СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СКОТОВЪДНАТА
ФЕРМА НА ПОЕТА

web | Сатири

Като необяздени коне
препускат
образи и мисли пред очите ми.
трудно ми е да ги уловя.
трудно ми е да ги обуздая.
Профучават покрай мене и изчезват.
Бели и черни.

Дълго, дълго след това се вслушвам -
неритмичният им тропот глъхне
някъде зад хоризонта.
Дълго, дълго след това се взирам -
равнина...
триста пъти да съм ослепял,
триста пъти да съм полудял,
ако не дочувах този тропот,
пълен с обещания неизпълними.
... Идват хората и се оплакват:
"Твоите коне ще стъпчат нивите!
Обуздай ги!
Иначе..."

Какво?

Мили хора,
дето ме ругаете,
вашите коне са обуздани.
Впрегнати в колата на живота,
влачат хиляди неща полезни,
а с подрязаните си опашки
бият конските мухи
и кротко цвилят.
Честна дума, почвам да завиждам -
вашите хамбари са препълнени,
а главите ви спокойни.

Аз не мога да ги обуздая.
Мога само
да се метна
на гърба на най-необуздания
и да полетя след вятъра.
Дълго време няма да ме виждате!
Дълго време няма да ме чувате!
Но когато тръгнете по нивите,
за да приберете житото,
някъде,
до някой слог ще ме намерите.
На главата -
удар от копито,
а в ръцете -
кичур от развята грива...
Запазете кичура.
За вас съм го отскубнал.
Стават много хубави рогозки!