ВИЗИЯ ЗА ЧОВЕКА И ЗА УСПЕХА

Юлияна Тодорова

web

В началото на ХХI-ви век визията за човека и успеха сякаш губи философско-социалното измерение на понятието. В глобален план човекът вече изобщо не е сам за себе си, в състояние да планира и предвиди дори и малко живота си в едно сложно и забързано ежедневие. Все повече се налага да гледа на себе си като част от бормашината на света-робот, да съблюдава ритъма и механизма си като участващ в сложната дисхармония от други човеци и ставащото на други географски ширини, различни от неговите.

Каква ли би била визията за човека и успеха днес, ако нямахме интернет и световни суперсили? Ако не бяхме започнали нови войни за петрол, ако се бяхме споразумели повече от нас да имат по-малко за сметка на гладуващите и бедстващите по света? Накъде ли би се устремил взорът ни, ако бяхме по-малко алчни и завиждащи, ако повече ни интересуваха трудностите на подрастващите, проблемите на хората с увреждания, бъдещето на децата ни?

Да се вгледаме в себе си, човеци ли сме все още? Колко от нас безусловно са готови да подкрепят другия, да отделят от времето си, за да помогнат или просто да го изслушат? А дали изобщо все още сме в състояние да изслушваме самите себе си, да мечтаем и бленуваме, да променяме душите си към по-добро и да се радваме на новото си аз?

Сякаш за почти всички ни успехът се измерва по материален начин. Нямаме сетива за духовното, взряли сме се във вещите от бита, не разбираме колко много ограбват от духа ни всеки ден, всеки сезон, всяка година. Изсушава ни надпреварата със себеподобните, превръща ни все по-малко в човеци за сметка на състезанието, сравняването с другите, недоверието към изоставащите, лъжеудоволствието от избързването и псевдоудовлетворението от материалния ни напредък.

Струва ми се, че продължавайки така, ще загубим способността си да имаме изобщо визия, била тя за човека и за успеха, за човека в успеха и за човека въобще. За всеки от нас успехът би трябвало да е лично изстрадан; достигнат самостоятелно, а не за сметка на околните; носещ прозрение и истини за духовната ни същност и бъдещото ни като личности.

Не гонете успеха. Вгледайте се вътре в себе си: за какво сме на този свят? За какво сме предопределени? Каква е мисията ни? Кой очаква от нас да му покажем верния път? Дали сами сме го намерили и дали правилно го следваме?

Бъдете човеци. Вслушвайте се в човешката си природа. Забравете за успеха на всяка цена. Ставайте по-добри всеки ден. Помагайте на околните и вярвайте, че и те на вас помагат. Така ще успеем всички. Така ще останем човеци.

© Юлияна Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.07.2006, № 7 (80)

Есето е отличено с Трета награда в литературния конкурс на Агенция за социално развитие “Визия”, Варна, 2005.