ЗА ЕГИПЕТ ОТ БЪЛГАРИЯ

Юлияна Тодорова

web

Не е лесно да опишеш древния Египет на съвременния скептичен българин. Страната е достатъчно далеч, за да не говори почти нищо на хората около нас. Малко съграждани пътуват към северноафриканската страна, било то по бизнес, туризъм или било като се озовават случайно там. Аз бях по средата - случайно и спонтанно реших да отида като турист и да остана като работещ. И ето сега сядам да опиша един престой, който днес ми се струва като пребиваване на друга древна планета, при цивилизация, различна от нашата, където слънцето грее, за да прави и много бедните, и свръхбогатите доволни и щастливи от живота.

Както е известно, в Египет живеят араби, които са дошли в страната на фараоните през 7-ми век. Движейки се между тях, човек открива доста различни черти и изражения по лицата им, които напомнят черните африканци от юг, мустакатите мъже от югоизток и изток, както и смесицата между европейците и децата на Африка. За разлика от азиатците, на мен арабите ми бяха по-интересни и определено различими, което прави общуването с тях любопитно, предизвикателно и запомнящо се.

Най-характерното за хората в Египет е начинът, по който приемат чужденците, независимо откъде пристигат те. Египтяните са еднакво гостоприемни към европейците, американците и всички, които идват от Азия или Африка. Е, аз като почти ориенталка, май имах някаква привилегия в потоците им от енергия към българската ми идентичност. Защо ли, като си помисля? Едва ли имаме кой знае колко различни мотиви в това как да живеем под слънцето, макар че под него земята не стига /да не говорим за водата/.

Та значи, в Египет на прага на вековете, като цяло, беше супер интересно. Как да не е, след като навсякъде е интересно, стига да не те застигне цунами в Япония, бомба в Косово или гладна смърт в Руанда. Наследниците на фараоните не са свидетели нито на цунами в Средиземно и Червено море, нито на бомби, поради простата причина, че арабите направо ръгват ножовете и край. Какви там някакви си бомби... През 1997 г. в храма на Хатшепсут само една швейцарка сколасала успешно да се престори на умряла, та ножът й се разминал... Българката, уви, се простила с живота си в миналия век.

Едно от най-забавните неща в северноафриканската страна беше посрещането на така нареченото ново хилядолетие. Стълпотворението бе изумително: мъже, жени и рояците им дечица си мислят колко хубаво прекарват край соленото море под ласкавото слънце в Египет. Сякаш, ако не е Милениума, слънцето би спряло, а солта би се стопила. Е, ония мързеливи арабески се потрудиха да сложат пет пресни банана в повече, както и две-три бутилки суперскъпо шампанско и да гръмнат седем заблудени фойерверка в новогодишната нощ, и толкоз. Добре дошло ново хилядолетие!

Няколко щриха от прословутия египетски пейзаж, омайвал хилядите туристи да изкупуват безбройните папируси, картини и какви ли не още произведения на нароилия се пустинен народ. Преди това никога не бях виждала подобни природни цветове по залез и изгрев слънце. Когато за първи път попаднах във фараонска гробница, и аз като всички бях учудена от ярко запазилите се цветове по стените на тези необясними и привлекателно-мистериозни туристически забележителности. Пясъкът през вековете ги е съхранил, а учените и днес все още не могат да открият тайната на съставките на качествените бои, с които са били изрисувани стените и таваните на гробниците.

Странно е, струва ми се, че за разлика от общоприетото мнение, за мен много по-интересни и загадъчни се оказаха гробниците, отколкото неземните творения в Гиза. Долината на царете до Луксор (древната Тива) крие повече от 60 фараонски гробници, откъдето археолози, бедни египетски носачи и жадни за слава британци с високи портфейли са изнесли какви ли не чудесии, дето днес дивят мало и голямо по световните музеи. Аз слязох не в гробницата на Тутанкамон (не беше отворена за неплатежоспособни български даскали), а в друга, принадлежала на поредния всемогъщ загадъчен фараон от n-тото египетско царство. Туристите винаги трябва да са въоръжени с търпение, тъй като сред нагрените и нажежени от щедрото слънце скали, плувнали в пот и понесли неизменната бутилка минерална вода, биват чинно повеждани от героически изтрайващия ги екскурзовод по стръмна, неудобна дървена стълба надолу към истината... През това време трябва, някак си, да съумеят да извъртат глава с невярващ поглед към богато изрисуваните и изйероглифирани стени, слушайки безкрайните сложни обяснения за значението, тълкуването и състоянието на това, което виждат. Явно, древните египтяни едно време са имали доста по-освободено съзнание, отворено трето око и със сигурност повече средства, защото всеки, попаднал в прословутите им гробници, има чуството, че се намира най-малко в неизвестен Лувърски музей - толкова е изумителна гледката и неописуемо впечатлението, което оставят у запаления турист.

Спомням си поредната красива рисунка на тавана в помещението, където е положен огромният каменен саркофаг (един-единствен къс с тонове тегло), съхранявал перфектно запазената фараонска мумия - друга неразбрана загадка за учените, след като се знае, че египтяните са били в състояние да мумифицират дори и дребни птици. Вярвали, че в тях са преродени божества или обикновени хора... На тавана е изрисувана богинята Нут, създателка и пазителка на небесното царство. Тялото й е простряно покровителствено над земната шир, стъпила е с крака и ръце на земята, а вечер поглъща слънцето. Пуска го невредимо едва на сутринта, изплювайки го от устата си...

Други странности?! Разбира се, колкото ви се иска. Най-напред, ако не е бил маниакално пристрастеният към всичко египетско Шамполион (така и са го наричали местните - "Египтянина"), и досега щяхме да си мислим, че йероглифите са просто очарователно-миниатюрни частици от морето на папирусите и рисунките в гробниците или по стените на каменните храмове. Та разчел човекът буквите и оттам започнали новата серия мъки на египтолозите - защо точно това се казва в надписите? Какви са били тия хора, за които задгробният живот е по-важен от земния, та даже на фараоните (въплъщавали иначе идеята за боговете в човешки лица) вадели вътрешностите, поставяли ги в делвички и със задължителните атрибути ги подреждали в гробниците, до саркофага, та безбройните богове и богини да ги разпознаят, за да може душата да намери отново убежище около долината на Нил... Една от основните идеи на все още неизследваната напълно и неразгадана египетска митология е залегнала в отношението между главния бог Озирис (Ра) и богинята Изида, едновременно негова жена и сестра. Древните са вярвали, че двойката Озирис-Изида е нещо специално. Оттам след това някои специалисти правят едва ли не еретичната асоциация с отношенията между Христос и Мария Магдалена в християнската религия. Нека не забравяме, че ранното християнство много е черпило от староегипетски религиозни течения (ако може да се говори за такива в преплетената система от "езически" богове, богини и техните производни по земите около Нил). Според съвременни научни изследвания, теории и хипотези в САЩ и Великобритания, не е изключено Христос да е имал по-специална връзка с Мария Магдалена, нещо подобно на Озирис и Изида.

Едно от тълкуванията на хипотези в научния свят е, че на определено ниво на общуване между мъжа и жената, може да се достигне т.нар. безсмъртие. Оттам пътят към отвъдния свят за мъжа е открит - той може да се надява на милостта на съдбата, която един ден ще го върне на земята. Душата му ще намери пътя обратно към пта (друга неделима част от човека според древните египтяни), а бог Хапри (в лицето на Скарабея, символа на вечно възраждащия се от нищото живот) ще закриля пореднатото му превъплъщение.

© Юлияна Тодорова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.07.2002, № 7 (32)

Други публикации:

Народно дело, Варна, 2000.