Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЧИРПАН, 2001. ДЕН ВТОРИ

(Виртуален репортаж от мястото на съ-БИТИЕТО)

Костадин Димов

web

В храмаПо-малко прожектори и повече мъдрост. Все пак да съмва и без Светила. Денят започва с вода от "Манчов дъб" (тя е единствената, която тук става за пиене) и с умопомрачениетото на собствениците на кафене в градината, които дълго търкаха очите си, мислейки, че сънуват посред бял ден, когато забелязват тъмен субект да сяда на първата извадена маса преди обяд и започва да пише репортажа на ден Първи. Коректор на написаното по-късно стана Владо Кондарев, който му оцвети бялата маса с две кафета.

Над града през цялото денонощие властваше Цар Панаир и дори за капак, вечерта най-популярната певица на всички епохи, известна с едноименната си песен, побърка организаторите, като дойде в града, но не дойде на тържеството. Това породи такъв хаос, пред който Ню Йорк на 11.09.2001 г. бе като родопско село.

Културната вечер започна с повторна прожекция на филма за Кольо (както всички неизвестно за мене защо го наричаха, въпреки че той очевидно бе преминал умилително-майчината биологична възраст) Манев. Прожекцията бе удостоена с внимателно зрителствуване на показвания в 3/4-ти от екранното време, което напомни на пишещия за анекдота:

"Кое е върха на натегачеството?

Да напишеш доклада на шефа си, и когато той го чете на конференцията, да седиш на първия ред и да си водиш записки!"

Последва изпълнение на цигуларя Влади Владигеров, който възхити публиката с няколко прекрасни неща. За мене, скромно-лично казано, една извадка от сюита на добра цигулка щеше да се помни поне до следващото издание. Но изглежда дългото стоене надалеч от родината променя българина много.

Нестинарки (1)За щастие Странджа бе възнесена от вдъхновените танцьорки-жрици, които бяха толкова убедителни в сценичното си присъствие, че (както една близкостояща удачно забеляза) напомниха и за известен санаториум в близкия град Раднево.

Следващото име на постановка "Лудо вино" накара доста зрители да се взрат с недоверие в кървавочервената течност в чашите си. Но виното се оказа нормално Лудо-Младо и напомни чрез вените им максимата, която Траките от дълбока древност са дали на Римляните, че в него е истината.

За да допълнят палитрата на вечерта с цветовете: бяло, зелено, заснежено, изпотено и кафяво препечено, повечето френско-заситени с култура се отправиха в "Зографа", за да полеят паметта на Георги Данчов, друг голям Чирпанлия. Амин.

В този момент гърмящата в целия център ориенталско-ритмична "музика" наведе мислите на една малка компания, със скромни неинтелектуални възможности, да прозре, че по време на Турското робство сме "хакнати" с "троянски кон" (компютърен жаргон), което на български значи: вкарали във фонда ни малко ориенталски гени, които сега със зелени ключета се събуждат, за да разядат музикалната култура на цяло едно поколение. Добре, че южната ни съседка закъса икономически и тази инвазия намали темпото си за помохамеданчване на млади и кръшни българки (за справка биографиите на Кондьо, Нелина, Елвира... и други красавици, редовно визирани на N-та страница на най-тиражния вестник). Техните текстове са направени от думи-куршуми, които не могат да се смесват със светената вода, която обитава дълбокия кладенец под стряхата, напивала жаждата на Човека, видял и показал на всички завинаги "Две хубави очи". Това напомни на пишещия за две тъжно-хубави сълзи, които се сляха и сложиха точка-миг на ден Втори.

16.09.2001

>>>

 

 

© Костадин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2001, № 9 (22)