* * *

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си;
зад себе си;
зад всички
изживени дни...
Не изживени.
Неизживени дни
зад мен
лежат.
Лежи
животът -
неживян
небивал
несъбудил се.
Ще се събудя ли?
Да бъда Буда ли?

Страхувам се
да спра.
И да погледна
в себе си.
Пред себе си;
през всички
неживени дни,
в които -
будни -
очите ми се
взират.
Не намират
път; не-път
вървят -
през преспи
от листа
затрупани.
Затрупа ни.
Не спирам.
Вървя.
Не се страхувам -
будя се.
Но по-пробудена
не ставам.
И не намирам
брод към себе си.

Бродя -
до края на
Вселената.

И стигам -
крайното
спасение.

Спасявам -
не себе си.

17.02.2001