Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

КОЗИРОГ
22 декември - 19 януари

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Кой не познава Козлето? То катери стръмни планини, ама от най-високите, не някакви си обикновени хълмчета. Козлето най-обича да се качи високо, високо, там, където друго човече не е стъпвало.

- Но най-хубаво е не да стигнеш там, горе - казваше Козлето. - Най-хубаво е самото катерене!

И така, Козлето се катереше и всички му се чудеха как така успява само с четири копитца и две рогца да се качи толкова високо. Но най-много му се чудеха на смелостта.

- Ау, колко е смело това Козле - казваха всички човечета.

И, разбира се, тайно си мечтаеха да са толкова смели или поне наполовина.

- Вижте го колко е смело това Козле, как се катери само по острите ръбове на скалите!

Но никой, ама съвсем никой не подозираше голямата тайна на Козлето. Ето, сега ще я разберете.

Денем, вярно е, то изкачваше непристъпните планини. Но щом Слънцето тръгнеше да си ляга, Козлето бързаше да се прибере вкъщи.

- Ами да, всеки има нужда от почивка и от сън, особено малките човечета. Дори Козлето.

То се прибираше вкъщи капнало от умора и си лягаше. Навън пристигаше Нощта и всичко потъваше в тъмнина. Ето, че дойде време да научите тайната на Козлето. То, горкото, не можеше да заспи. Защо не можеше ли? Ами защото (ама на никого да не казвате) го беше страх от Тъмното.

Нощем на него му се привиждаха какви ли не чудовища. И всички тези чудовище сякаш искаха само едно - да си хапнат прясно козе месце за вечеря. Козлето сякаш чуваше страшните им, скрибуцащи гласове.

- Мнъм, мнъм, я какво се е свряло под юрганчето?

- Да не би да е едно малко, хрупкаво козле?

- Ох, както съм чудовищно гладен, добре ще ми дойде прясно месце!

Ето го как се гуши Козлето под одеялото и си умира от страх! Още по-страшно ставаше, когато на Козлето му се струваше, че всички тези чудовища не само приказват, ами се и приближават към него, протегнали космати, ноктести лапи. Бър-р-р!

Козлето започваше да трепери от ужас. Кажете, може ли нормално да се спи, когато наоколо се разхождат чудовища, било то и измислени? Не може.

А на Козлето ужасно му се спеше. Успяваше да задреме чак на сутринта, когато Слънцето отново се показваше. Да, ама всички знаят, че най-хубаво се спи през нощта. Козлето съвсем не си беше отпочинало на сутринта. Как да катери планините, ами ако задреме и се подхлъзне?

Козлето дълго мисли - как да се пребори с Тъмното, а? И накрая измисли. Само светлината можеше да го пропъди. Да, ама през нощта Слънцето спи. Кой остава тогава? Луната.

- Луната свети съвсем слабо - каза Минаващото човече, - защото е много нависоко.

- Откъде пък изникна това Минаващо човече? Тогава аз ще я накарам да слезе! - ядоса се Козлето.

- Как? - попита Минаващото човече, но така и не остана да разбере.

А Козлето само изчака Луната да изгрее на небето и скочи. Скок! Почти я стигна. После пак - скок! Ей, много нависоко се беше закачила тази Луна!

Но Козлето не се отказваше. Скачаше, скачаше, скачаше, докато накрая я стигна. Даже я бодна с рогца!

- Ей, кой ме гъделичка? - ядоса се Луната.

- Аз, Козлето!

- Внимавай, ще ме събориш на земята, глупаво човече - ядоса се Луната.

- Ами аз това искам! Много ме е страх от Тъмното, не мога да заспя и затова ми трябваш долу, за да ми светиш! Трябва ми силна светлина!

Луната зяпна от изумление. Какво нахално човече!

- Ами ти помисли ли, че ако сляза долу, ще светя само на теб? А другите човечета? На тях кой ще свети?

Вярно! Ами другите човечета? Да, слаба беше лунната светлина, но без нея Тъмното щеше да бъде съвсем Тъмно! Козлето много се засрами. Беше мислило само за себе си.

То се прибра вкъщи и си легна. Трябваше да измисли нещо друго. Но какво? Докато мислеше, забеляза, че чудовищата ги нямаше. Я, и от Тъмното вече не се боеше. Как беше станало това, чудеше се Козлето.

- Защото никой, който е толкова смел, че е успял да скочи чак до небето, не може да се страхува от някакви си измислени чудовища! - усмихна се Луната така, както се усмихваше на всички от небето.

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.01.2005, № 1 (62)