Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РЕКАТА

Юлия Желязкова

web

Върви от доста време. Май огладня. А не би трябвало за човек, решил да се самоубива. Докога това тяло ще дотяга? Душата си боледува, без да я е грижа за контейнера.

Стигна до центъра на града. Дунава е наблизо.

Ако слезе на кея, може да се престраши този път.

Спусна се по извития мост и си спомни, че някога, точно на тази извивка, е целувал момиче. Май от друг клас беше. Под моста някога имаше пейки в храстите и там се събираха, за да пият, пушат и разговарят. Заведенията бяха кът, с куверти, чакаха с часове и не даваха алкохол на ученици. Оформяше се компания, събираха стотинки и купуваха вино или бренди и с удоволствие стояха по пейките до късно.

Слезе на алеята за разходки и погледна понтона. Веднъж за малко не се удави. Заради пубертета. И за да се изфука. Имаше късмет, че когато водата го повлече, го завъртя и го блъсна в понтона. Къде успя да се залови и как излезе - не разбра... Никой не усети - приятелите му се хилеха и крещяха. Но запомни ужаса и мътната вода, която го засмукваше и не пускаше.

Насреща е хотелът. Преди демокрацията беше най-лъскавото място. Специално се изтупваш и отиваш да чакаш за места - на шатрите, сладкарницата или някъде вътре. Веднъж стана голям търкал там и той в центъра. В болницата лежа за изследвания - имаше сътресение, счупени ребра, а шевовете и синините ги разнася доста време.

Гледа мътната вода - не течаща, а бягаща. Помисли за силата й, която беше изпитал, за мръсотията, излята от града, за тинята, за онези големи и стари риби, които се хранят с мърша, и които от време на време рибарите измъкваха по поречието - гордо застанали за снимка.

Май няма да се давя, помисли той. И този вариант отпада. Досега беше обмислил най-популярните. Ама че звучи - най-популярните самоубийства. Като име на предаване.

Иска да умре. Това е положението. Защото е сам, самотен и виновен. Травмите от катастрофата ще го мъчат цял живот. Главата постоянно го боли, но лекарят му обеща с времето да премине. Жена му е в покрайнините на Басарбово - с изглед към кръстовете и баирите. И той е виновен.

Сънотворните действат най-безболезнено, но е чувал, че отпускат мускулатурата, а не искаше да го намерят опикан и изцапан. За обесването - грозна гледка, същия проблем като при сънотворните и страшно мъчително. Рязането на вените го оставя на жените. И там има тънкост. Ако не успееш - раните се виждат. За другите начини не искаше и да си спомня. Много филми е гледал.

А ако се удави - ще го открият след дни, посинял и подут като...

От година насам работи по 12 часа на ден, за да е зает и да не мисли. Но прибере ли се вкъщи, тъмнината и глухотата на жилището му действа на нервите. В началото опитваше да се “лекува” с алкохол, но се отказа.

Стои вперил поглед във водата и знае, че няма да скочи. Прекалено много мисли. Жена му казваше, че е прекалено умен и разсъдлив, за да действа глупаво.

Какво ли правят другите самоубийци? Мислят ли дълго или направо се хвърлят под колелата на влака? Без да ги интересува, че някой с униформа ще ги обира с лъжица след това? Може би не им минава мисълта каква гледка ще са след това. А той самият се уважава като човек и като личност - много е работил върху себе си през годините, за да ...

Вдигна глава, пое дълбоко въздух и издиша. Обърна гръб на реката и видя. За първи път от година погледна хората.

Майки с деца. Тичащи хлапета. Момичета, вперили очи в залеза. Възрастни хора под ръка. Скитник на пейката яде хляб на големи залъци. От заведенията насреща се носи музика и вятърът довява миризма на бира и цаца.

Май днес не е ден за умиране. Какво ще си помислят хората, ако го видят да скача така? Ще се паникьосат и ще викат. Ще обсъждат преживяното с дни, докато го изплюят като стара дъвка. Винаги ще има някой, който ще каже, че е развалил хубавата вечер и не е ли могъл да скочи от някое не толкова публично място.

Не става самоубиец от него.

Хората ще живеят и след неговата смърт. И бързо ще го забравят така, както е забравял погребани познати и приятели. Знае, че живее и след смъртта на жена си. В този момент съжалява само, че тя не може да види червеното слънце над реката. И не можа да види много други неща.

Реши да се прибере и да си наготви нещо. Ще си пусне телевизора.

Отдавна не е гледал новини.

А утре ще мисли пак.

 

 

© Юлия Желязкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2001, № 9 (22)