ЗВУКЪТ НА ОТМИНАВАЩОТО ВРЕМЕ

Скрит зад своето лице, аз гледам
как се рутят камъни
от крепостните ми стени,
прорасли с бурен и къпини,
впили корен в хоросана,
замесен със възторг и кръв.

Нищото прелита като сова
от прозорец на прозорец,
зейнали на моята глава
а от небето времето вали
и в него избуява и угасва
триумф на разни имена.

Един момент е седнал отегчено,
подпрял брада на длани
и се взира неопределено,
а истината търси в моите очи
кураж да стана и да тръгна,
дори опипом, но да тръгна.