Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДНО ПОГРЕБЕНИЕ
web | Сатири
Гледах го. -
Дори в смъртта си
беше с нервно и изострено лице,
сякаш се напрягаше да разбере
искрено ли плачеха познатите...
Аз самият гледах с подозрение
тяхното тържествено мълчание
и при всяко сдържано ридание
пламвах от несдържана омраза.
Този плач добре ми е познат.
Най-невинният му смисъл е такъв:
- Мъртвецо мил,
благодарим ти, че умря!
Смъртта разтърсва,
но пречиства духовете.
Омразата и суетата
се смъкват от душите като змийски кожи.
В такива мигове усещаме отново,
че добротата ни не е отровена.
Този плач добре ми е познат.
Мислех си:
да можеше сега да стане чудо -
мъртвецът да се вдигне изведнъж
и с весела усмивка да им каже:
- Приятели,
другари,
не тъжете!
Налейте в тази чаша!
Аз съм жив!
О, ако можеше да стане чудо!
Те щяха да наскачат с озлобление,
те щяха да го сграбчат с настървение:
- Измамнико!
Назад!
Легни в ковчега!
Нима си жив?
Отговори!
Кой ще плати сълзите и скръбта ни?
О, ако можеше да стане чудо!
Със собствените си ръце ще го разкъсат
и втори път ще го положат
на погребалното му ложе.
... Тогава пак
ще станат кротки и добри.
Сълзи отново всеки ще намери.
Но и смъртта
ще гледат вече с недоверие.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2003
Константин Павлов. Сатири.
Варна: LiterNet, 2003
Други публикации:
Константин Павлов. Сатири. София, 1960.
|