Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТО СТОНОЖКИ
Сто стоножки в прашен път
уморени крачат,
своите нозе броят,
и броят, и плачат.
Сто стоножкини сълзи
блясват като брошки.
Вече ручейче пълзи
подир сто стоножки...
Все нозете си броят,
все горчиво плачат.
Докога така сред път
боси ще се влачат.
Все не знаят накъде,
мрак над тях се спуща...
Няма кой да им даде
сто по сто обуща!
© Кръстьо Станишев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.04.2001, № 4 (17)
Други публикации:
Кръстьо Станишев. Празноглавче. София: Български писател,
1989.
|