Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОКУМЕНТАЛЕН РАЗКАЗ ЗА ВОЕВОДКАТА БЕЦА

web | Агонио сладка

к а к  п о б е д и л а Ч е р А р а п и н
в  е д и н о б о р с т в о
и  в  ч е с т  н а  1 3 0 0 ,
и  в  с ъ п р о в о д  н а  х а р м о н и у м

Както си беше, тъй си е...

Черен беше Арапина.
Косата му късо къдрава,
лицето му катраносано.
Първом наръга Ферко.
Ферко не мръдна повече.
Ферко, ле, либе гиздаво,
Ферко, ле, знаменосецо.
Гледам дружината -
нема я.
Тогава...
Тогава, тогава, тогава...
Сниши се ниско Арапина,
Крачка напред направи...
аз срещу него - две.
Три крачки - Арапина.
Четири крачки - аз!
И се нахвърли връз мене.
Но без нож се нахвърли.
Ножът димеше в устата му -
захапал го беше...
Ясно ми стана на мене.
Всичко ми стана ясно -
Щом се без нож нахвърля
върху жена воеводка.
Както си беше, тъй си е...
Първом
с крак ме препъна.
Аз политнах назад.
Той политна след мене.
Събори ме.
Ножът си беше в устата му.
После
вдигна ми дрехата -
чааак! -
над главата чак!
Нищо не виждах.
Усещах само.
Усетих как си смъква гащите.
Лекичко дръпнах дрехата,
махнах я от главата си -
да гледам.
Леле какви крака! -
Криви!
Като два ятагана извити!
Като два ятагана -
без косми!
Щрак ятаганите!
Ох!
Поряза ме!
Просто - поряза ме!
Извиках!
Така не съм викала!
И той извика.
Разтресе се.
Обаче и аз се разтресох.
Той се веднъж разтресе,
аз - два пъти.
Той - три пъти,
аз - четири...
Той не отстъпва,
аз - двойно повече!
Тресеше се той, както си беше -
с нож между зъбите.
Зъбите му затракаха.
Върху желязото тракаха.
Щеше да преяде ножа!
Тогава!
Тогава! Тогава! Тогава!
Ето какво направих!
Защо го направих! -
не знам защо го направих! -
Дръпнах му ножа от зъбите
и го забих в слабините му!
Не извика Арапина!
Тоя път не извика!
Само зъбите стисна по-здраво.
И тръпнеше.
Тръпнеше, тръпнеше, тръпнеше!
Тръпките двойни станаха -
едните бяха любовни,
другите бяха предсмъртни.
Еднакво бяха сладостни!
Кръвта му бликна върху мен,
мъжката сила - вътре в мен.
Ох, каква сладост, господи!
Ох, каква благост!
И когато утихнаха тръпките -
и любовните,
и предсмъртните -
почна да се смалява Арапина.
Все по-малък и малък ставаше...
Внимателно се отместих,
по гръб го кротко положих...
И ми идеше да заплача.
Ето така да заплача:
Защо го убих Арапина!
Защо го заклах, милия!
Както си беше, тъй си е...

Говори Беца и пее -
с единия крак - на Витоша,
с другия крак - на Пирина...
И пак нема вид на разкрачена.
А до гръдта си моминска
притиска рожба галена
и двойно свидна - мъжкарче!
Косичката - късо къдрава,
лицето му - катраносано.
Арапче, мило, мамино!
От двете цици подцицва -
ред по ред, ред по ред, ред по ред...
На чуждоземен език хортува...
Главището на Арапчето -
половин цица Бецина...

Е хайде, верна дружина,
налейте вино румено
и върла люта ракия -
да пием, да се веселим...
Та да ни зайде паметта.

Било, каквото било.
Наздраве!

 

 

© Константин Павлов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2001
Константин Павлов. Агонио сладка. Варна: LiterNet, 2001

Други публикации:
Константин Павлов. Агонио сладка. София, 1991.