БЕЗКРАЙНА ПОЕМА
откъс

web | Стари неща

Колко пъти -
вече съм забравил -
бях изгаряй назидателно,
а с праха ми,
в четири посоки,
наторяваха
изнемощели бурени
и подхранваха раздрипаните карамфили-бройлери,
от ония,
дето ги поднасят
на щастливите ни юбилейиицн.

Става ми досадно смешен вече
цикълът от смърт и възкресяване...
Всеки, който е умирал много пъти,
знае, че смъртта е безобидна бабичка.
Карнавалната й маска само
предизвиква суеверен трепет.
Страшно е обаче всяко възкресяване!
Болките на всяко възкресяване...
ужасът на всяко възкресяване...
Рискът да посмееш да възкръснеш пак...
Сам на себе си да бъдеш инженер,
да сглобиш от атоми и хромозомн
нещото,
което ще наподобява,
уродливо и комично,
бившото ти «аз».

Ровя в поразената сн
Докато...
Докато събудя мисълта,
докато си спомня думите,
докато разсвиря гласните си струни.
Докато успея, без запъваме,
неусетно за самия себе си,
да кзпея думата-разковниче:
Персифедрон.

Ура!

Тялото ми постепенно си възстановява болките -
значи, вече съм нормален,
оцелял съм, дявол да ме вземе.
Радостно ми е!
Персифедрон! Ура!

Сляп ли?
Зная, че съм сляп.
И за красотата, и за грозотата -
сляп!
Но къде са моите оченца, а?
Моите оченца днес красят
на пауна красните пера.
А перата на пауна украсяват
капите на стройните гвардейци.
Колко обезопашатенн пауни
за една гвардейска рота.

Затова съм сляп.
Рапорт. Музика. Перата се полюшват,
А в перата трепкат моите оченца:
някой е пристигнал,
друг си заминава...
Моите оченца цял живот,
посрещат-изпращат,
изпращат - посрещат...
Гледката е красива.
Аз обаче съм сляп.
Персифедрон!