|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОСТАНА ПОЕТЪТ Христо Трендафилов Той беше роден поет. Носеше в себе си онова, което други се мъчат да постигнат сизифовски десетилетия. Фин импровизатор, който би могъл да си играе със стиха, но не си позволяваше да го прави. Ерудиран, с рядко срещани за нашите поети интереси към литературата и езиковата теория. ...Дойде за първи път в литературния клуб "Боян Пенев" при Шуменския университет още като войник. Лина Борджиева говореше с месианско очакване за него. Орлин Дянков прочете две стихотворения в опушената дискотека. Сякаш някой отвори прозорците. Съчетаваше аналитичния скепсис с ефирната лекота на езика. Сега, когато четем всичко между редовете на бързо сменящите се събития, долавяме в стиховете му глухия тътен на едно поколение, което добре знаеше кода на своята орисия, но не искаше да губи надеждата си за полет:
В най-ранните му творби често се срещат думи като "плач", "болка", "есен", "залез". Оттам той тръгна към безкрайността на морето и една нова семантика. ...В клуба недоволстваше, че има пост секретар. До такава степен ненавиждаше рецедивите на административната машина, че тя го дразнеше дори само като понятие. Пишеше и четеше често свои стихове. Гласът му се чуваше на всички поетични четения и обсъждания. Съдбата на поколението му го вълнуваше, вълнуваха го младежките движения, но България бе още тясна за тях. Не дочака своята стихосбирка, животът бързо прекъсна книгата на дните му. Остана Поетът. ноември 1990
© Христо Трендафилов |