Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПРИКАЗКИ ЗА ЗОДИИТЕ
Със специалното участие на минаващото човече

ДЕВА
23 август - 22 септември

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Всяка сутрин Девичката се събуждаше и виждаше едно и също нещо. За съжаление то не беше никак хубаво. Девичката виждаше собствената си къщичка. А тя винаги беше ужасно разхвърляна!

- Ау, каква мръсотия се е събрала! - учудваше се всяка сутрин тя.

- Как не съм забелязала досега?

Девичката наистина много обичаше реда и чистотата. Странно, как не бе забелязала досега тази разхвърлия. Виждали ли сте по-мръсна къщичка?

Девичката се скриваше под одеялото и затваряше очи.

- Сигурно сънувам. Когато наистина се събудя, ще видя, че моята къщичка е чиста и подредена.

Девичката броеше до три и отваряше очи. Къщичката си беше същата - най-разхвърляната в света.

- А, не! - започваше да се ядосва Девичката.

- Това не може да е истина. Сигурно още сънувам.

Тя пак се скриваше под одеялото. Понякога заспиваше, а понякога не. Но когато поглеждаше отново навън, виждаше все едно и също. Разхвърляна къщичка.

А Слънчицето започваше да напича, наближаваше обяд и крайно време беше Девичката да спре да се излежава. И тя ставаше, горкичката, като си мърмореше. Ето така.

- Добре, де, добре! - ядоса се много Девичката един ден. - Ще трябва да почистя, разбрах!

И тя започна да търси метлата. Но в тази разхвърлия лесно ли се намира метла? Та тя е съвсем мъничка, тази метла, а боклукът е толкова много. Най-накрая Девичката намери метлата и започна да мете.

- Как може да ми се случи такова нещо? И то на мен, най-голямата чистофайница на света - мърмореше си Девичката.

Точно тогава навън се чу силен шум. Тя хвърли метлата и изскочи пред къщичката. Там някакви човечета викаха.

- Какво става, къде отивате, за какво говорите? - хукна любопитната Девичка след тях, захвърлила метлата. - Чакайте - викаше тя. - Кажете и на мен!

Но човечетата вече бяха много далеч, не я чуха и продължиха да си вървят по пътя. Девичката ги гони, вика, но така и не можа да ги настигне.

- Тюх, да му се не види! - ядоса се тя. - Изтървах новината. Нещо става, а пък аз не знам какво!

Какво да се прави, върна се обратно в къщичката. Там я чакаше метлата. Девичката я гледа, гледа и много се чудеше - дали да мете или по-добре да остави метенето за утре, пък сега да избърше праха? Но да се бърше прах, преди да се мете, е празна работа. Метлата също вдига прахоляк и пак всичко ще се напраши.

- Няма как, налага се да мета - каза тъжно Девичката.

Тъкмо хвана метлата и навън пак се разшумя. Девичката изхвърча като ракета. Ето така. Край къщата минаха някакви други човечета, които също много бързаха. Девичката успя да чуе само две неща - Минаващото човече и гората.

- Аха! Значи, това било. Ами че това е страхотна новина, трябва да я разкажа на всички - изкрещя Девичката.

Ами къщичката? Къщичката щеше да почака. Има много по-важни неща от една разхвърляна къщичка.

И като се разтича тази Девичка, всичко живо обиколи.

- Знаеш ли, че Минаващото човече вчера се е загубило в гората? Викало, викало, а никой не му отговарял. На сутринта го намерили - много изплашено и пресипнало.

Така каза Девичката на всички и освен това даде съвети за какво ли не - например, как да си изчистят къщичките, защото тя, моля ви се, много обичала чистотата. Тича Девичката, тича наоколо, шушука и върти очи. Вижте как.

Вечерта Девичката се прибра изморена. Къщичката я чакаше, все така разхвърляна и мръсна.

- Ау! Съвсем забравих, че трябва да почиствам - извика Девичката.

- Ехей! Девичке - повика я Минаващото човече. - Не можах да мина по-рано. Исках да те поканя на излет в гората.

Така каза Минаващото човече и си замина. А Девичката остана да гледа след него с отворена уста.

- Значи, не се е загубило в гората това човече, а прави излет там! Съвсем се обърках! Цял ден съм тичала напразно!

Ядоса се Девичката и легна да спи. Утре я чакаше тежка работа. Трябваше да обиколи пак всички и да им каже за излета. А къщичката? Къщичката щеше да почака, няма крака да избяга, нали?

Девичката заспа, а Луната надникна през прозорчето и като видя каква е разхвърлия, се скри зад облаците.

 

 

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.09.2005, № 9 (70)