Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМАТЕ ЛИ ДЕТЕ?

Юлия Желязкова

web

Вие, млади хора, бъдещето на България, имате ли вече дете? Дори само едно, за да разберете какво означава това родител, и за да не останете на този свят сами един ден? Поне едно сте си родили и берете ядове и радости покрай него, нали?

След паниката по новороденото, памперси, лекарства, лекари, компетентни баби и цялата лудница, която съпровожда това събитие до 3-тата година, разбирате колко е трудно да се отгледа и възпита едно човешко същество.

Да не говорим какъв лукс се оказва това желание за наследник. Осигурявате шоколад, играчки, дрехи, от време на време Макдоналдс, боледувате с него и си мислите, че за тази цена някои могат да си позволят автомобил.

Но в същото време сте постоянно до него и преживявате заедно откриването на света, първите думи, страхове и емоции. Тогава разбирате какъв Космос е детето и със съжаление отчитате невъзвратимостта на тези моменти.

След като осигурите материалните неща и общуването в семейството, настъпва необходимостта от социализиране на малкия човек. Първата стъпка е детската градина.

Не сте доволни от учителките, лелите, базата, но нямате избор. Това е единственото място, където то може да намери своето общество. Или иначе казано - детската компания и мястото, което заема в нея - лидер или ръководено от лидер. Покрай това общество детето обявява своята самостоятелност вкъщи и с времето настоява за нея и на улицата.

Вие пускате ли детето си само на улицата? Ако го правите, знаете ли къде ходи? Можете ли да разчитате на него? Говорили ли сте за опасностите, които го дебнат навън или ви е срам да ги обсъдите?

Защото децата са най-доверчивите същества на земята. За тях светът е най-приятното място, което съществува за момента. Всичко им служи за забава и радост. Доверяват се на всеки и вярват във всичко, което им кажат. На усмивката отговарят с усмивка. Забравят за “лошите хора” и предупрежденията. Сладка детска възраст. Не подозират колко различни могат да бъдат възрастните.

Дори в семейството.

Това е групата на най-невинните и най-незащитените - от семейстата си и от държавата. Раждат се в мизерни болници, болшинството от тях се отглеждат в мизерни условия и понякога условията ги убиват от студ и глад. Рядко се раждат и са мишена на посегателства. Не могат да разчитат на закони, гарантиращи им права и защита. Съдебната система е бавна и неефективна и не гарантира възмездие за болните мозъци, пресекли пътя на детето до училище.

Но най-страшното за тях това е родителската безотговорност.

С времето децата губят способността си да измислят нови думи, да шокират с дълбокомислени изводи, губят ангелския си вид. Порастват. И покрай тях и проблемите. Родителите остаряват постепенно и търсят своето спокойствие в дома след напрежението на ежедневието. Напълно в реда на нещата е да се отпуснеш пред телевизора и да залъжеш съвестта си с въпроса ”Как беше в училище?”. И да получиш отговор, все така залъгващ съвестта - “Добре”.

Отвреме на време се стряскате от новините по ТВ, когато съобщават за изчезнали, убити, отвлечени и проституиращи деца. Боже, какво може и вас да сполети! И моето дете! Трябва да говоря с него, да го предпазя!

Но това е временно състояние. Храносмилането обикновенно ви попречва и все така стоите отпуснат пред телевизора. Или другия вариант - прехвърляте топката на партньора, който също намира повод да отложи “срамните” неща за обсъждане.

Не се тревожите особено от изпуснатите моменти, защото разчитате на обществото в училище и улицата. И вие така разбрахте доста неща за секса, къде се ходи, ако се налага да се прави аборт, цената на противозачатъчните хапчета, защо не искахте да си купувате презарвативи (тогава се искаше паспорт и определена възраст), какви антибиотици са нужни, без да се ходи на лекар в онзи диспансер. Дори сте забравили как сте фалшифицирали ученическия си бележник, как сте закъснявали вечер и какви абсурдни причини сте изтъкавали. Или пък как сте издебвали родителите си в почивните дни и сте канили приятел/приятелка или цели тълпи за щур купон. Как сте се напивали и как сте се излагали на обществени места, и когато сте се прибирали, сте приспивали по някакъв начин родителската бдителност. Но и вашите родители не бяха особено внимателни и предпочитаха да се отпуснат вечер и да не се ангажират с проблеми.

Всичко това сте го забравили. И не се сещате, че и вашето дете расте и ако вие не сте до него, за да разговаряте открито за заобикалящата го среда, то само ще набере смелост да ви лъже и укрива.

Ще се опитате да се оправдаете с “времената” - вече са по-различни. И това не е вярно. Винаги е имало “такива неща”, но тогава не се говореше открито и милицията бдеше, което не означава, че нямаше проблеми. Още повече, че сега достъпа до “изкушенията” и опасностите е неограничен. Дори да си възрастен, носи рискове и никой не е застрахован.

Ако говорите с детето си, но не с назидателно-поучителен тон, а му покажете, че можете да му се доверите, без да го дебнете толкова открито, бъдете сигурни, че то само ще търси подкрепа и съвет от вас.

Но се притеснявайте и тревожете в същото време. Това е ваше право и задължение. Защото няма начин да не рефлектира върху вашето спокойствие в един прекрасен ден. И няма къде да избягате.

Истината е, че ако вие нямате желание да се занимавате с детето си, един ден то само ще намери начин да се забавлява така, както на вас няма да ви хареса. Тогава ще е късно за разговор.

 

 

© Юлия Желязкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.05.2001, № 5 (18)