ЗЕВСОВ ДУХ

"... за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда"

Е. Дикинсън

Огън-треска кръвта му терзае -
неспокойна и хищна от глад.
И бучи като скрупул потаен
във гласа му - стремително млад.

Извисява се в голи предели
към далечния - в стон - хоризонт.
Нажежени до бяло къдели
пренасищат пламтящия фон.

И сокол по чукаците каца -
посивен от гранитни скали.
Млад стрелец - безпогрешно вторачен -
хвърля искри, безумства, стрели.

Зевсов бич в миг небето разсича -
лумва огън - от буря развят.
Канари исполински се свличат
от небето в прадревния ад.

И сред писъци, стонове, врява -
непотърсил спасителен хлад -
Зевсов дух като гръм подарява
своя хищен, безмилостен глад.