дават възможност на участник във форума да цитира думи на друг участник или свои собствени, да се върне в началото на разговора по дадената тема, да разгледа профила на автора на текущото изказване, да му изпрати лично съобщение или да се свърже с него чрез персонален диалог в реално време. За сравнение в чат чрез посочената рамка се регистрира какво извършват говорещите във виртуалното място или в реалното пространство във всеки един момент на поява на такова действие. Тази рамка се изгражда от кратките показания на участващите в комуникацията с помощта на програмата: обявява се кой влиза или излиза в чат стаята, какво прави (напр. търси определено лице; променя правата и привилегиите на някого; не участва в разговора за малко по някаква причина в реалната физическа ситуация, в която се намира - яде, зает е, излиза и под).

 

4. Изказвания на участниците

На четвърти план присъстват изказванията, същинският разговор. Той се възприема пълноценно само в единство със своите рамки (Фиг. 3). Те свързват изказванията с определен говорещ, време, тема и пр., което е задължително за интерактивните жанрове, каквито са жанровете на КОК.

Фиг. 3. Структура на постинг - единството от изказване и неговите паратекстови рамки

Всяко изказване във форума се прави в отношение към съвкупност от други дискурсивни единици, с които той влиза в отношение. Текстът е силно натоварен с метадискурсни функции - включва в самото изказване коментиране на собствените думи или пък думите на събеседника (6: 46). Това е проява на диалогичността на този жанр, но и на асинхронния характер на една твърде непосредствена, но лишена от аудиовизуалната нагледност на паралингвистичните изразни средства комуникация. Без цитирането и самоцитирането и без рамките изказванията, отнасящи се към различни теми, но постъпващи във форума хронологично, не могат да поддържат развитието на всяка от темите. Когато нов текст се привнася към по-стар и, базирайки се на него, го използва, имитира, трансформира, той се определя като хипотекст спрямо стария хипертекст, а съвкупността от свързващите ги елементи е интертекстът. Връзката между тях може да се проследи чрез хипервръзките, каквито са дадена тема, поставена във форума, участниците и датата на изказването. Освен цитирани, предходни и следходни изказвания от същия форум, могат да бъдат отделени и цитирани дискурси от друг, вметнат дискурс, от антагонистичен тип или подкрепящи основното изказване.

Интердискурсът е проява, аналогична на интертекста и отношенията на интертекстуалност, но не само като речева продукция, а като цялостно речево събитие, при което се поддържат отношения не с други текстове, а с други речеви събития. Интердискурсивността се явява системата от имплицитни правила, които поддържат това общо образувание, създадено от отношенията между дискурсите (6: 37). Аспектът на интердискурсивността, който в най-висока степен има отношение към КОК, е нейната хипертекстовост. Интердискурсивността при жанровете на КОК форум и чат се фиксира изцяло в текста, тъй като самият текст отразява цялото речево събитие, вербализирайки всички действия на участниците в него и промените в комуникативната ситуация.

Много често всяко изказване на определен участник завършва с мисъл, която няма отношение към конкретното изказване, но играе за някакъв период ролята на вербално лого, т. нар. подпис, на този участник (вж. Фиг.2: ... опитаха да му направят трансплантация на телешки мозък... мозъка го отхвърли...). Освен вербалното лого той обикновено има възможност за завършващо визуално (графично или анимирано) лого, както и за въвеждащ визуален символ (аватар), част от профила, който го представя като виртуална личност. Това са графични или мултимедийни средства, които заедно с профила създават образа на участника у събеседниците и насочват към неговите предпочитания. И във форума, и в чата съществува профил извън изложението на разговора, който може да е достъпен (чрез едноименния бутон) или скрит, но отново социално-демографските характеристики са поднесени нетрадиционно и с хумор.

Структурата на повечето текстове, обменяни във форум, е разговорна, но се използва писмена форма, която позволява цялата комуникативна ситуация да присъства едновременно със самото съобщение. В отделните жанрове на КОК паратекстовите рамки се осъществяват по различен начин. В зависимост от творческия подход на създателите на софтуера варира и изгледът на дискурсите, които реализират композицията на даден жанр. Така например според начина на представяне на изказванията по дадена тема съществуват два основни вида форум: с плосък изглед (Фиг. 4.) и с дървовиден изглед (Фиг. 5).

Фиг. 4. Форум с плосък изглед

Фиг. 5. Форум с дървовиден изглед

Независимо от изгледа и вариациите на форума изградени са ясни норми за това, което трябва да присъства в рамките, както и за това кое е въпрос на свободен избор на създателите на виртуалното място за контакти и му придава специфика.

Едва след и сред посочените рамки е съдържанието на същинските изказвания. То не може да съществува извън рамките и е зависимо от тях. От изключителна важност е фактът, че много от паратекстовите елементи също са хипервръзки и чрез тях веднага се осъществява избор. Изгледът на определени рамки насочва какъв тип разговор ще открием като тяхно съдържание, тъй като определени комплекси от цели и стратегии на общуване се свързват с определени езикови регистри, жанрове, дискурси и социални групи.

Киберпространството наложи своя представа за хипертекста като текст, наситен с връзки към други текстове, които във всеки един момент по избор на четящия могат да бъдат активирани. В електронната статия хипертекстовостта е водеща, а интерактивността е само опция за определени действия. Във форума възможността за диалогичност е водеща, докато препратките към текстове, които са извън тематичните линии на дискурса, са по-ограничени.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

1. Rice, R. E., Love, G. Electronic emotions: Socioemotional content in a computer-mediated communication network. // Communication research, 1987, February, 14 (1), 85-108.

2. Кирова, Людмила. Чатът като виртуално място, като общност и като дискурс. // Годишник на ДЕО-ИЧС, т. 14, 2006.

3. Дерменджиева, Грета. Увод в компютърно-опосредстваната комуникация. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2001.

4. Glossary of Terminology. The Ohio State University <http://www.oit.ohio-state.edu/glossary> (14.04.2007).

5. Буркарт, Роланд. Наука за комуникацията. Велико Търново: ПИК, 2000.

6. Менгьоно, Доминик. Ключови термини в дискурс анализа. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 2000.

7. Ван Дейк, Теун А. Язык, познание, коммуникация. Москва, 1989.

8. Кършакова, Радка. Език, общество и комуникация. Русе: РУ "А. Кънчев", 1996.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91)