Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОТМЪЩЕНИЕТО НА МЪДРОСТТА
web | Сатири
Чаках с нетърпение смъртта на дядо си. -
Исках пръв да вляза в стаята,
за да му открадна броеницата
с тежките зърна,
тежки като воденични камъни.
Тази броеница е магическа;
ненапразно я наричаха
броеницата на мъдростта.
Само от едно докосване
ставаш познавач на тайните.
Дядо ми умря.
Откраднах я.
Като черно стогодишно вино,
като бързодействаща отрова
мъдростта нахлу в кръвта ми.
Крачех развълнувано по двора.
- Хора! - исках да извикам, -
аз съм кръвен брат на мъдростта! -
Връвта изпука...
Кожената връв се скъса.
Разпилените зърна проблеснаха
и безпомощно се пръснаха
като непопаднало в браздите жито.
Чух свистене над главата си.
Свраките от бряста долетяха
и помамени от слънчевия блясък,
изкълваха всичките зърна.
Помъдряха изведнъж очите им,
почнаха да грачат афоризми.
После пак разпериха крила,
но
напразно се напрягаха -
тежки бяха изкълваните зърна,
тежки като воденични камъни. -
И тогава котката
с грациозни скокове
се нахвърли върху тях
и ги изяде.
© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2003
Константин Павлов. Сатири.
Варна: LiterNet, 2003
Други публикации:
Константин Павлов. Сатири. София, 1960.
|