Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЖИГО ОТИВА НА МАРС

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Една нощ Джиго не можа да заспи, защото беше ял много шоколад преди лягане. Няма да се заяждам за това, че беше пил и много кола, а всеки знае, че колата и шоколадът пъдят съня. Въртеше се Джиго, оправяше си възглавницата и все не можеше да заспи. Защото не знаеше магията за сън.

МАГИЯ ЗА СЪН

Абра-кадабра! Проветрете си стаята. Изпийте чаша топло млекце с една лъжичка мед. Добре се завийте. Фокус-мокус! А сега затворете очи и си представете, че плувате в морето. Водата е топличка и вие си лежите по гръб. Вълните ви носят насам-натам и ви люлеят - люш-люш. Люш-люш-люш...

- Хей, Юлке, не заспивай! Кой ще разкаже приказката? - извика Джиго.

Какво, къде? Ох, извинете, магията за сън е виновна! Все пак видяхте, че действа. Жалко, че Джиго не я знаеше и вместо да заспи, ококори ей-такива очи зад очилата и зяпна небето.

А небето през нощта е много интересно, на него има сума ти звездички и голяма жълта Луна. На Джиго му се стори, че и Луната има очила! Или Луната също беше голяма умница, или на Небесния чистач му се беше свършил препарата за петна. Но това няма как да разберем, още повече че на небето една от звездите се размърда! И не само мърдаше тази звезда, ами и летеше! Приближаваше и ставаше все по-голяма! Хоп! Взе, че кацна точно пред дървото на Джиго. На него пък съвсем му се отспа.

Отпред, на поляната, беше кацнала една летяща... Кой каза чиния? Не, не беше летяща чиния, а летяща чаша. Цялата обсипана в мигащи светлинки като дискотека. Щом кацна, от нея се изсипаха много зелени човечета.

- Никой не лети вече с чинии. Много са неудобни. Можеш да изпаднеш от тях в Космоса и кой тогава ще те прибира? Чашите са друго нещо, те са по-дълбоки! - каза едно от човечетата.

- Аха. Това значи е летяща чаша. А вие какви сте, извънземни ли? - побутна с пръстче очилата си Джиго.

- Хе, хе, както се бяхме засили, за малко да станем вътреземни!

Така викаха човечетата, хилеха се, подскачаха наоколо и се кълчеха.

- Ние търсим Джиго! - крещяха те.

Сега вече Джиго съвсем се слиса.

- Аз съм Джиго - каза той на човечетата.

- Ура! Това смешно човече с четири очички е Джиго!

Ама, че глупчовци бяха тези извънземни. Мислеха си, че очилата на Джиго са втори чифт очи.

- За какво ви трябвам? - попита ги той.

Човечетата така се развикаха и разскачаха, че нищичко не им се разбираше. Накрая това, което беше проговорило първо, успя да ги надвика.

- Джиго, имаме голям проблем!

- Направо проблемище! - завикаха и човечетата.

- Ние сме човечета от планетата Марс. Знаеш ли коя е тя?

Я го вижте това човече! Разбира се, че Джиго познаваше планетите от Слънчевата система. Тя се казва така, тази система, защото в нея е слънчево и топло, нали там живее Слънцето. А около него в строг ред се въртят седем планети. Планетата Марс е точно до нашата планета, която всеки знае, че се казва Земя.

- Разбира се, че знам коя е планетата Марс - важно каза Джиго.

- Тогава знаеш каква скука е там! - зарадваха се човечетата.

Джиго не знаеше. И познайте какво стана тогава? Човечетата го грабнаха, качиха го в летящата чиния и отлетяха - право на Марс!

- Виж, Джиго. Какво му е интересното на това място? Пълна скука, само камънаци. Затова обикаляме Космоса. Ама и там е скучно - черно небе със звездички. Ние обичаме купоните и забавленията, а не камъни и звездички!

Замисли се Джиго. Добре, че бяха очилата. Добре, че наблизо беше паркирана светещата летяща чаша - като дискотека.

- Защо не си направите летяща дискотека? - попита той, а луничките му доволно подскачаха.

Човечетата зяпнаха Джиго.

- Ура! Ще си направим космодискотека! - завикаха те.

Те се метнаха в чашата и добре, че Джиго успя да влезе навреме, че току-виж останал при камънаците на Марс.

Човечетата оставиха Джиго на Земята и отлетяха в Космоса, където надуха техномузика и бясно затанцуваха. А летящата чиния се въртеше и светеше, светеше и въртеше...

- Олеле, какво е това? Май е време да се връщам на Земята - потърка очите си един космонавт, когато покрай него премина обсипана със светлини чаша, в която бясно се кълчеха зелени човечета.

А Джиго доволен си легна и си запя една приспивна песничка, която върши по-добра работа от всички магии. Нани-нани-нани...

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.12.2004, № 12 (61)

Други публикации:
Юлия Спиридонова. Приключения с Джиго. София: Фют, 2003.