ТЕЛЕЦ
20 април - 20 май

Юлия Спиридонова-Юлка

web

В тази приказка се разказва за едно теле. Но не някакво обикновено теле, а Теленце - кулинар! А кулинар се нарича този, който много обича да готви, и не само да готви, а направо да майстори. И всичко направено от него е толкова вкусно. Ако не вярвате, вижте картинката.

Какво ли не правеше Теленцето, за да стане храната по-вкусна. Намираше чудни подправки, береше ароматни билки, отглеждаше какви ли не зеленчуци. И всеки ден опитваше все нови и нови супички, манджички, тортички, бисквити... Беше специалист по френска, китайска, италианска, индийска, българска, всякаква кухня!

Едно само мъчеше Теленцето - нямаше кой да го оцени. Сготви нещо вкусно, изяде го и само си се хвали.

- Мляс, мляс, колко вкусно. Този път надминах себе си - така си казваше Теленцето.

Да, но така беше скучно. Всеки път едно и също. Освен това, някак не е редно сам да се хвалиш, нали?

Теленцето мечтаеше да бъде оценен неговият кулинарен талант, всички за манджичките му да говорят и да го хвалят, да го хвалят!

Ала никой не го хвалеше. Самотно му беше на Теленцето, тъжно му беше и вече дори не му се ядеше. Дните минаваха, а то все по-рядко готвеше. Дори една сутрин се събуди без никакъв апетит. Да нямаш апетит, означава съвсем да не ти се яде. Теленцето много се разтревожи. Как сега щеше да опитва яденетата? Ами че без апетит съвсем не може да се готви!

- Олеле, загубило съм си апетита. Ами сега?

И Теленцето хукна да си търси апетита. Първо го търси вкъщи - под леглото, около печката, в гардероба. Нямаше го. Тогава Теленцето се втурна навън. Цял ден го търси, а когато луната изгря, се върна отчаяно. Нямаше го този апетит, и това си е! На следващата утрин на Теленцето все още не му се ядеше. То тайно се бе надявало, че апетитът се е върнал през нощта. Да, но не беше. Теленцето се разплака.

- Защо плачеш? - попита Минаващото човече.

- Защото, шмрък, шмрък, апетитът ми се загуби. Никъде го няма - изплака нещастното Теленце.

Вижте го как плаче, под прозореца се е образувала малка локва, която като нищо може да се превърне в река от сълзи.

- Това ли било? - засмя се Минаващото човече.

- Ти не знаеш ли какво казват френските готвачи?

- Какво? - подсмръкна Теленцето.

- Льо апетитът идва с льо яденето! - каза важно Минаващото човече на френски.

- Това означава ли, че ако сега седна да ям, апетитът ми сам ще дойде? - невярващо попита Теленцето.

- Точно това означава - заяви Минаващото човече, седна на масата и си сложи салфетка на врата, за да не се окапе. То си имаше апетит, който беше незагубаем.

Теленцето се втурна, извади тенджери, тигани, продукти и страхотно миришещи подправки. Започна да кълца, маже, реже, бърка, вари, пече, пържи и направи много вкусна манджичка. Скоро от печката се понесе чуден аромат. Когато яденето стана готово, двете човечета седнаха да ядат. Теленцето хапна малко, после още. И още.

- Ура! Апетитът ми се върна - извика то.

- Мнъм-мнъм - каза пък възхитеното Минаващото човече, докато отопяваше чинията си със залъче хляб.

- Никога не съм ял по-вкусно нещо. Ти си страхотен готвач!

- Благодаря! - изчерви се Теленцето. - Но за съжаление, няма кой да ме оцени.

- Кани гости за обяд всеки ден - посъветва го Минаващото човече.

Тук Теленцето изсумтя. Да кани гости за обяд? Това значи много повече продукти, труд, а за награда - купища мръсни чинии.

- Ще се разоря - размърмори се то.

Всички знаят какви спестовници са телетата. Минаващото човече дълбоко се замисли. Мисли, мисли и измисли.

- Отвори ресторант! - предложи то.

Това вече беше добра идея! Друго нещо си е ресторантът - хем те хвалят, хем ти дават парички. Теленцето отвори ресторант, който стана много модерен. Посещаваха го човечетата от целия зодиак и Теленцето стана най-прочутият готвач в света!

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.05.2005, № 5 (66)