Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

ВОДОЛЕЙ
20 януари - 17 февруари

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Отначало никой не му казваше Водолейче. Беше си човече като всички останали. То живееше с майка си, която все му казваше:

- Не може така. Стига си живял безгрижно. Време е вече и ти да станеш сериозно човече.

Човечето разсеяно я слушаше - както казват, през едното ухо влиза, през другото излиза.

- Да, разбира се - викаше то и изскачаше навън, за да играе с другите човечета. По цял ден играеше, измисляше разни пакости и все забравяше да се прибере вкъщи.

Майка му пък всяка вечер пресипваше от викане. Никое друго човече не го викаха толкова дълго. Върнеше ли се човечето вкъщи, майка му отново се караше и мърмореше. Но то не я чуваше, защото, както разбрахте, на горката майка съвсем не й беше останал глас. Чуваше се нещо като:

- Скръц-скръц-скръц...

- Добре, де, добре! Няма повече - така отговаряше човечето, лягаше и заспиваше.

А на сутринта отново се втурваше да играе.

Един ден човечето, преди да излезе, каза на майка си:

- Искам да ми сготвиш супичка!

Виж, да си поръча нещо вкусничко за ядене, човечето не забравяше. Когато се върна късно вечерта, уморено от игри и пакости, първата му работа бе да седне на масата.

- Къде ми е супичката? - попита то.

- Няма супичка! - каза майка му.

- Как така няма супичка? - не повярва човечето.

- Ами така, няма - ядоса се майка му.

- Супичката се прави с прясна вода, а аз не смогнах да отида до Изворчето, за да налея.

Не забравяйте, че това се е случило много отдавна, още когато в къщите не е имало течаща вода, а само налята от извори и кладенци!

- И защо не смогна? - попита нахалното човече.

Сега вече майка му много се ядоса. Тя цял ден беше чистила, готвила, домакинствала, докато човечето си играеше навън. Вижте колко беше ядосана!

- Виках те, за да отидеш за вода, но ти въобще не ми отговори - извика майката.

- Поне за това можеше да помогнеш!

- Ама защо все аз трябва да помагам? - заоплаква се човечето.

- Ти въобще не помагаш - ядосваше се майка му.

- Крайно време е да започнеш да правиш нещо.

- Какво да правя? - чудеше се човечето.

- Само вода носи, другото сама го правя! - каза майка му.

- Вода? Аз да нося вода? - не вярваше на ушите си мързеланкото.

Майка му само го погледна и се отказа да спори. Тя си го беше отгледала такова капризно и безгрижно човече... Въздъхна и вместо да заспи, цяла нощ си мисли какво да го прави това дете. Мисли и измисли. На сутринта човечето се събуди весело и щастливо.

- Ще има ли супичка днес? - попита на излизане.

- Ще има само ако донесеш вода от Изворчето - каза майка му твърдо.

На човечето много му се ядеше супичка и какво да прави, реши да отиде за вода.

- Аз да не съм Водоносче - мърмореше си недоволно то по пътя.

Изворчето живееше в гората и до него имаше доста път.

Вървеше си човечето и мърмореше, докато не видя на една полянка няколко приятелчета, които играеха на криеница. Човечето хвърли ведрото и се включи в играта.

- Хей, ти не беше ли тръгнало за вода? - попита го Минаващото човече.

- Вярно, съвсем бях забравил - извика човечето.

Нямаше как, трябваше да остави играта и да продължи по пътя.

Вървя, вървя и видя едно друго, съвсем мъничко човече, което плачеше.

- Загубило съм се - викаше то.

На човечето му дожаля и заведе малкия загубан чак до къщата му.

- Накъде бях тръгнал? - чудеше се човечето след това.

- За вода - извика Минаващото човече.

- Ей, вярно - каза човечето и тръгна към Изворчето.

Само че по пътя все нещо го спираше - или някое човече, или шарена пеперуда, или горски ягоди, които трябваше да бъдат изядени.

Започна да се мръква, а човечето все още не беше стигнало. На небето се появиха звездички, толкова блестящи и красиви, че то се загледа прехласнато.

- Това на нищо не прилича - сепна го някакъв глас.

- Не съм виждало по-разсеяно същество на света!

Човечето се обърна и какво да види? Самото Изворче. То чакало, чакало цял ден и когато човечето не дошло, само тръгнало да го търси!

Наля си човечето вода, тръгна да се прибира, но по пътя пак се разсея и забрави ведрото в едно храстче. Прибра се вкъщи без вода и майка му много се разсърди.

- Докато не донесеш вода, нищичко няма да ядеш. Така ще бъде всеки ден - каза тя.

И човечето, ще не ще, тръгна всеки ден за вода и както се досещате, все нещо се случваше по пътя. Нарекоха го Водолейче, защото все носеше вода, пък така и не успя да занесе на майка си пълно ведро!

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.02.2005, № 2 (63)