Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИЗ "СЪЦВЕТИЯ"

Христо Трендафилов

web

Пред Матиаш темплом в Буда

Готически дантели
ваят бял сталактит
в пещерата на нощта.

29.12.2006, 21 ч.

 

Дунав нощем, видян от моста "Петьофи"

Хиляди запалени свещи
в подводен храм, чийто витражи
мигат в плаващите блокове лед.

31.12.2006 г.

 

В един калвинистки храм на Пеща

От органа с трясък
се къртят
повелите на Яхве.

 

Бездънно езеро (Feneketlen to)

Лумнаха светлините на "Св. Имре"
от глъбините на Бездънното езеро
плисва лунен барок.

 

Влага над Буда

На ухото жълто на фенера
дъждът окачва
обеца от златни капки.

23.01.2007

 

Ресторант “Хемингуей" на брега на Бездънното езеро

Лунни акули
ръфат силуета
на крайбрежния старец.

03.02.2007, 18 ч., Буда

 

Ресторант "Хемингуей" на брега на Бездънното езеро

Възкресение Христово, пролет.

И перките на акулите се раззелениха.

23.03.2008, 12 ч., Буда

 

В Лудвиг музеум

Будапеща. Композиция на режисьора драматург Петер Форгач (род. 1950 г.). Препариран шопар, вперил поглед във видео, където се върти документален филм - клането на свиня, раздробяването й на части и консумация на порция кебап в леглото. Удобствата се допълваха от два старинни стола за тези, които искаха да изгледат сюжета до края.

Изцъклените очи на прасето гледаха някак встрани, към зрителите, чиято реакция, естествено, му бе по-интересна, отколкото перспективата от екрана.

На столовете не седна никой.

Неусетно се бяха покрили със свинска мас.

01.2006

 

Из Пеща

През 1990 г. бях писал в "Литературен форум" за числото три като свещено число на тоталитаризма. Затова не се учудих, когато на улица "Ваци" видях да се продава скъпа тийнейджърска фланелка с лика на Маркс, Енгелс и Ленин и надпис "Three tenors".

Гастролите на великите тенори струват винаги много.

12.12.2006

 

Двете витрини

В началото на главната улица има колбасарски магазин. Витрината му е заета изцяло от цветя, а в дълбочина шава като бяло лале бонето на продавача.

В съседство е разположена витрината на цветарски магазин. Пред нея обемна цветарка дъвче респектиращ сандвич на фона на разноцветни суджуци.

 

* * *

Блаженият Йероним заминава за Йерусалим, където в продължение на 18 години усъвършенства еврейски език. След това превежда Библията на латински - прочутата Вулгата.

Че е бил в дългосрочна творческа командировка, е ясно.

Но как само се е отчел.

 

* * *

Изложба на китайски гоблени в Националния исторически музей.

Нашити са с изящна огледалност.

А в разпадащите се на безброй капчици светлина фигури на езера, хълмове, къщи и хора просветват пейзажи на импресионисти.

03.12.2005, Пеща

 

* * *

Пак съм в Унгарската национална галерия в Будайската крепост и пак съм поразен от баталните сцени. Напразно дирих изображения на непосилния селски труд, каквито има много в нашата Национална галерия. Единствената картина с подобно съдържание представяше две селянки, които копаят на нивата, а до тях на синура лежи бебе.

Ала названието й беше "Пролет".

28.12.2005

 

По стъпките на Йозеф К.

19.12.1994, Москва. В забележките, които ми направиха рецензентите на защитата на докторската дисертация в МГУ "Ломоносов", се казваше, че изписвам на някои места името на Йоан Екзарх съкратено: Й. Екзарх. Пестенето на време и място не може да бъде оправдание, когато става дума за заслужили духовни автори. В подкрепа на казаното бе даден пример с една, иначе нелоша книга на петербургски философ, в чийто азбучен показалец на личните имена фигурирал и Христос, И.

Оттогава сурово се карам с всички, които пишат по този начин името на църковни писатели. А особено ме смущават тези формуляри, заявления и прочие, в които името на Шуменския университет се изписва "К. Преславски".

 

* * *

Цялата тайнствена порочност на езика е въплътена в една гатанка от Сборника на Братя Миладинови:

Цървен пърч в пещера лежит.

 

* * *

Пеща. Възложих на една студентка българистка да разгледа как са преведени турските думи и изрази в унгарския превод на "Бай Ганю".

След две седмици ги обсъдихме, ала започнали с рушвет, не успяхме да стигнем и до келепир.

12.2006

 

* * *

Едва ли има по-нагледна илюстрация на тезата на Константин Гълъбов за българина като "човек на кавала, на Рибния буквар и на Балкана" от Захарий Стоянов. В Добруджа той е човек на кавала, в Русе - на "Рибния буквар", през 1876-та - на Балкана.

След Освобождението свири първа цигулка, пише национална Библия и превръща Народното събрание в хайдушка поляна.

 

Двама на люлката

Автогара "Неплигет" в Пеща. 12 ч., полунощ. Чакам автобуса от София навън съвсем сам, сградата е отдавна затворена. Отнякъде се появи човек с вид на клошар и почерняло пластмасово шише с наливно бяло вино. Бил трансилвански унгарец, живеещ в Румъния. Като разбра, че съм българин, спарушеното му лице просия, и той припя весело:

- Булгарuя еш Романuя - Еурoпа Унuя!

Едва не подех в отговор на самотния майстерзингер: Де-бре-де!

Езиковата бариера ни даваше прекрасната възможност да се радваме принципно, без да навлизаме в детайли. А и автобусът имаше малко закъснение.

19.12.2006

 

* * *

Пеща. Четем и коментираме "По жицата" на Йовков със студенти . Когато стигнахме до думите на Моканина: "- Ще я видите, чедо, ще я видите... Аз я видях, ще я видите и вие...", усещам как очите на Вероника се премрежват, а Каталин изтрива сълзите си.

Понесоха ме в детството - преди половин век. В самотния железопътен кантон вечер често гаснеше тока и в стаичката мигаше като малък маяк газената лампа. Тогава баща ми вземаше разказите на Елин Пелин и започваше да чете изразително, с все по-тъжен глас. Когато стигаше до умиращата Сивушка, аз крещях, задавен от сълзи:

- Стига, стига, стига!

Но баща ми неумолимо изчиташе разказа до края. Майка ми се мъчеше да ме успокои, докато се свличах обезсилен върху браздата на сънищата.

04.2006

 

* * *

Тази зима бе дълга и мразовита. Всяка заран сливата под прозореца осъмваше обсипана със сняг.

Дори когато една априлска утрин тя разцъфна, клонките й махаха като многорък снежен човек.

2006, Буда

 

* * *

Я список кораблей прочел
до середины.

Манделштам, Бессоница. Гомер. Тугие паруса...

Солунската легенда е една от най-кратките творби на старобългарската литература, не повече от десетина изречения. Затова години наред недоумявах, когато на изпита студентите се оправдаваха, че са я чели само до половината. Или - до средата.

Реших да проуча явлението. И наистина към средата на Легендата солунският архиепископ Йоан казва насмешливо на Кирил, чиято повеля свише е да намери българите и да ги покръсти:

- О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.

 

Немили-недраги

Чужденец навсякъде - и в чужбина, и в Родината - болезнена тема, в която принос имат неколцина именити българи.

Не е ли обща особеност на вечно угнетения славянски род?

Един друг чужденец - Адам Мицкевич, пише за Париж в края на "Пан Тадеуш":

"Там бяхме чужденци, и тука пак сме чужди" (според превода на прекаралия не малко време в чужбина Вазов).

 

* * *

Разказвайки за популярността на Осиан, Иван Шишманов пише: "Както едно време Александър Велики бе накарал да му направят особено ковчеже за Илиадата, за да може да я има при себе си, тъй Наполеон носел със себе си във всички походи в една малка ракличка "Фингал" и "Темора". Осиан го придружавал дори в нещастието му на остров "Св. Елена".

Какъв ли ръкопис е носел със себе си цар Симеон Велики в походната си библиотека? Дали на път към Константинопол не се е зачитал в Александрията, византийския роман за Александър Македонски? А пред неговите стени не си ли е припомнял превземането на Йерусалим и разрушаването на Соломоновия храм в История на Юдейската война на Йосиф Флавий?

Тези творби са преведени в Преслав именно по негова повеля.

 

Традиция и индивидуален талант

Шумен, 1993. С майстор Метин, който много спокойно и твърде табиетлийски ремонтира апартамента ни, водим често разговори по обществено значими въпроси. Днес темата е мястото на жената в социума. Метин отхвърли общоприетата теза, че мюсюлманката е в подчинено положение спрямо съпруга си. И разказа следния случай.

В едно турско село ходжата събрал всички мъже и ги призовал:

- Тези, които се страхуват от жените си, да станат прави!

Станали всички, с изключение на един.

- Ти не се ли страхуваш от жена си? - запитал го ходжата.

А отговорът бил:

- Като чух въпроса, нозете ми се подкосиха и нямах сили да се вдигна.

 

* * *

Това, което един поет казва за друг,
можеш да го кажеш и без да си поет.

Станислав Йежи Лец, Невчесани мисли

Понякога и това, което твърдят учени, можеш да го изречеш, без да си такъв. През 1997 г. месеци наред ми звъня жител на делиорманско село, за да ми опишел подробно откритието си за смисъла на глаголицата: тя представлявала закодирано свещено послание до Космоса.

 

Залезът на Дочоолу

Предложих на госта си Зигфрид Дочев да отидем на опера.

- Чуден човек си ти - сопна се обидено той. - Аз да не съм Бай Ганю?

2007, Будапеща

 

Възпитателен роман

На две умения не успях да се науча през тийнейджърските години: да свиря с уста и да плюя надалече. Сигурно щях да ги усвоя, но пропаднах на кандидат-студентския изпит по журналистика и ме приеха в казармата.

А там най-вече се псуваше.

 

Key words

Започна да чете лекции в далечен южнобългарски град.

Отначало нагъваше банички.

После мина на кучешки салам.

Третата година - на шкембе-чорба.

Мисълта за професура го осени с първата порция имам баялдъ.

 

Верификацията на капрала

Юни, 1973. На път за танкодрума един охранен ефрейтор от Кукерландия ни разясни, че попмузиката е измислена от някакъв поп.

Новобранците мълчаха, а старите не го слушаха.

Колко ли гледища са се наложили по този начин? И колко ли ефрейтори?

 

* * *

Сънувах, че Барон Мюнхаузен съди двама наши археолози за плагиатство.

 

 

© Христо Трендафилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2010, № 10 (131)