Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Животът все повече ме
всмуква във въртопа си
Все повече ме мачка
с тежестта си.
Не мога да летя.
Не мога да мечтая.
Не мога да чета
и да творя...
Не ми остава нищо
зная -
заспивам стогодишен сън.
Сънувах - плача.
И видях - как
чистите сълзи
превръщат се
в порой от птици.
С крилете си
ме носеха
и гонехме
разпръснатия прах
на изгорелите зеници,
които някога
видели са
Взривът на Битието.
16.06.2002
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.08.2002, № 8 (21)
|