Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Утихна стаята.
Нощта умря -
обесена
с пердето
на прозореца.
Замръзнали са -
часовете и минутите,
увиснали за
примката,
с която дните са
завързани.
И чувам -
кръвните ми клетки
стържат
по грапавия зид
на вените.
27.01.1999
© Габриела Цанева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2001, № 6 (19)
|