АЛХИМИЦИ

web | Стихове | Стари неща

Един пиян и дрипав каруцар
от злоба
и от съжаление към себе си
разкъсва с тежки удари
изсъхналата кожа
на своя още по-нещастен кон.

(Така тогава възприех картината.)

За да спазва ритъма на боя,
каруцарят пее следния речитатив:
"Този труден кон
не издава стон.
Ще го бия час,
ще го бия два,
но ще чуя аз
нужните слова.
Персифедрон!
Персифедрон!"

Прабългарското знаме,
мръсно и проскубано,
трепери
свито между задните бедра на коня.

С безсмислен порив
прекосявам пътя
на режещия въздуха камшик
и върху тялото ми изплющява
последният,
завършващия удар.

Каруцарят топло се усмихва
и започва търпеливо да ми обяснява:
"Както вече сигурно разбрахте,
аз съм дегизиран алхмик.
Ударите върху стара конска кожа,
придружени от изящна реч и разбираема мелодия
(нещо като естетична смазка
в жлебовете, образувани от ударите),
правят кожата чувствителна и крехка.
А -
веднъж естетизиран боя,
болката съвсем човешка става.
И -
когато конят проговори
и ми каже формулата на Персифедрона,
значи, съм постигнал резултата.
В чест на празника."

Конят дружелюбно се усмихва
(зъбите са идеално бели -
значи, челюстта му е изкуствена)
и започва с двете си очи да мига -
с лявото дава десни сигнали,
с дясното дава леви сигнали.
Както вече сигурно разбрахте,
точно тези мигания означават:
"Аз съм също дегизиран алхимик,
само че съм негов опонент.
Докато ме бие и ми декламира с песен,
аз си мисля разни мръсотии
и по този начин обезсмислям целия процес.
Може би
все пак ще проговоря,
но преди това колегата ми ще процвили.
В чест на празника."

Светът е преситен от логика
и всякакви съображения.
Ще си възвърна вярата отново,
когато срещна кон!
Кон в чистия му вид!
Кон за самия кон!
Залагам Ричард Трети
срещу Кон!