Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

РАК
21 юни - 22 юли

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Имаше едно Раче, което по цял ден мечтаеше. За какво толкова може да мечтае едно Раче, ще попитате вие? Може би на вас, ама само на вас то ще каже:

- Искам да си имам собствена къщичка. Но не каква да е къщичка, а най-уютната къщичка в целия свят!

- Ето, вижте го как мечтае.

- Какво си зяпнало, Раче, работа нямаш ли си? - попита го Минаващото човече.

- Мечтая - въздъхна Рачето.

- И за какво, ако не е тайна?

- Тайна е - пак въздъхна Рачето.

- Аз знам едно нещо - имаш ли мечта, опитай да я превърнеш в действителност - каза мъдро Минаващото човече.

- А какво значи “да я превърнеш в действителност”? - учуди се Рачето.

- Означава да направиш всичко възможно, за да си сбъднеш мечтата!

Така каза човечето и си замина. А Рачето се замисли. Ами да, защо да не си сбъдне мечтата? Защо да не си направи само къща?

Но къде да я направи? Дали да не е на дърво, като гнездата на птичетата или хралупите на катеричките?

Ден след ден Рачето се катереше по дървото, носеше сламки, черупчици и пясъчни топченца. Най-сетне къщата беше готова и Рачето се нанесе в нея. Стоеше щастливо на прозореца и махаше оттам с щипка.

Докато един ден не задуха силен вятър, толкова силен, че разклати дървото и къщичката - прас! Падна. Рачето седна до останките от дома си и горчиво заплака. Плака, плака и като видя, че с плакане къщичката няма да се оправи, реши да си направи нова.

На дърво вече не му се строеше. Ще вземе да духне пак вятър и прас! Къщичката пак щеше да падне. Тогава Рачето реши да я построи някъде на закрито. Може би в дупчица, като буболечките?

Започна Рачето да копае дупчица. Копа сума ти време и стана чудесна, удобна дупчица. В нея Рачето нареди мебелите си и се настани.

Да, но който минеше оттам и видеше как Рачето се подава от дупчицата, започваше да се хили.

- Ха-ха-ха - смееха се всички.

- Рачето вече не е раче, а къртица.

Рачето ужасно се засегна. Как така къртица? И напусна дупката.

Ами сега? Къде да си построи къщичка? Реши да я построи на брега на морето. Там поне нямаше кой да му се смее. И гледката е прекрасна. Построи си къщичка от мокър пясък, тъкмо я обзаведе, пясъкът изсъхна и къщичката взе, че се срина.

- А, така повече не може - ядоса се Рачето.

- Това на нищо не прилича!

Толкова се ядоса, че се гмурна в морето. Нали знаете, че Рачетата могат да живеят и във водата, и на сушата? В морето беше много красиво, имаше зелени водорасли и малки, шарени рибки. Рачето реши, че е най-добре да живее тук, на спокойствие. Намери една подходяща водна пещера и започна да прави ремонт. Пещерата стана много красива и Рачето беше много щастливо в новия си дом.

Внезапно над пещерата падна голяма, черна сянка.

- Ало, Рачето! Веднага се измитай оттук! - каза сянката.

Рачето се подаде и видя един октопод, казваха му Калпазанко.

- Защо да се измитам от тук, Калпазанко, като това е моята къща? - извика Рачето.

- Вече не е твоята къща, а моята. Махай се, преди да съм те натупал! - изкрещя Калпазанко.

Рачето беше съвсем мъничко, а октоподът - голям и силен.

Нямаше как, Рачето събра малко багаж и напусна пещерата си. Калпазанко веднага се намърда вътре. На Рачето му се късаше сърцето от мъка.

- Не е честно - плачеше на брега то. - Защо не мога да си имам собствена къщичка? Защо ми се случват такива нещастия? Защо никъде няма място за мен?

- Ама това ли ти била мечтата? Да си построиш къщичка? - домъкна се отнякъде Минаващото човече.

- Да, но къде да я построя? - хлипаше Рачето.

Минаващото човече седна до него и се замисли. Седяха двамата и мислеха, но нищо не измисляха. От време на време Рачето казваше само:

- Хълцук! Хълцук!

Стъмни се, пристигна Нощта, а двамата още нищо не бяха измислили. На сутринта изгря Слънчицето, но какво от това? Рачето все още си нямаше собствена къщичка.

По пътеката с пухтене се изкачваше един охлюв.

- Добрутро! - каза той и отмина, пухтейки.

Минаващото човече подскочи.

- Измислих място за твоята къщичка - извика то и посочи охлюва.

- Да не мислиш, че ще иска да мъкне и моята къщичка? - Рачето много се съмняваше в това.

- Не, ще си я носиш сам, точно като Охлюва - крещеше Минаващото човече, като се отдалечаваше.

На Рачето много му хареса тази идея. Да си носи къщичката навсякъде със себе си - и в морето, и на сушата. Най-важното беше, че никой, ама никой не можеше да му я вземе или събори!

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2005, № 7 (68)