Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО: ЖАНР-ПРЕЦЕДЕНТ И ФУНКЦИОНАЛНА МНОЖЕСТВЕНОСТ

Христо Трендафилов

web

Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил Философ, едно от първите оригинални произведения на старобългарски език, продължава да излъчва дискусионни въпроси към славистите и днес, цели 145 години след своето откриване и публикуване.1 В три от запазените четири преписа творбата предхожда славянско четвероевангелие, произхождащо от манастир. Що се отнася до времето на написването му, то с основание се приема, че произведението е създадено малко по-късно от първия превод на Изборно Евангелие, осъществен с изобретената от Кирил глаголица, т.е. написано е по повод на пълния превод на славянското четвероевангелие.2 Прогласът е предхождал новопреведеното Евангелие, така както Кириловото разсъждение върху изкуството на библейския превод (запазено частично в т.нар. Македонски кирилски лист)3 вероятно е предшествало първоначалния превод на Изборното Евангелие.

Значително повече проблеми е създавало на славистите авторството на творбата. Можем да приемем обаче, че те са останали вече в миналото. След превъзходните студии на Р. Якобсон4 и В. Топоров5 (а преди тях и на българския учен Ем. Георгиев6) Прогласът все по-категорично се отнася към книжовното дело на Константин-Кирил, а не на неговия по-млад съвременник и едноименник Константин Преславски. (Междувпрочем, за подобна атрибуция говори още заглавието на творбата - например в най-стария, сръбски Хилендарски препис от ХІІІ-ти век надсловът е "Блаженаго оучителя нашего Константина философа слово").7 Съществено в методологическо отношение е да се отбележи, че проблемът за атрибуцията в работите на Якобсон и Топоров е решен имплицитно, със средствата на поетиката; в тях ще видим проникновен анализ на ключови концепти като "слово", "славяни", "книги", на съвършената подредба на граматически категории, на изтънчената игра на парономазии. Изцяло дискриминирана при уточняване на авторството от представителите на Ягичевата славистика (ориентирана викториански - позитивистично), поетиката показа - спрямо Прогласа - че може да бъде повече от надежден инструмент и помощник на традиционните (историко-текстологически) атрибутивни операции. Всъщност изключителното поетическо майсторство на Кирил е доловено още от неговите ученици и последователи, които възхваляват поетическото дарование на славянския просветител в Службата за Кирил (поместена в Новгородски служебен миней от ХІ в., но написана в края на ІХ - началото на Х в.): "О, оуме огнькъ, о, гласьна троуба, о, славию пяснивъш, о, ластовице глаголива" (О, уме огнен, о, гласна тръбо, о, сладкопоен славею, о, сладкодумна лястовице).8

Най-много размисли и нерешени въпроси предизвиква проблемът за жанра на Прогласа към Евангелието - той ще бъде главен предмет и на настоящата работа. Един от първите издатели на творбата Йордан Иванов я публикува, стриктно следвайки словесната диспозиция в самия (Хилендарски) препис, за да не изпадне, както сам признава, в субективистичен произвол.9 Други слависти обаче, като А. Вайан, реконструират Прогласа в 12-сричен византийски силабичен стих10 (или по-точно византийски додекаметър), с цезура след петата (по-често) или след седмата сричка. Произведението се състои от 108 стиха и има вид по-скоро на поема - не е безинтересно, струва ни се, да си припомним в тази връзка изискването на Едгар Алън По за образцовата поема, която трябва да съдържа именно 108 стиха.11 Една поема за сбъдналото се при славяните пророчество, което в конкретния случай има двойна функция - пророчество за идването на Христос (т.е. за християнизацията на етноса) и за възможността чрез собствена писменост славяните да слушат божието слово на роден и разбираем език.

Не са лишени, разбира се, от основание и опитите да се съотнесе жанровата природа на Прогласа с особеностите на ораторската реч: произведението е по-скоро реторично организирана в колони реторична проза, отколкото силабическо стихотворение (Р. Пикио, Кр. Станчев)12. Компромисна жанрова дефинитивност може да се види у такива слависти като Райко Нахтигал, определящ Прогласа като "дидактична поезия" и Р. Якобсон, който пък го нарича "омилетична поезия". Тази компромисност в оценките всъщност правомерно отразява сложната поетико-реторична структура на творбата на Кирил, където безапелационната ораторска призивност умело се съчетава с изящна поетическа форма.

В този план следва да се има предвид, че заглавието на Прогласа, както стана вече дума, не е Проглас (на Константин Философ), а Слово на блаженния наш учител Константин Философ. Проглас - това е само първата лексема от първия стих на творбата. Според Хилендарския препис от ХІІІ в. стихът гласи: Проглась есть святого еуангелиа.13 Според реконструирания от Р. Якобсон текст, опиращ се и върху късния непълен руски препис, стихът е следният: Прогласъ есмь (свентоу) евангелию.14 Оттук и разликата в преводите: Проглас на светото Евангелие15 и Аз съм Проглас на светото Евангелие16. С течение на времето обаче лексемата "проглас" от първия стих на творбата се превръща метонимично в заглавие, измествайки реалния надслов в ръкописа. Тази лексема е хапакс, изключение за цялата старобългарска книжнина, но нейната семантика до голяма степен може да се дешифрира от глагола "прогласити", означаващ "пророчествам", "възвестявам", "предричам", глагол, който се среща в някои от най-старите български писмени паметници.17 С други думи, Прогласът е реализираното пророчество, възвестяващо идването на Христос при славяните и осмисленото възприемане на неговата проповед на роден, славянски език.

Но богатството от внушения на Прогласа прави възможно и неговата експликация в съвременен литературоведски ключ. Преди време се опитахме да разглеждаме произведението като своеобразен манифест, чертаещ истинска програма за славянско просвещение.18 Съгласно нашите наблюдения Прогласът притежава всички формални белези на класическите литературни манифести, които се появяват значително по-късно в Европа (налагат се едва през ХVІІІ-ХІХ в., макар че за пръв манифест се приема написаният още през 1549 г. трактат на Жоатен дьо Беле "Защита и възхвала на фрунския език"). Тези сходства са примерно следните: 1) манифестите прокламират и налагат една нормативност и рушат друга, оттук произтича и техният войнствен и категоричен тон - Прогласът налага новите християнски конвенции чрез разбираемото Слово и руши както езическите форми на варварство и хаос, така и дискриминационните постулати на триезичната доктрина, допускащи богослужение само на трите сакрални езика - гръцки, латински и еврейски; 2) манифестите се пишат обикновено от едно лице, но винаги са израз на общи принципи, създадени и предложени от група еднаквомислещи творци - Прогласът е написан от Константин-Кирил, но въплъщава възобновената през втората половина на ІХ в. в хуманистичния кръг на патриарх Фотий идея на апостол Павел за равенство на всички християнски народи пред Бога и допускане на собствена писменост сред съседните на Византийската империя народи; 3) манифестите най-често предхождат литературни творби, които представляват художествена илюстрация на прокламираните идеи и принципи - Прогласът е предговор, увод към друг текст, към първия пълен славянски превод на Четвероевангелието. Донякъде може да се съотнесе в плана на жанровата "етимология" с традициите на антично-византийския "прооймион", въвеждащ в епическо произведение химн; 4) манифестите са изпълнени с енергичен, войнствен тон - в Прогласа определено присъстват заплашителни интонации, които може би най-добре личат във вмъкнатата от името на автора притча:

Обаче нека прибавя и своята притча,
като влагам голям ум в малка реч:
голи са без книги всички народи,
не можейки да се борят без оръжие
с противника на нашите души
и готови за плена на вечната мъка.
И вие, народи, които не обичате врага,
а мислите да се борите дълго с него,
отворете прилежно дверите на ума,
като сте приели сега здравото оръжие,
което коват книгите Господни,
силно притискащи главата на Лукавия.19

5) манифестите обикновено имат достатъчно широк отглас в литературната практика - Прогласът налага идеите на Славянското просвещение повече в общоцивилизационен план, докато в своята изконна жанрова специфика (силабически организирано стихотворение) творбата има само частично продължение в Азбучната молитва на Константин Преславски20 и някои други, откъслечно проучвани азбучни стихотворения, битуващи в старата славянска ръкописна традиция21; Прогласът има наднационални и наддържавни измерения.

Или - Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил притежава, както се вижда, всички формални знаци, за да бъде наречен "Средновековен" манифест на Първото славянско просвещение, както можем да го дефинираме, за да го разграничим и от по-късните европейски естетически манифести, и от класическото европейско Просвещение на ХVІІІ в.22 Прогласът е манифест, но само в границите на Средновековието и на славяно-византийската културна общност; произведението е особен, но показателен случай в историята на европейските манифести, когато се сменя не дадено литературно-художествено направление с друго, а когато безписменото слово се заменя с писмено. Неслучайно Кирил енергично призовава да славим вечно милостивия Бог "всякога в писани песни".23

Но с понятието "манифест" (което не може да избегне напълно упрека в терминологична модернизация) едва ли се изчерпва жанровото своеобразие на Прогласа. Завръщайки се отново към неговата чисто средновековна (старобългарска) специфика, ние можем да доловим в творбата и чертите на класическото, раннохристиянско апостолско послание. Известно е, че апостолските послания като съставна част от корпуса на новозаветните книги, се делят на седем съборни (отправени към цялата Църква), и на четиринадесет послания с конкретен адресат. Във втория дял несъмнено се открояват посланията на апостол Павел (до коринтяни, солуняни, римляни, евреи), в които се дават наставления за развитието на отделните регионални християнски общности. Видян в такъв раннохристиянски дискурс, и Прогласът към Евангелието на Кирил представлява апостолско послание и по-точно - послание към славяните. Този аспект е подчертан на много места в текста на творбата: най-напред, че се е изпълнило пророчеството за идването на Христос; обръщенията към всички славяни ("слушайте всички славяни" и "слушайте цял славянски народе"), обилието от реторични призиви и въпроси (отличителни за Павловите послания), и, разбира се, съвсем конкретното цитиране (именно цитиране, а не асоциация) на знаменитите думи на апостол Павел от Химна на любовта в неговото Първо послание до коринтяните:

И свети Павел, учейки, рече:
"Когато въздавам Богу своята молитва,
предпочитам да изрека пет думи,
но и всички други да разберат,
отколкото хиляди неразбрани думи."24

Константин-Кирил цитира Химна на любовта и малко по-късно, във своята Венецианска реч против триезичници, откъси от която са поместени в Пространното му житие.25 В Прогласа славянският просветител идентифицира своя модел на мисионерско и литературно (епистоларно) поведение с аналогичния, пораждащ поведенчески образец на апостол Павел, комуто той очевидно е подражавал и чиито идеи са били популярни в кръга на неговия учител - патриарх Фотий.26

Следователно, бихме могли да обобщим на този научно-изследователски етап жанровата специфика на Прогласа, като разположим нейните репрезентации в следната последователност:

  1. Прогласът е написан като предговор към пълния славянски превод на Четвероевенгелието;

  2. Предговорът донякъде е обвързан генетично с антично-византийския прооймион;

  3. Използвайки реторично-епистоларните възможности на раннохристиянското мисионерско послание с пропагандно-поучителна прагматика, Кирил моделира своя предговор като апостолско Послание към славяните; тук той следва традициите на посланията на апостол Павел с точно назован адресат и особено - Първото послание до коринтяните;

  4. Прогласът (предговорът-послание) е структуриран двойствено на едно по-детайлно литературно равнище - като дванадесетсрично силабическо стихотворение и като относително последователна система от колони;

  5. И накрая, погледнат от съвременна литературоведска гледна точка, Прогласът може да бъде възприет като средновековна поема за Словото и като програмен манифест на Първото славянско просвещение. Функционалната множественост на Прогласа изглежда обратно пропорционална на неговата самоопределяща се, поне като рецепция, сингуларност (единичност) - именно като проглас. Бидейки жанров хапакс, прецедент, творбата усилва мощно функционалната си множественост: предговор, апостолско послание, стихотворение, ораторска реч, поема, манифест. Тук е възможен паралел със семантиката на думите в ранната фаза на старобългарския език, когато с малко слова са се изразявали много понятия. По същия начин и първите оригинални произведения на старата ни литература са били натоварени с много функции и за книжовниците е било невъзможно да следват някаква, макар и относителна, жанрова чистота. Многофункционалността е намалявала с времето и през ХІІІ в. Прогласът е бил сведен само до предговор към Четвероевангелие.

Подобни жанрове - прецеденти, поемащи много функции, са характерни изобщо за старобългарската литература от ІХ - началото на Х в.: такива творби са Пространното житие на Константин-Кирил (Житие, антология с други жанрови образци), За буквите на Черноризец Храбър (апология, филологически трактат, схолия към учебно пособие или граматика) и редица други оригинални творения.

Можем да приемем, че именно Прогласът към Евангелието на Константин-Кирил стои в началото на градивната дихотомия: сингуларен жанр (жанр прецедент) - реална функционална множественост.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Първите издания на Прогласа по Печкия препис от ХІV в. са осъществени през 1858 г. в: Русская беседа, ІІІ, 9, Москва, 1858, с. 111-114, и в Известия императорской Академии наук по Отделению русского языка и словесности. Т. VІІ, выпуск 3. СПб, 1858, с. 145-148. Хилендарският препис от ХІІІ в. е издаден най-напред от архимандрит Леонид в неговото Историческое описание сербской царской лавры Хилендара. Москва, 1858, с. 119-121. [обратно]

2. Якобсон, Р. Проглас към Евангелието на св. Константин. // Якобсон, Р. Езикът на поезията. С., 2000, с. 105. [обратно]

3. За Македонския кирилски лист вж.:Vaillant, A. La preface d` l` Evangeliaire vieux-slave - revue des Etudes Slaves. T. XXIV, 1948, f. 1-4, p. 5-20; Минчева, А. За текста на Македонския кирилски лист и неговия автор. // Старобългарска литература, 9, 1981, с. 3-19; Добрев, Ив. Съдържа ли Македонският кирилски лист откъс от произведение на Константин Философ-Кирил за преводаческото изкуство. // Старобългарска литература, 9, 1981, с. 20-32. [обратно]

4. Jacobson, R. St. Constantine`s Prologue to the Gospels. // St. Vladimios Seminary Quarterly, 7. New York, 1963, p. 14-19; Якобсон, Р. Проглас към Евангелието..., с. 103-122. [обратно]

5. Топоров, В. Н. Проглас Константина Философа как образец старославянской поэзии. // Славянское и балканское языкознание. Москва, 1979, с. 32-46; Топоров, В. Н. Слово и Премудрость ("логоская структура"). Проглас Константина Философа (к кирилломефодиевскому наследию на Руси). // Топоров, В. Н. Святость и святые в русской духовной культуре. Том І. Первый век христианства на Руси. Москва, 1995, с. 19-67. [обратно]

6. Георгиев, Е. Две произведения на св. Кирилла. С., 1938, с. 12-17. [обратно]

7. Иванов, Й. Български старини из Македония. С., 1970, с. 339. [обратно]

8. Якобсон, Р. Стихотворните цитати във великоморавската агиография. // Якобсон, Р. Езикът на поезията. С., 2000, с. 125. [обратно]

9. В частност, Й. Иванов пише: "Ние няма да се опитваме да възстановим началната форма на прогласа, защото сегашните преписи не са достатъчни за това. Иначе би трябвало да внесем много индивидуални разбирания и да се отдалечим от търсения първообраз." Вж. Иванов, Й. Български старини из Македония..., с. 339. [обратно]

10. Vallant, A. Une poesie vieux slaves: la Preface de l` Evangele. // Revue des Etudes slaves. T. XXXIII, f. 1-4, Paris, 1956, p. 7-25. [обратно]

11. По, Е. А. Философия на композицията. // Слово и символ. Из естетиката на европейския символизъм. С., 1979, с. 63 (Едгар По дава за пример своята поема "Гарванът"). [обратно]

12. Станчев, Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. С., 1985, с. 68. [обратно]

13. Иванов, Й. Български старини из Македония..., с. 339. [обратно]

14. Якобсон, Р. Проглас към Евангелието..., с. 110. [обратно]

15. Динеков, Л., Куев, К., Петканова, Д. Христоматия по старобългарска литература. С., 1978, с. 56. [обратно]

16. Якобсон, Р. Проглас към Евангелието..., с. 116. Кл. Иванова дава в своя превод на Прогласа сборно заглавие: Слово на блаженния наш учител Константин Философ. Проглас на светото Евангелие. Вж. Тържество на словото. Златният век на българската книжнина. Летописи, жития, богословия, реторика, поезия. С., 1995, с. 12. [обратно]

17. Например в Клоцовия и Супрасълския сборник вж. Старославянский словарь (по рукописям Х-ХІ веков). Москва, 1994, с. 519. [обратно]

18. Трендафилов, Хр. Проглас към Евангелието на Константин-Кирил като средновековен манифест. // Проф. д-р Симеон Русакиев. Сборник от научни доклади и съобщения, 1986, с. 147-152. [обратно]

19. Трендафилов, Хр. Христоматия по стара българска литература. Пловдив, 1998, с. 37. [обратно]

20. Куев, К. Азбучната молитва в славянските литератури. С., 1974. [обратно]

21. Демкова, Н. С., Дробленкова, Н. Ф. К изучению славянских азбучных стихов. // Труды Отдела древнерусской литературы, ХХІІ. Ленинград, 1968, с. 27-61; Драгова, Н. Втората апология на българската книга и нейния автор. // Константин-Кирил Философ. С., 1969, с. 315-347. [обратно]

22. За оразличителните признаци на Първото славянско просвещение вж. Трендафилов, Хр. Първото славянско просвещение и неговите школи. // Die Slawischen Sprachen, 21, Salzburg, 1990, с. 85-103. [обратно]

23. Трендафилов, Хр. Христоматия..., с. 38. [обратно]

24. Трендафилов, Хр. Христоматия..., с. 36-37. [обратно]

25. Трендафилов, Хр. Христоматия..., с. 94-98. [обратно]

26. За връзката между Кирил и апостол Павел в старите славянски текстове вж. Велковска, Е. Наблюдения върху строежа на "Похвално слово за Кирил" от Климент Охридски. // Кирило-Методиевски студии. Книга 1. С., 1984, с. 68-73; срв. Piccio, R. VC and VMic Panline Cfnftations of Cyril and Methodius Apostlship. // Palaeobulgarica, VI, 3, 1982. [обратно]

 

 

© Христо Трендафилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2004, № 4 (53)