Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

ОВЕН
20 март - 19 април

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Ако попитате Овена, как изглежда Пролетта, ще ви каже:

- Топличко, с цветенца!

Ето го и него, седи до прозореца, пие билков чай и чака Пролетта или за по-кратко, топличкото с цветенцата. Да, но навън всичко е покрито с ей толкова дебел сняг и не се вижда нищо друго, освен бяло.

- Омръзна ми това бяло! - извика Овена. - Искам си топличкото с цветенцата!

- Има да чакаш - каза му Минаващото човече.

- Защо? Нали уж Пролетта трябва да дойде всеки момент? - попита Овена.

- Да, ама няма да дойде - каза Минаващото човече.

- Пролетта замина на екскурзия в Африка, по река Нил. И едва ли ще се върне скоро.

- Какво! - ядоса се Овена.

- Това не може да бъде, бе-е-е!

- Може и още как - каза доволно Минаващото човече, макар и на него да му липсваше Пролетта.

- Тогава ще отида да я доведа! - скочи Овена, много решителен беше, брей!

- Но това е много, много опасно! Африка е далеч, ще се изгубиш в гъстите гори, ще паднеш от високите планини, или ще се удавиш в морето. А може и нещо да те изяде - мърмореше Минаващото човече.

- Не се плаша от опасностите! Отивам да доведа Пролетта! - каза Овена и наистина тръгна.

Вижте го как заминава, а Минаващото човече го гледа и си казва:

- Този Овен май полудя!

Вървеше Овена, вървеше, премина през гъсти, страшни и тъмни гори, в които се криеха големи животни и няколко по-малки призраци. Но той не се изплаши, вървеше, размахвайки острите си рогца. Животните и призраците решиха, че ще е по-добре да стоят настрана. И бяха прави.

После Овена изкачи високи, стръмни планини, копитцата му се пързаляха и на няколко пъти едва не падна в бездънни пропасти!

Стигна до голямото море. Преплува морето, макар че му беше трудно - вълната му се накваси от водата и натежа.

Прекоси огромна, безводна пустиня, в която имаше само пясък и отровни змии. Но Овена продължаваше да върви.

Най-накрая стигна до река Нил. Тя беше много голяма, тази река Нил.

- Ехе, Пролет, къде си? - развика се Овена.

- Кой смущава царствения ми сън? - изрева зъбат глас.

- Аз, Овена!

- Ти нямаш ли си друга работа, освен тази да прекъсваш сънища?

- Аз не прекъсвам сънища, аз викам Пролетта, бе-е-е-е! - отвърна Овена на тайнствения зъбат глас.

- Я не ми викай “бе”! Отивай да викаш на друго място! - заповяда гласът.

- Не мога, Пролетта трябва да е тук някъде.

- Ти си бил много нахален! - ядоса се гласът.

- Не съм нахален, а упорит, бе-е-е-е - гордо каза Овена.

- Упорит, а? - засмя се зловещо гласът.

- Добре, тогава. Пролетта е на другия бряг. За да стигнеш до там, трябва да преплуваш реката.

- Ами добре - каза Овена, без да се замисли.

- Добре, я. Но за мен! Защото щом скочиш в реката, ще те схрускам като бонбон - изрева зъбатият глас и от водата се показа главата на кой мислите? На самия Цар Крокодил - зъбат, страшен и много гладен. Ето го.

Но безстрашният Овен скочи право срещу него и го бодна с рогцата си по дупето. Цар Крокодил избяга, като плачеше с големи крокодилски сълзи. Сега е цар на една малка рекичка, край която не се навъртат овни.

Овенът преплува реката и щом стъпи на другия бряг, видя Пролетта, която правеше слънчеви бани. Тя съвсем беше забравила, че трябва да се връща. Но няма как, ваканциите свършват рано или късно, май по-често рано, отколкото късно и Пролетта се върна заедно с Овена.

Когато я видя, Зимата много се зарадва, защото и тя имаше нужда от почивка. Прибра си ветровете, ледените шушулки, дебелия сняг и замина.

Слънчицето изгря, дърветата се покриха със зелени листа, тревичката порасна, а цветята цъфнаха.

Ето това обичам най-много - топличко с цветенца! - изблея доволно Овена.

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.03.2005, № 3 (64)