РИБИ
18 февруари - 19 март

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Рибките живееха на дъното на големия син Океан в една пещера. Преди да заживеят в нея, пещерата беше най-обикновена дупка в скалата, заградена от водорасли. Но Рибките много я харесаха - тя бе встрани от многолюдните рибешки сборища, далеч от подводни течения и изглеждаше толкова удобна.

- Това е съвършената пещера за две Рибки като нас - казаха си те.

След няколко седмици пещерата не приличаше вече на дупка в скалата, а на чуден замък! Рибките я украсиха с мидени черупки, с килимчета от водорасли и мебели от раковини. Имаха си дори грамофон! Рибките обичаха музиката, обичаха всичко красиво. И двете се занимаваха с изкуство. Едната Рибка съчиняваше стихове, а другата свиреше на флейта. Вижте.

Рибките си живееха сами, не ходеха често на гости и не обичаха да излизат. По цял ден едната свиреше на своята флейта, а другата съчиняваше поезия. Най-много вечер излизаха да погледат Слънцето, което преди да залезе, се къпеше в Океана.

- Ах, каква красота - пляскаше Рибката поет с перки.

- Какви цветове, какви багри - пригласяше й Рибката-музикант.

След това двете се прибираха в своята пещера и танцуваха под звуците на грамофона.

Докато веднъж Рибките не получиха покана по океанската поща. Поканата беше за пролетния океански концерт.

- Да участваме в концерта - развълнуваха се Рибките.

И те веднага започнаха да се подготвят.

- Аз ще изсвиря чудна мелодия! - извика Рибката-музикант.

- А аз ще кажа най-прекрасното си стихотворение - подскачаше от радост Рибката-поет.

Започнаха едни непрекъснати репетиции. Рибката-музикант свиреше мелодия след мелодия, но никоя не й се струваше достатъчно звучна, достатъчно прекрасна.

Рибката-поет пишеше ново стихотворение, но все не беше доволна и непрекъснато го преработваше.

Те искаха да направят света по-красив, човечетата по-добри с помощта на своето изкуство. Така, потънали в своите занимания, Рибките дори не излизаха, за да видят Слънцето как се къпе в морето.

Но един ден голям танкер, превозващ петрол, претърпя авария. Танкерът е кораб, който плува по океани и морета, за да разнесе товара си. А товарът обикновено е петрол, от него се прави бензинът, с който се движат колите. Когато петролът изтече в морето, става страшно. Той е отровен за всички човечета, които живеят там.

Докато Рибките преспокойно се занимаваха с изкуство, всички останали океански обитатели побягнаха надалеч, там, където няма петрол. Тези, които не успяха да заминат, се разболяха.

Една малка медуза се бе загубила и търсеше майка си, но все не я намираше. Беше много уплашена и не знаеше къде да отиде. Тогава тя видя пещерата на Рибките, от която долиташе чудна музика.

- Моля ви, Рибки, пуснете ме вътре - проплака малката медуза.

- Скрийте ме при вас, моля!

Рибките така и не бяха разбрали какво става навън.

- Махай се, пречиш ни да творим красота - извикаха те.

Медузата, разплакана, отплава, а Рибките продължиха репетицията си.

Дойде дългоочаквания ден на пролетния концерт. Рибките излязоха от пещерата си. А навън нямаше никой.

- Какво става тук? Къде са всички - заоглеждаха се двете.

- Нима никой няма да дойде, за да ни чуе? Защо никой не ни посреща, не ни приветства?

Те изплаваха на повърхността. За техен късмет петното от петрол вече беше изчистено.

Тогава видяха орехова черупка, която се носеше като лодка по вълните. В нея седяха Минаващото човече и малката медуза. Минаващото човече беше спасило медузата!

- Те не ме пуснаха в своята пещера и аз за малко не загинах! - посочи ги с пипалце медузата.

Минаващото човече много се ядоса на Рибките.

- Има по-важни неща от флейтата и стиховете - каза им то.

- Моля? - извикаха надуто Рибките.

- Нищо не е по-важно от флейтата и стиховете! Нищо не е по-важно от изкуството и красотата!

Така казаха и се върнаха в пещерата, където продължиха да свирят и съчиняват. А Минаващото човече и малката медуза се спогледаха и тъжно въздъхнаха. Те не успяха да обяснят на Рибките, че да спасиш едно същество е най-красивото нещо на света! Защото красотата не е само в изкуството - всяко същество носи красотата в себе си.

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.03.2005, № 3 (64)