|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АДАПТАЦИЯ
web | Стари
неща
Бързо!
Трябва да отидем на площада,
на площада с мощните фонтани,
мощните фонтани, дето бликат
розови благоухания и бензаалдехид.
Трябва да сме точно в пет и тридесет.
Точно, както е написано в поканата -
пет и половина!
(Кръговете очертаха тази нощ.
Видях ги.)
Точно в пет и половина ще потеглим.
Както е написано в поканата -
точно в пет и тридесет.
Кротка музика ще ни разтапя костите;
кротък глас ще ни подканя меко:
«Отпуснете се...
съвсем се отпуснете...»
Всеки в очертания си кръг ще крачи,
всеки кротки удари ще си самонанася.
И разнежени до самоубийство,
миналите престъпления ще си разказваме,
Точно в центъра,
в самия център точно,
девствени девойки в бели туники
ще танцуват, скъпа, ще танцуват
като символи на очищение.
След това, ще се окаже (сигурно),
сигурно ще се окаже (след това),
че са доброволно преоблечени мъже,
а не девици.
Но нима е важен полът -
символът! -
символът е важен, скъпа.
И
разнежени ще си разказваме
миналите престъпления;
с облекчение ще изповядаме
най-ужасните си помисли.
Няма никой никого да слуша -
всеки сам на себе си ще си говори. .
И ще се отпускаме,
съвсем ще се отпускаме.
Шествието в кръг ще продължава
до момента,
до момента, в който всичките усетим,
че не са ни нужни вече думите,
и че не мислим двойствено,
и че мислите не ни измъчват,
че са ни достатъчни две, три желания.
И тогава ще ми стигне,
ако ти ми кажеш: бу-бу-бу...
И тогава ще ти стигне,
ако аз ти кажа: ву-ву-ву...
А едно мучене на щастлива крава
най-добре ще изрази
това, което
двадесет и толко века ни вълнува
А сега -
да легнем на площада
и да дремнем колективно
два-три-пет-шест века.
Даже сънищата са излишни вече.
Някой друг от мое име ще сънува...
Собствените ми кошмарни сънища ще ги сънува...
И ще ги тълкува на света.
Изопачено.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.09.2002
Константин Павлов. Стари неща.
Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Константин Павлов. Стари неща. София, 1983.
|