ЧОВЕЧЕЦЪТ

Човечецът трудно намираше думите.
Не бе чел Виан /но какво от това/.
Някак си все го заобикаляха сумите
за които мечтал бе в живота. Че и преди това.

Но гледайки пръста, посочил на запад,
Човечецът удобно измисли си версия -
че е част от диаспората, част от краха
на постмодерното стадо, избило в комерсия.

Човечецът и сега не разбира Другите -
вече е другаде, не е у дома.
Събира по цял ден мълчаливо шумата
по булеварди със патагонски имена.

А вечер, когато се върне в квартирата,
без по фройдистки да потърси жена,
заспива Човечецът, очовечен от бирата,
и сънува Онази-там /родна/ страна.