ЗА СТИХОСБИРКАТА "АМЕРИКАНСКИ ПОЕМИ" НА ИВАН ХРИСТОВ

Юлияна Тодорова

web

Поетичната книга "Американски поеми" на Иван Христов се появи при мен неочаквано след препоръка на приятелка. Признавам, че не съм запозната с творчеството му и, разбираемо, това някак ме разлюбопитства какви точно са стихотворенията. Обикновено, когато българин прелети до САЩ в Америка, толкова впечатления се втурват към съзнанието и душата му, че вероятността да напише стихотворение изобщо не е изненадваща. Е, качеството на стиховете на Иван действително ме оставиха приятно изненадана.

Малката стихосбирка е двуезична благодарение на превода на американката Анджела Родел. За англоговорящ читател тази особеност всъщност е немалко предимство, просто защото така може да сравнява и двете версии на едно стихотворение и да се наслаждава на четенето. Със сигурност мога да заявя, че Анджела е свършила отлична работа, превеждайки съдържанието, духа и емоционалния заряд на стихотворенията на Иван Христов. И, смея да твърдя, да се направи това, не е лесно. Българският и английският език се съотнасят лингвистично и, по-важното - поетично - така както е необходимо, когато се превежда поезия - само ако поетът и преводачът му имат също така "магическата" връзка и двамата да харесват общата си работа и да се стремят да достигнат добро качество за евентуалния читател.

Това, което ми харесва в стиховете на Христов, е искреният и непретенциозен глас на един млад българин, който е живял в двете реалности - преди и след 1989-та. Перцепциите му за тези два, много различни, почти противопоставящи се, човешки свята, наречени България и САЩ, засягат разнообразни аспекти на съществуването - природата ("Ниагара"), привързаност и приятелство ("Лари", "Керъл и орлите", "Стийв", "Бърни", "4.5 по скалата на Рихтер"), личен живот и любов, семейство и съдба ("Наблюдаване на китове", "Ангел в самолета", "Към вечността"), Америка ("Към дома", "Ню Йорк, Ню Йорк"), тероризъм ("11-ти септември", "Кота нула", "Наблюдаване на китове") и други.

Впечатляващ за мен е блажено безупречният и леко течащ канал на общуване с читателя, който поетът успява да поддържа до последния ред на 26-те стихотворения. Сякаш авторът не само се потапя в дълбините на своя "аз" и дири проникновение, но също така има нужда да сподели това с читателя и да го направи възможно най-скромно и искрено.

Особено много ми харесва речника, който И. Христов е предоставил в стихосбирката си. Той казва всичко - как поетът разбира и "промотира" поезията, хумора, писателите, морала, Господ, политиката, щастието, страданието, красотата, войната, жената и това да си българин - това е неговият свят, неговото кредо и, по някакъв начин, неговият завет за идните поколения. "Четенето на поезия е обмен на същини и същности... Поезията ни помага да преведем човешката култура през времето." - точно това почувствах, докато четях и възприемах неговите поеми - те плавно ме пренесоха през Голямата локва, през времето и културата към Америка на Иван Христов. Защото всеки човек, който е бил там, има НЕГОВАТА си и НЕЙНАТА си Америка в сърцето; начина, по който той/тя я възприема и помни.

© Юлияна Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.09.2015, № 9 (190)