РЕКВИЕМ

Когато полетим на бели ангелски криле
към свят, за който сме мечтали на земята,
ще видим от високо сгърчената суета
и ще вдъхнеме за първи път от свободата,
когато тежките вериги на сърцето
се върнат в нищото и станат прах отново.

Но тъгата на оставащите ще окъпе
лицата им, неузнаваеми от страсти,
и очите им, избистрени от сълзи,
ще прогледнат - зад материята даже...
А времето неумолимо - лъх ще бъде,
долетял от някой процеп между облаците.