В МАНДАРИНОВИЯ ЗДРАЧ

Във фруктиерата на мандариновия здрач
дърветата и вятърът разклащат
чистотата на раздялата.

Трима сме -
баща ми,
аз
и този,
на когото съм баща.

Общуваме си сякаш
сме току-що сътворени.
Обобщаваме се в мандариновия здрач -
баща ми е прояден колос,
аз съм със колóсани илюзии,
а този на когото съм баща
е колосален илюзионист
(обира лесно нашите овации).

Дърветата и въздуха въздъхват
в три различни каменни епохи.

"Да оборим Мирабо - натуралиста!" -
плисва ято птици,
и добавя хлътващата си неописуемост
към чистотата на раздялата.