Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГРЪДНА ЖАБА

web | Агонио сладка

Непозната кръчма. Непознат квартал.
А си мислех, че познавам всички кръчми.
Срещу мене - непознат старик.
Мълчание.

Чак на осмата ракия проговори.
"Жабата задрема...
Десетина чашки са й нормата...
А, не, не - отново се обади...
Ракийката е слаба.
Не обичам алкохола,
пия го заради жабата.
Аз не съм алкохолик -
алкохоличката е тя.
Ха-ха...
А сега съвсем заспа.
Питам се какво сънува -
блато или щъркел...
Може би и двете.
Аз самият вече нямам сънища.
Как да имам, като девет петилетки,
нито аз преследвам блянове,
нито мен кошмари ме преследват.
Пукнаха.
Тя ми е единствената грижа.
Ало имам още воля за живот,
причината е тя.
Обичам я.
Наздраве!
А и тя... посвоему.
Ето я, отново се обади.
Знаеш ли... А да!
Момче, една ракийка?
Не отказвай, тя те черпи!
Или се гнусиш? Какво? -
жабешка почерпка.
Не отказвай. Някога, когато...
Все едно...
Ако имаш глупави другари,
можеш винаги да ги разсмиваш,
като им разказваш
как си бил почерпен
от една пияна жаба.
А? Ха-ха!
Знаеш ли, че тя те заобича...
А това се случва много рядко.
Все пак, самотна е...
Чувствам като кладенец душата си.
Пресъхнал кладенец.
А на дъното - тя тъжно се кокори.
Даже песничка подобна съчиних...
Искаш ли да я изпея?
Тихичко.
           - Кладенец пресъхнал е душата ми.
           Мъката ми като оцеляла жаба
           в тъмното
           на дъното
           клечи.
           Каже "квак"
           при всяко пълнолуние.
           И замълчи.
           "Квак" -
           не натъжава никого.
           "Квак" -
           не разсмива дори..."
Това е.
Даже, без да се усетя,
съм улучил римите:
"клечи" и "замълчи",
от което
песничката става много благозвучна.
А?
Искаш ли да я изпеем заедно?"

И запяхме гръмко тримата -
жабата, старика, аз...
            - "Квак" -
            не натъжава никого
            "Квак" -
            не разсмива дори..."

След това ни предезвикаха
петима яки типа,
преоблечени
съвсем като близнаци
в бежови съвсем-съвсем еднакви,
току-що ушити и изгладени,
съвсем цивилни дрехи.
Мислехме в началото, че са близнаци...
И наистина така излезе -
па макар, че не от майка бяха раждани,
а от някаква държавна институция.
И не бяха кръстени като човеци,
а ги разпознаваха посредством
серията и фабричния им номер.
Все едно.
Бихме се съвсем достойно с тях -
жабата, старика, аз...
Арестуваха ни,
съдиха ни,
но преди това -
допълнително ни биха.
Старец, уви, не издържа.
Но преди смъртта си,
най-законно,
завеща ми жабата
и тъжната си гордост.

 

 

© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2001
Константин Павлов. Агонио сладка. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.