Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

СТРЕЛЕЦ
22 ноември - 21 декември

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Стрелецът е безгрижно човече, което обича да пътешества. Винаги носи със себе си лък и стрели, но не за да преследва животни. По изстреляните стрели той намира пътя към дома. Те му помагат да не се загуби. Ето това е той, Стрелецът.

Стрелецът не оставаше дълго на едно място. Взимаше си лъкчето и заминаваше. Всички човечета го изпращаха. Те не питаха къде отива, защото им беше ясно, че самият Стрелец не знае. Той просто тръгваше по някоя пътечка и тя го отвеждаше на далечно, прекрасно място.

Всъщност човечетата повече обичаха да го посрещат, отколкото да го изпращат. Защо ли? Ами защото Стрелецът винаги носеше подаръци от пътешествията си. При всяко негово завръщане ставаше страхотна веселба.

Освен че носеше подаръци за всички, той им разказваше чудни истории за своите приключения. Човечетата слушаха с отворена уста и им се искаше тези приказки никога да не свършват. Понякога на някое човече му се приискваше да види всичко това на живо и тръгваше по някоя пътечка. Но само след няколко крачки нещастното човече се връщаше обратно, разплакано. Я камъче му беше влязло в обувката, я коляното си беше ожулило, или пък видяло ей такава голяма, страшна гъсеница.

- За да станеш пътешественик, трябва да носиш приключението в сърцето си! - казваше Стрелецът важно.

- Как се прави това?

- Откъде да го взема това приключение?

- Как да го пъхна в сърцето си?

Така питаха едно през друго човечетата и не разбираха какво иска да им каже Стрелецът. Затова той си оставаше единственият пътешественик.

Един ден пътечката, по която беше тръгнал Стрелецът, го отведе далеч, далеч, чак в най-тъмното на гората. Там растеше голямо дърво, а по клоните му зрееха огромни, червени и много вкусни ябълки.

- Я! Ама че късмет, сега ще занеса ябълки на всички човечета - каза си Стрелецът. - Да, но как ще занеса толкова много ябълки, а? - чудеше се той.

- Защо не доведеш човечетата, вместо ти да се товариш? - попита Минаващото човече.

Стрелецът въобще не се учуди на появилото се внезапно Минаващо човече. То се вреше навсякъде, нищо, че не беше пътешественик това Минаващо човече.

- Ами, да, така и ще направя - каза Стрелецът и се втурна обратно по пътечката.

Стрелецът доведе всички човечета, които заобиколиха дървото, ахкаха, охкаха и се облизваха. Само че ябълките растяха нависоко и нямаше как да бъдат откъснати.

- Браво! Домъкна ни тук само за да ни дразниш - ядосаха се човечетата.

- Не, не е така. Исках да похапнете ябълки - каза им Стрелецът.

- Ябълка се похапва, когато я държиш в ръце. Как да я похапваме, когато тя си е на дървото? Да хвръкнем ли? - заяждаха се човечетата.

И неблагодарните човечета заобиколиха Стрелеца. Той се огледа за Минаващото човече, да му даде съвет, но то си беше заминало. Погледна дървото, разгледа ябълките и тогава му хрумна страхотна идея. Извади една стрела, сложи я в лъка и зън, стреля. Ябълката падна право в ръцете на едно от човечетата.

Цял ден Стрелецът сваля ябълки от дървото. Човечетата ядоха, ядоха, чак преядоха.

Когато се стъмни, всички вече си бяха отишли. На дървото не беше останала нито една ябълка.

Стрелецът седна и се подпря на дънера. Нямаше как да намери пътя за връщане. Вече беше тъмно, а човечетата бяха изпочупили стрелите, които беше оставил, за да се ориентира. Беше толкова изморен, че ръцете му трепереха. За него нямаше ябълка, но какво от това? Нали за всички останали имаше, нали всички бяха доволни?

Той заспа гладен, приспан от песните на щурците и щастливо се усмихваше насън. Колко е хубаво, когато всички наоколо са щастливи!

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.12.2005, № 12 (73)