Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ХОРАТА ЛОЗНИЦИ

Костадин Димов

web

Ще почувствате ли истински някое място, ако не поседнете под зелена сянка, през която слънцето играе с тревата. Ще попиете ли аромата му, ако не се потопите в спокойните думи на човек, който огрява вечерите там. Едва ли, ако до вас няма някой от хората лозници. Те не блестят с екстравагантност и не обитават палати, не карат хромирани железарии и не се кичат с миниатюрни модни писъци. Никога не са нахални и гръмогласни. Рядко се намесват в чужд разговор, но като промълвят, всички се обръщат и ги слушат. Думите са им тежки като първи капки летен дъжд и вярни като земя. Всъщност по това се познават - никога не напускат корените си. Здравите им тела са връзката на пръстта с небето. Зелената им корона е властта, която кара прелетните птици винаги да се връщат и да изпяват най-хубавите си песни. А соковете им, избистрени през лютите зими, отпускат опънатите ни от световния хаос нерви. Няма човешка болка, която да не могат да облекчат, и божи дар, който да не подхранят. Само не посягайте към тях с острие. По-вероятно е да отрежете собствената си ръка или прободете невярното си сърце. Духът им е железен, защото нищо не искат от вас, а ако вземат, ще е за да ви останат повече чаровни спомени.

Ако ви потрябват те са там или ... във вас.

 

 

© Костадин Димов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.05.2004, № 5 (54)