ВРАБЧОВАТА МЪКА

- Добро утро, врабче сиво!...
Що си днеска мълчаливо,
неопрано, неумито,
пък отгоре и сърдито?
Дали гъста мъгла сипна,
дали мравчица те щипна,
или едър лешник свари,
че те клъцна и удари?

- Що ме питаш, що ме маеш,
нали виждаш, нали знаеш -
житце нямам във хамбара
ни трошица за попара.
А пък зла се зима кани
по ливади и поляни
и не зная що ще чина
с тая гола перушина...