Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ФЛОТАЦИЯ
web | Стихове
| Стари неща
Лентата прелиташе край мен
и едва не ме докосваше.
Рудните отломъци подскачаха
върху безконечния конвейр,
горди, че съдържат
много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Смешни бяха рудните отломъци -
сигурно си я представяха
фабриката за обогатяване
нещо като козметически салон.
...Трябва да призная, че се плашех.
Двоумях се, колебаех се,
но реших
и скочих върху лентата.
Рудните отломъци са мои братчета!
Ние имаме един състав!
Аз съдържам също много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Майсторе, до скоро виждане!
...Чукове ни биха,
сяха ни сеялки,
химикали ни размекваха душичките.
Страшно беше
и болеше.
Но сега сме чисти -
цинкови!
оловни!
няма разни златни примеси у нас.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2002
Константин Павлов. Стари неща.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Константин Павлов. Стари неща. София, 1983.
|