ИНЦИДЕНТ

web | Стихове | Стари неща

Както си бяхме -
с прашни лица,
прашни дрехи
и прашни ръце, -
ние влязохме на събрание.

Ораторът влезе след нас.

Отначало ни беше криво
от умората и от грижите;
но увлечени от речта му,
всичко друго забравихме.

До един се разнежихме,
като чухме, че ние сме:
най-добрите,
най-честните,
най-щастливите,
най-героичните.

И както си бяхме -
с прашни лица,
прашни дрехи
и прашни ръце, -
без да си плюнем на дланите,
изведнъж изръкопляскахме.

Лошо стана:
прахът от ръцете ни,
от лицата ни
и от дрехите
полетя към трибуната.

Мина миг на мълчание...

И тогава ораторът,
като бършеше с кърпа лицето си,
се усмихна
и каза приятелски:
- Мийте си ръцете преди ръкопляскане!

© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2002
Константин Павлов. Стари неща. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Константин Павло. Сатири. София, 1960.
Константин Павлов. Стари неща. София, 1983.