БЕГАЧЪТ

Животът ми е спринт,
на чийто финал
вместо лентата победна,
са поставени
трупчета за старт,
над които се привеждам,
свит като пружина,
в очакване
на следващия изстрел,
оповестяващ новата дистанция.
Разстояние след разстояние,
преодолявам всеки ден
по елиптична писта.
А от трибуните - мълчание -
напрягам мускулите още,
без да зная
дали съм пръв
или последен.
Има ли значение,
след като в движение
преодолявам ден след ден?