Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

СКОРПИОН
23 октомври - 21 ноември

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Скорпиончето живееше в колиба, пълна с билки, врящи гърнета и всякакви животинки, които щъкаха нагоре-надолу. Тази колиба беше на едно много скришно място, навътре в гората.

Колибката не можеше лесно да бъде намерена, не за друго, а просто защото никой не искаше да я търси - всички се страхуваха от Скорпиончето.

- Защо всички се боят от мен? - питаше се Скорпиончето.

- Защото съм магьосник. А човечетата много се страхуват от магии и магьосници - отговаряше си само.

- Да, но аз не съм лош магьосник, а добър - обясняваше то на своите животинки.

Те много го обичаха, но нали не можеха да говорят, нямаше как да му кажат, че наистина е добър магьосник.

Така си живееше Скорпиончето - като само се питаше и само си отговаряше. Да, но му беше скучно и самотно. От ден на ден то ставаше все по-тъжно. Дори най-смешната магия не го разсмиваше.

- Така повече не може - каза един ден Скорпиончето.

- Ще отида при човечетата и ще им кажа, че не съм лош и хайде да си поиграем, де!

Тръгна Скорпиончето, вървя през гъста гора, премина през едно Поточе, а след него подтичваха всичките му животни.

Излезе от гората и какво да види - сума ти човечета се бяха събрали и играеха на топка. Те тичаха и весело се смееха. Скорпиончето се зарадва, ухили се до уши - ето, намери си приятели.

- Приятели - викна то.

Човечетата се обърнаха и видяха Скорпиончето, след което се разпищяха и побягнаха.

- Олеле, Скорпиончето магьосник е дошло!

- Сега ще ни превърне в жаби и паяци!

- Вижте какво шипче има на опашката, ще ни ужили с него и край, умираме на място!

Така викаха човечетата и бягаха с всички сили. Скорпиончето стоеше, заобиколено от животинките си, сам-самичко. После се обърна и влезе в гората. През целия път плака, а животинките се чудеха как да го утешават.

Заживя си пак само Скорпиончето, но започна да въздиша все по-често и, тайничко от животинките - да си поплаква.

- Толкова ли съм страшен, че никой не иска дори да си поприказва с мен?

Седеше с часове и си разглеждаше опашката. На върха й наистина имаше остро шипче, то беше отровно. Сигурно затова човечетата се страхуваха толкова много. Скорпиончето намрази това шипче. Да, то му трябваше за някои магически рецепти, но много по-важно беше да имаш приятели, нали?

И Скорпиончето реши да махне това шипче. Да, но как? Опита се да го откъсне. Не можа, много болеше. Направи магия, за да изчезне. Но шипчето не изчезваше и това е.

- Какво да правя с отровното шипче? - тюхкаше се по цял ден Скорпиончето.

- Сетих се. Ще го забравя някъде, все едно, че не е мое.

Скорпиончето започна да се разхожда. Уж просто така, за удоволствие. Беше решило да отиде в някой гъст храсталак и да си забрави шипчето там. А после да се направи, че това не е неговото шипче.

Както се разхождаше, Скорпиончето чу мърморене. На едно пънче се беше облегнало Минаващото човече и пъшкаше.

- Ох, много ми е лошо!

- Какво ти е? - хукна към него Скорпиончето.

- Болен съм от грип - изхъхри Минаващото човече и чак сега видя, че над него се е навело Скорпиончето.

- Не ме пипай! - изпищя то. - Само да си посмял да ме ужилиш с отровното шипче и да ми направиш магия!

- Нищо лошо няма да ти направя. Искам само да ти помогна - увери го Скорпиончето.

То прегърна Минаващото човече и го занесе в колибата си. Там направи специална отвара - лекарство, в която капна малка капчица от отровното си шипче.

- Добре, че не те забравих в храстите - каза на шипчето си. - Иначе как щях да направя лекарството без теб?

Скорпиончето даде на Минаващото човече да пие от отварата и то оздравя!

- Всички човечета са болни от грип. Моля те, направи още лекарство, за да занеса и на другите - каза Минаващото човече.

Цяла нощ Скорпиончето вари лекарство, а на сутринта заспа, капнало от умора. Когато се събуди, видя, че около него са се събрали много човечета. Всички бяха оздравели и бяха дошли да му благодарят. Скорпиончето се разтича и приготви вкусен магьоснически компот. Получи се чудесно тържество, всички бяха много щастливи, а най-много - самото Скорпионче. Въпреки че човечетата все пак внимаваха да не са близо до отровното шипче.

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.11.2005, № 11 (72)