БЛИЗНАЦИ
21 май - 20 юни

Юлия Спиридонова-Юлка

web

Всички познават Близнаците, те са толкова интересни, забавни, винаги знаят много весели истории. Ходят честичко на гости, обичат около тях да има много човечета. Ето ги, вижте какви са веселяци!

Да, но все пак идва момент, в който са си само двамата. Тогава Близнаците започват да спорят за най-обикновени, глупави неща. Например, веднъж едното Близначе каза:

- Ах, колко е синьо небето!

- Глупости - веднага отвърна другото.

- Ти си синьо! Не виждаш ли, че е шарено?

- Ти май имаш нужда от очила - викна първото Близначе.

- Къде си виждал шарено небе?

- Ами когато слънцето залязва, тогава не е ли шарено? - започна да се заяжда второто.

- Ама сега е обяд! - крещи първото.

- Шарено е!

- Синьо е!

- Шарено!

- Синьо!

Ето как се карат.

Тогава на небето доплува малко бяло облаче и второто Близначе изкрещя:

- Ето, казах ли ти? Шарено е!

- Синьо е, синьо е, синьо е пък - вика първото и става почти като припев на песничка.

- Да, ама не е. На синьото има бяло облаче - хили се второто. - Синьо и бяло прави шарено.

Такива ми ти работи. Спореха двамата, спореха, а когато бяха с други човечета, не можеш да ги познаеш - весели, усмихнати, разказват шеги, закачат се.

Един ден двамата се прибираха от гости. Вървяха по една пътечка, която криволичеше през гората. Беше красиво, дърветата бяха покрити със зелени листенца, имаше много цветя, които ухаеха, и птички, които пееха. Разбира се, обратното е невъзможно - цветята да пеят песни, пък птичките да ухаят.

Та, както си вървяха двете Близначета, изведнъж на пътечката видяха:

- Шарено червейче - извика едното Близначе.

- Шарено червейче друг път. Това е връвчица - каза второто.

Преди да започнат да се карат, вижте сами - червейче ли е това, или връвчица?

- Ти си глупчо! - извика първото Близначе. - Това е малко, смешно, шарено червейче.

- Като ти казвам, че е връвчица, значи е връвчица! - изкрещя много ядосано второто.

- Така значи, а?

- Точно така!

- Червейче!

- Връвчица!

Двете Близначета крещяха с цяло гърло, птичките се уплашиха и спряха да пеят. Цветята също се стреснаха, свиха листенцата си и вече не ухаеха. Но Близначетата въобще не обръщаха внимание на всичко това.

Караха се, крещяха толкова силно, че на дърветата започнаха да им окапват листата.

- Червейче - крещеше едното.

- Връвчица - пищеше другото.

- Гущерче!

- Стоп! Това пък какво беше?

- Ти ли каза гущерче? - попита едното Близначе.

- Не, ти каза гущерче - отвърна другото.

- Ти беше!

- Не, ти беше!

- Стига - излезе от храстите Минаващото човече. След него вървеше едно най-обикновено гущерче. - Ето ги.

- От един час цялата гора ви слуша как се карате за опашката на това гущерче - каза Минаващото човече.

- Опашка на гущерче? - изненадаха се Близначетата.

Точно така. Това, което преди малко лежеше на пътечката, не е било нито връвчица, нито червейче, ами опашка и то закачена за едно гущерче. Ако Близначетата я бяха дръпнали, щяха да разберат каква е работата.

- Всички човечета си мислят, че вие сте най-добрите, най-забавните, най-веселите - мърмореше Минаващото човече.

- А какво се оказа? Че сте едни големи свадливци.

Близначетата се засрамиха ужасно и целите почервеняха.

Стана им мъчно, дори се разплакаха.

- Стига, стига - каза Минаващото човече.

- Обещайте, че така повече няма да правите.

Близначетата тържествено обещаха, избърсаха си нослетата и тръгнаха към къщи.

Минаващото човече си тръгна по пътя, подсвирквайки си, но някакви крясъци го стреснаха.

- Това цвете не мирише!

- Мирише!

- Не мирише, ти казвам!

- Какво да се прави, Близнаците са си Близнаци - каза гущерчето на Минаващото човече.

© Юлия Спиридонова-Юлка
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.05.2005, № 5 (66)