РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯТА

Костадин Димов

web

Преди, според марксистката теория, експлоатацията беше "лоша" дума и въпреки това тотално я прилагаха срещу 95% от хората в страната. Всички работеха като къртове, за да могат шепата верни хора да имат вили, коли и командировки в чужбина. Монотонният и конвейерен труд лишаваше работника от възможност да се замисли за промяна в съдбата си. Но всъщност, какво беше, помним почти всички, или поне по-възрастните от нас. След това, пак група хора (в нея влизат старите членове, плюс доста млади хитреци) използваха изграденото робско съзнание, за да трупат бързо пари и власт. Техни продукти са борците, тъмните очила, BMW-тата, джиповете, чалгата и много други, по които безпогрешно се идентифицират. За обикновените хора почти нищо не се промени, защото и те не се промениха, останаха си обикновени, кротки, пасивни, като стадо. Но стига с политическата част, да започнем с философската.

Първо, да дадем едно работно определение за експлоатация:

"Експлоатацията е коефицентът на оползотворяване на умствените и физическите способности на служителя от работодателя". Преведено на житейски език, е като да управляваш кола с оптималната й скорост по хубав път. Сега да видим кои са: водачът, колата и пътят. Водачът е менаджерът. Колата е служителят. Пътят е социалната среда. Разбира се процесът не е толкова елементарен, защото при Експлоатацията и трите неща са хора.

Какви точно са разликите.

Първо, при добро шофиране водачът става все по-добър и трениран. Нещо повече, доброто каране му създава стил и навик, без който не може. Той лесно и бързо усвоява "чалъмите", които забелязва при другите добри водачи. А и другите виждат неговите способности и естествено му подражават.

Второ, за колата - тоест за служителя. Тук разликата е най-голяма. Никой не обича да бъде роб, но мнозина предпочитат да служат на мъдри господари, даже сами ги търсят. Всеки който не се чувства способен да води сам своя армия, търси такъв ръководител, който да го научи да ръководи. Тоест колата иска да се прероди в човек. Това на шега, разбира се! Добре ръководеният човек никога няма нищо общо с конвейера. Дори да започне нещо монотонно, той е научен да мисли през този период - как да измени нещата и да ги направи по-приятни. Значи добрата експлоатация изисква задължително експлоатиране на мисленето. И тук идваме до съществения преломен момент. Мисленето е нематериален процес, т.е. който мисли повече, не му остава по-малко, както при материалните неща, напротив започва да мисли все по-добре, по-бързо, по-асоциативно, все по-приятно и заразително за околните. Всъщност местата, където се мисли, си личат. За външните хора те са като оазиси в пустинята от скука, еднообразие и духовна беднота.

Добре експлоатираният човек не отива на работа по задължение, а защото му е приятно. Там той е сред други добре експлоатирани хора, които често го изненадват приятно. Чужди на тази обстановка са само мързеливите, които не могат да свикнат със скоростта на общия механизъм. Те си личат по вечно лошото си настроение, мърморенето. Всъщност от скоростта им се "вие свят". При такива условия тези хора са лошо експлоатирани. Затова е добре водачът да ги премести в някоя по-бавна кола, където няма да създават излишни вибрации в общия механизъм и ще работят според възможностите си.

Добре експлоатираните хора си личат и по друго. Те винаги се учат, пътуват и контактуват, защото храна за мисленето е новата информация. Тук примерът с колите е вече неподходящ, нали? Тоест, за да бъде добре експлоатиран един служител, трябва да му се даде възможност да консумира тези екстри. Даже да се принуди да свиква да го прави.

И накрая, за пътя. Когато добрите водачи и коли станат повече и пътят става добър. Има повече уважение и спокойствие. Тогава и ония, за които стана дума в началото, не се чувстват удобно и отиват другаде, по някой кален път, където ще им е добре сред себеподобните. Всъщност "експлоататорските" общества си личат по пътищата, колите и водачите. Нали?

Така е, читателю, изборът е твой ? Искаш ли да си добре "ексаплоатиран"?

29.01.2000

© Костадин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2001, № 10 (23)